Решение № 4323 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8835/2016 г.

Решение № 4323 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8835/2016 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. А. В., чрез процесуален представител срещу решение № 1020 от 05.05.2016 г. по адм. д. № 2964/2012 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата й против АУЗД № МД - АУ - 508/25.10.2010 г. на орган по приходите при Дирекция "Местни данъци" при Община - В., потвърден с Решение № МД - РШ - 045/27.12.2010 г. на Директора на Дирекция "Местни данъци" при Община - В., с който е установено задължение за данък превозно средство Ауди А6 с рег. № В5335 РХ за 2009 г. и 2010 г. общо в размер на 1079,04 лв., от които главница в размер на 954,60 лв. и лихви - 124,44 лв. към 20.10.2010 г. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Иска отмяна на решението и отмяна на АУЗД. Претендират се разноски. Ответникът - Директор на Дирекция "Местни данъци" при община В. в депозирания по делото писмен отговор излага съображения, че представените от задълженото лице квитанции не са годно доказателство за местен данък върху превозните средства за периода 2009-2010 г. Квитанциите не са сред тези, които общината издава при извършени касови плащания, тъй като не съдържат задължителните реквизити за официален удостоверителен документ. От приложените квитанции не става ясно името на органа, който ги е издал, поредния уникален номер на квитанцията, издавана при касово плащане. Липсва заглавие на документа - "Приходна квитанция", не са представени банкови бордера или извлечения, пощенски записи или други документи удостоверяващи извършено плащане на данъчните задължения. Счита за недоказани твърденията на жалбоподателката, че задълженията посочени в АУЗД са платени в касите на дирекция "Местни данъци" при Община - В. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Фактически и правно обосновани са изводите на съда за липса на плащане на задължения за данък върху превозните средства. Жалбоподателката не е установила с надлежни доказателства платени задължения за периода 2009 - 2010 г. Документите представени като доказателства за плащане, са издадени от длъжностно лице извън кръга на службата му, установено с влязла в сила присъда, ценена като доказателство по делото. Съдът е приел, че бележките за платен данък не са официални документи по смисъла на чл. 193 ГПК и не доказват извършването на валидно плащане на процесното данъчно задължение. Неоснователни счита доводите на жалбоподателката относно тълкуване и прилагане на чл. 2 от Закона за местните данъци и такси. Местните данъци се заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка. Касите на общината представляват обособени помещение, разполагащи с необходимото за извършване/приемане на плащания оборудване. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Касационното производство е второ по ред, след като с решение № 10759/26.07.2012 г. по адм. д. № 8912/2011 г. по описа на ВАС е отменено решение № 894/15.04.2011 г. по адм. д. № 101/2011 г. по описа на Административен съд - В. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, със задължителни указания за спиране на производството до приключване на наказателното производство по ДП № 277/2010 г. на ОД на МВР-В. В първоинстанционното производство жалбоподателката е възразявала срещу установените задължения за данък върху превозните средства за периода 01.2009 - 12.2010 г. в общ размер на 1079,04 лв. от които главница в размер на 954, 60 лв. и лихви в размер на 124,44 лв., като се позовала на 2 бр. бележки "за платени данъци" за 2009 г. и 2010 г., с доводи, че са издадени от служител на Община - В. и че с тях се удостоверява извършеното плащане. Бележките са оспорени от административния орган в съдебното заседание проведено на 14.02.2011 г. по адм. д. № 101/2011 г. при предходното разглеждане на делото, с твърдение, че не са издадени по съответния ред и форма и не съдържат задължителни реквизити на квитанция за плащане. Двете бележки, на които се позовава жалбоподателката, са подпечатани с печати № 0129 и № 0132 на Община - В., които според извлечение от регистър за печатите на общината са предаден съответно на К. А. П. и В. К. К. П. е назначена на 05.10.2005 г. на длъжност младши инспектор "Контрол данни". Преките задължения на служителя се състоят в извършване на контрол на декларираните от данъкоплатците данни, организиране на дейностите по доброволно изпълнение на публичните задължения, но между тях не фигурират правомощия по приемане на плащания за данъчни задължения. С допълнително споразумение № 00110/01.02.2006 г. (л. 96 от адм. д. № 101/2011 г. по опис на АС - В.), П. е преназначена на длъжност младши инспектор "Ревизии, проверки и контрол", а с допълнително споразумение № 01268/01.11.2006 г. (л. 101 от адм. д. № 101/2011 г. по опис на АС - В.) на длъжност старши инспектор "Ревизии, проверки и контрол". Видно от длъжностите характеристики за тези длъжности, правомощията на лицето са