Решение № 9419 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4823/2013 г.

Решение № 9419 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4823/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 671 от 01.02.2013 г., постановено по адм. д. № 10238/12 г. Административен съд - София град, първо отделение, 43 - ти състав, е отхвърлил жалбата на "Бис 1"-ЕООД - гр. София, представлявано от управителя Бисер Василев Алексов, срещу ревизионен акт № 141200841/28.05.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Бис 1"-ЕООД - гр. София, представлявано от управителя Бисер Василев Алексов, чрез пълномощника му адв. Николай Петров. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и вместо него да постанови друго такова, с което да да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира заплащане на разноски. Ответният по касационната жалба на директор на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"/сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/-гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на "Бис 1"-ЕООД - гр. София, представлявано от управителя Бисер Василев Алексов, срещу ревизионен акт № 141200841/28.05.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 2219/11.09.2012 г. на директора на Д"ОУИ"-гр. София. Изложени са мотиви, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган, в предвидената по чл. 120 от ДОПК форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на правото на защита на засегнатото лице. Съдът е описал установената фактическа обстановка по време на ревизията, както и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит за всеки един от доставчиците. Генералните изводи за законосъобразност на ревизионния акт са направени на края на решението, стр. 10 от мотивите, като е посочено, че за да се признае право на данъчен кредит следва да са налице условията на чл. 68 от ЗДДС, съответно не следва да са налице пречките по чл. 70 от същия закон и че следва да са налице реално осъществени доставки на стоки или услуги. Посочено е, че наличието на издадени фактури, които отговарят на изискванията на ЗДДС и ЗСч., не означава, че те са достатъчно основание за признаване правото на данъчен кредит на получателя по тях. Анализирайки събраните по делото доказателства решаващият съд е приел, че те не установяват реалност на извършените доставки, тъй като управителите на ревизираните дружества са декларирани пред следствените органи, че не са упражнявали никаква стопанска дейност, от което пък следва, че фактурите са издадени в нарушение на императивни разпоредби и посочения в тях данък се явява неправомерно начислен и органът по приходите правилно е отказал да възстанови право на данъчен кредит. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се развиват аргументи за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Същите ще бъдат разгледани по реда на изложението им. Първата група оплаквания, свързани с допуснати съществени процесуални нарушения по време на ревизията, изразяващи се в неизпълнение на задължителните указания в отменителното решение на директора на Д"ОУИ"-гр. София не следва да бъдат обсъждани. Съгласно чл. 208 от АПК, предмет на касационно оспорване е първоинстанционното решение /изцяло или отделни негови части/, а отделно от това в жалбата не се сочи в какво точно се изразяват допуснатите процесуални нарушения по време на ревизията. Втората група оплаквания, свързани с приложени по ревизионната преписка писмени доказателства, издадени от Националната следствена служба, във връзка с извършено разследване на доставчиците на ревизираното лице, също не следва да бъдат обсъждани. Тези доказателства касаят законосъобразността по същество на оспорения ревизионен акт, а не се отнасят за правилността на решението на административния съд. Отделно от това последният е изложил логични и последователни мотиви относно същността на тези доказателства, за разпределение на доказателствената тежест в процеса, и че и без въпросните доказателства по делото не е доказана реалност на извършените доставки. В тази връзка неотносими към спора са наведените в третата група оплаквания доводи относно това, че ревизираното дружество не е в кръга на разследваните фирми. Не могат да бъдат споделени аргументите, че в тежест на органа по приходите е да установи липсата на реалност на извършените доставки. От гледна точка на формалната логика липсата на реалност на доставка на стока или услуга съставлява отрицателен факт от обективната действителност. Последният няма материален израз, като изводът за наличието на такъв се гради на база на логически правила при анализ на други факти и обстоятелства от обективната действителност. Поради това при извършване на проверка за законосъобразност на констатациите на органа по приходите за липса на реална доставка решаващият съд установява дали ревизиращия екип е спазил тези правила и направил ли е верни изводи. Обратно, наличието на реална доставка е факт от обективната действителност, от наличието на който данъчно-задълженото лице черпи благоприятни правни последици - възникване на право на данъчен кредит по издадените фактури. Поради това съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса /чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/ в негова тежест е да докаже чрез допустими доказателствени средства наличието на реални доставки. Видно от данните по делото, жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства в процеса за установяване на твърденията му за реалност на доставките, като доказателства в тази насока не се представят и с касационната жалба. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - София град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на Д"ОДОП"-гр. София юрисконсултско възнаграждение за явяване в касационната инстанция в размер на 150 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,