Решение № 396 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9440/2018 г.

Решение № 396 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9440/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник на РУП – Труд при ОДМВР - Пловдив, подадена чрез процесуалният му представител юрк. Пенкова, срещу решение № 1387 от 18.06.2018 г. постановено по адм. дело № 1163/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Със същото е отменена заповед за прилагане на ПАМ № 18-6207-000029/26.02.2018 г. издадена от началник на РУП – Труд при ОДМВР – Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б "б" от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ на З. Терзиев е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца". Касационният жалбоподател излага доводи за материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответната страна – З. Терзиев, чрез пълномощник адв. Лозанов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, съдът е отменил заповед № 18-6207-000029/26.02.2018 г. издадена от началник на РУП – Труд при ОДМВР – Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП на З. Терзиев е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца". Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка във връзка с издаване на заповедта, както и представените от страните в хода на делото доказателства. За да постанови обжалвания съдебен акт, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. След направения съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът е установил, че органът не е доказал по несъмнен начин релевантното обстоятелство – жалбоподателят Терзиев да е управлявал описания лек автомобил в момента на проверката. Изложени са мотиви, че фактическите основания за издаване на заповедта са силно разколебани със свидетелските показания по делото. Първоинстанционният съд развива съображения, че приетите за установени от административния орган факти не са подкрепени с видео материал или други доказателства, за да бъде опровергана тезата на оспорващото лице. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на задължителните реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Установената фактическа обстановка съответства на хипотезата на чл. 171, т. 1, б "б" ЗДвП. С оспорения административен акт е наложена принудителна административна мярка. Мерките за административна принуда по чл. 171, т. 1, б "б" ЗДвП /съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП/ се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай, не е било установено по безспорен начин, че жалбоподателят Терзиев е управлявал лекия автомобил при извършване на проверката. Неоснователно, съдът е кредитирал свидетелските показания на Атанасов и Ангелов, които са в приятелски отношения с жалбоподателя, и в същото време са игнорирани показанията на служителите на МВР и жандармерията. Обстоятелството, че автомобила на жандармерията не е снабден с видео камера и няма записи от извършената проверка, не е причина, показанията на органите на реда да не бъдат кредитирани като достоверни. От събраните писмени и гласни доказателства по делото са налице безспорни данни, че като участник в движението по пътищата, Терзиев е отказал да бъде проверен с техническо средство и лабораторно изследване, с което несъмнено е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Същият не е носил и свидетелство за регистрация на МПС, което съставлява нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Право на преценка на административния орган е при доказано нарушение и съставен АУАН да прецени дали с оглед осигуряване безопасността на движение по пътищата и недопускане на бъдещо противоправно поведение на водача на МПС, следва превантивно да се наложи ПАМ. В конкретния случай са били налице материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 171, ал. 1. т. 1, б. "б" от ЗДвП, а именно – установен по надлежен ред отказ на водача да бъде проверен за алкохол с техническо средство, както и отказ да бъде извършено лабораторно изследване. Административният орган е доказал обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 171, т. 1, б "б" ЗДвП и обуславящи временното отнемане на СУМПС на Терзиев до решаване въпроса с отговорността. Касационната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд, че отмяната на НП № 18-6207-000140/12.03.2018 г., издадено въз основа на АУАН № Д 540160/26.02.2018 г., потвърждава твърденията на Терзиев, че той не е управлявал въпросното МПС. Решението на Районен съд – Пловдив, не е влязло в сила и същото не може да установи фактическата обстановка по безспорен начин. Обстоятелството, че след прилагането на ПАМ издаденото за установеното от Терзиев нарушение наказателно постановление е отменено от съда, не води до извод за незаконосъобразност на заповедта. С прилагането на принудителните административни мерки законът обвързва настъпването на различни правни последици от административното наказание с оглед постигане на заложените в чл. 1 ЗДвП цели. Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от акта, с който се установява административно нарушение и се налага административно наказание. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда. По отношение правната същност на процесната принудителна административна мярка следва да се има предвид, че тя не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а да се постигне правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение 1 от АПК и следва да бъде отменено. Съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 222, ал. 1 от АПК, спорът следва да бъде решен по същество, като съдът отхвърли жалбата на З. Терзиев срещу Заповед № 18-6207-000029 от 26.02.2018 г. на началник на РУП – Труд при ОДМВР – Пловдив за прилагане на принудителна административна мярка "временното отнемане на СУМПС до решаване въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца" по чл. 171, т. 1, б "б" от ЗДвП. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,