разширени, но не са възлагани задължения по приемане плащания за данъци. В. К. е назначен на 27.08.2008 г. в Община - В. на длъжност старши инспектор "Ревизии, проверки и контрол", в отдел "Събиране, обезпечаване, ревизии и контрол. От представената длъжностна характеристика (л. 113-116 от адм. д. № 101/2011 г. по описа на АС - В.) е установено, че старшият инспектор осъществява контрол на декларираните данни по ЗМДТ, извършва ревизии и проверки на данъчнозадължените лица, но не е посочено, че може да приема плащания за данъци и такси. Представени са "опис на квитанциите по касиери" и "дневен лист на събирача" за касови групи "Младост" и "Приморско" от дата 23.10.2009 г., на която се твърди, че е извършено плащане, в които не фигурира плащане по ЕИК и партиди на жалбоподателката. За другата дата 23.01.2010 г ., на която се твърди, че е извършено плащане, е неработен ден, събота и съответно няма данни за осъществени плащания. Съгласно писмо вх. № ВП-0128/08.02.2016 г. на Окръжен съд - В., производството по НОХД № 35/2015 г. по описа на Окръжен съд - В. с подсъдима К. А. П. е приключило с влязла в сила присъда на 14.01.2016 г., като е призната за виновна в това, че: 1) през периода от 13.03.2007 г. до 31.03.2010 г. в гр. В., в условията на продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице - старши инспектор и главен инспектор "Ревизии, проверки и контрол", отдел "Събиране, обезпечаване, ревизии и контрол" в дирекция "Местни данъци" при Община - В., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала у изброените лица, сред които и жалбоподателя, заблуждение, че същите са заплатили данъци и такси, дължими на основание чл. 11, чл. 53 и чл. 64, ал. 1 ЗМДТ и с това им причинила имотна вреда общо на стойност 295 721,05 лв. (конкретно на жалбоподателката в размер на 957,45 лв.). Съдът е приел за установено, че от страна на жалбоподателката не са извършени плащания, по касов или безкасов път, за данък върху превозните средства за декларирано Ауди А6, за процесния период, поради което за неплатените задължения, по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК служебно е издаден процесния АУЗД. Съдът е приел, че представените бележки не съдържат задължителните реквизити на квитанция за плащане в брой. Същите са озаглавени за платени данъци за 2009 г. и 2010 г, посочени са имената и ЕГН на задълженото лице, партиден номер, размер на данъка. Разписките не носят наименование Приходна квитанция, не е посочен номер на квитанцията и дата на издаването й. В разписките не е посочено име и длъжност на лицето - издател, а само подпис на неидентифицирано лице и печат на Община - В. "Имуществени данъци" с № 0129 и № 0132. Според регистъра на печатите на Община - В., печат с № 0129 съществува и е предаден на К. А. П., която към 2009 г. заема длъжността старши инспектор "Ревизии, проверки и контрол", а печат № 0132 е предаден на В. К. П. е установена като автор на разписките едва в наказателното производство, като е безспорно, че същата е извършвала отбелязване в компютърната система на общината, че плащането на данъците е извършено по банков път. Видно от длъжностната характеристика за длъжността, която е заемала П. и както е установено с влязлата в сила присъда по НОХД № 35/2015 г. на ВОС, в кръга на службата й не попадат правомощия за получаване на плащания за данъци. Съдът е приел, че плащанията за данък върху превозните средства за процесния период са извършени не по регламентирания от закона ред и на неоправомощено да ги получи лице. Съдът е приел, че това се доказва и с показанията на разпитания по делото св. В. П., който свидетелства за това, че плащането не е извършено "на каса", а е дал парите "на ръка", в коридора на сградата на Община - В., на непознато лице. Решението е правилно. Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, официален документ издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за извършените от него и пред него действия. Само този документ, който е съставен при спазване на кумулативните изисквания на чл. 179, ал. 1 ГПК има материална доказателствена сила. От доказателствата по делото е безспорно, че представените от касатора документи не съответстват на установената форма за приходна квитанция. Вярно е, че документът е издаден от служител на общинската администрация, но той не е издаден в кръга на службата му. От длъжностната характеристика на служителя, издал документа е видно, че не му е предоставена компетентност да приема плащане на данък и да издава за това удостоверителен документ. Следователно макар и издаден от общински служител, процесният документ не е официален свидетелстващ документ. Поради това той не притежава материална доказателствена сила и следователно не удостоверява по задължителен за съда начин плащането на данъка. Що се отнася до довода на касатора свързан с мястото, на което е платил данъка на общинския служител - сградата на общинската администрация, въз основа на което прави извод за надлежно плащане, то това твърдение също е неоснователно.