Решение № 6362 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4304/2017 г.

Решение № 6362 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4304/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Н. к. и. з." ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от изпълнителния директор С. С. срещу решение № 771 от 10.02.2017 г. на Административен съд С. по адм. дело № 8351/2016 г. С него се оставя без уважение жалбата му срещу решение № 1040-21-203 от 26.07.2016 г. на директора на ТП на НОИ С. град, с което е потвърдено разпореждане № РЖ-5-21-00152948 от 4.07.2016 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ С. град за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл. 84 КСО на С. М. С. за периода от 1.11.2013 г. до 31.12.2014 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ, чрез процесуален представител взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационата жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу решение 1040-21-203 от 26.07.2016 г. на директора на ТП на НОИ С. град с което е потвърдено разпореждане № РЖ-5-21-00152948 от 4.07.2016 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ С. град за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл. 84 КСО на С. М. С. за периода от 1.11.2013 г. до 31.12.2014 г. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му, поради неспазване на формата и нарушение на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 2 и 3 АПК. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. От доказателствата по административната преписка и тези събрани пред съда е установено, че по заявление на С. С. въз основа на данните за осигурителен доход, вписан в УП-2 с изх. № ИК-0305/29.08.2013 г., издадено от "НКИЗ" ЕАД по реда на чл. 70 КСО с разпореждане № 5110077358/27.03.2014 г. на ръководител "ПО", считано от датата на отпускане на пенсията от 1.11.2013 г. на лицето е определен индивидуален коефициент 2.691 и пенсия в размер на 671.82 лева, като е посочен осигурителен доход за периода 1.01.1988 г. - 31.12.1990 г. в размер на 83674.65 лева. Със заявление от 3.02.2014 С. С. е поискала да и бъде преизчислена пенсията на починалия й съпруг С. С., от която се определя добавката по чл. 84 КСО въз основа на данните по УП-2 изх. № ИК-0044/17.01.2014 г. издадено от "НКИЗ" ЕАД за три последователни години от 1.01.1988 г. - 31.12.1990 г. с осигурителен доход от 48305.76 лева. С разпореждане от 8.05.2014. въз основа на посоченото УП личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на починалия й съпруг е определен в размер на 752.12 лева от който е изчислена добавката по чл. 84 КСО в размер на 199.31 лева. По повод увеличението на индивидуалния коефициент е извършена проверка в осигурителя "НКИЗ" ЕАД, констатирала, некоректност на данните в удостоверението УП-2 и съдържанието на разплащателните ведомости, наложило издаване на ново УП-2, което анулира изцяло предходното. В резултат е изменен размера на добавката по чл. 84 КСО на С. С.. Въз основа на проверка относно и осигурителния доход на С. С. е установено несъответствие в данните на УП- 2, наложило издаване на нова УП-2, което наложило и издаване на нови разпореждания за промяна на индивидуалния коефициент и размера на пенсията. Установено е също така, че е извършена ревизия в осигурителя "НКИЗ" ЕАД, съставен е ревизионен акт, като в него е отразена нанесената щета на фонд "Пенсии" на ДОО и след влизането му в сила е издадено разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за събиране на сумите по ДОО, потвърдено с решение на директора на ТП на НОИ. Всички възражения на жалбоподателя са обсъдени от съда и са приети за неоснователни. Възраженията за нарушение на административнопроизводствените правила са приети за неоснователни. Имуществената отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО е гражданскоправна, безвиновна и възниква по силата на законова норма, поради което намира приложение само в осигурителните отношения. При установена пряка причинна връзка с действията на осигурителя и нанесената вреда чрез издаване на документ с невярно съдържание е прието съставомерност в хипотезата на чл. 110 КСО. При тези съображения е издадено решението. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО предвижда, че контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно осигуряване на осигурителен стаж или осигурителен доход. Налице е специална разпоредба уреждаща имуществена отговорност за нанесени щети на ДОО при точно изброени материални предпоставки, които са установени от съда в обжалваното решение. Констатираните нарушения при издаване на удостоверителните документи от касатора като осигурител, и които са в пряка причинна връзка за правото и размера на отпуснатата пенсия и добавката по чл. 84 КСО към нея са достатъчно фактическо и правно основание за реализиране на отговоронстта по чл. 110 КСО, както правилно е приел съдът в обжалваното решение. Не се установяват нарушения в административното производство, не се установяват нарушения в съдебното производство, поради което не се констатират и отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението. Същото като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение