Решение № 2572 от 13.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Столичния общински съвет чрез неговия пълномощник срещу решение 5153/29.07.2022 г. по адм. д. 10887/2021 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора в смисъл на отхвърляне на предявената жалба. Ответниците по касационната жалба "Йорг" ЕООД, С. Сиромахова, П. Йорданов, А. Сиромахова, З. Димитрова, В. Йорданова и С. Цветанова в писмено становище чрез своя процесуален представител намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното касационно основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Йорг" ЕООД, С. Сиромахова, П. Йорданов, А. Сиромахова, З. Димитрова, В. Йорданова и С. Цветанова срещу решение 544 по протокол 58/26.07.18г на Столичния общински съвет, с което се одобрява ПУП-ПР и ПЗ на [адрес], в частта относно поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 68134.1505.1580 по КККР от 2012г, попадащ в УПИ VII-1580 за обществено бслужване в кв.7 , в УПИ I-1580 за жилищно строителство в кв. 14б и в улична регулация о.т. 335- о.т.269- о.т.249 между кв.7 и кв.14б и улица-тупик о.т.335- о.т.336 в кв.7. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт в обжалваната му част и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на обжалвания административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Обжалвана част от решението е процесуално незаконосъобразна- не са били изяснени всички относими факти и обстоятелства /нарушение по чл.35 от АПК/, не са взети предвид реално възраженията на жалбоподателите /нарушение по чл.36 от АПК/- въпреки наличието на уважаващо ги решение на ОЕСУТ. В резултат на процесуалната незаконосъобразност, обжалваната част от решението се явява и материално незаконосъобразна.С просто око от графиката е видно, че съществуват множество други варианти /извън процесния тупик/- за осигуряване на достъп до вътрешен УПИ VIII-1007 за обществено обслужване и ТП , като очевидно - тупик до западната му граница /през УПИ ХIII-2345/ би бил най-къс, тъй е очевидно ще е икономически най-благоприятен и ще засегне най-малко площ от служещия имот. Същите аргументи важат и относно частта от пл. 1580, която попада в улична регулация о.т.335-о.т.269-о.т.249. Тази улична регулация е под формата на дъга, като очевидно съществува вариант да е под права линия. При такъв вариант очевидно само южната част от пл.1580 ще се отнеме за [улица], а от целия остатък от имота може да се образува едно голямо ъглово УПИ /т.е. имотът няма да се разделя на две УПИ-та/, освен това бъдещите възможностите на голямо ъглово УПИ са много по-големи спрямо възможностите на две малки УПИ-та. Очевидно съществува повече от 1 вариант за тази улична регулация, като вторият очевидно възможен вариант би се явявал по- благоприятен за жалбоподателите. Освен това ако е било възможно достигане на по-високи и дори на максималните показатели /СТЕ потвърждава това/, а са проектирани по-ниски показатели-това нарушава чл. 6 от АПК -засяга жалбоподателите в по-голяма степен от най-необходимото. Настоящата инстанция намира обжалваното решение за частично неправилно поради противоречието му с материалния закон при следните съображения: Съгласно ОУП на Столична община и приложение към чл.З, ал.2 от ЗУЗСО, поземлен имот с идентификатор 68134.1505.1580 попада в устройствени категории: зона за обществено обслужващи дейности и озеленяване в градски райони - Оз1 и жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване Жк , като границата между устройствените зони е по улица от о.т.335-о.т.269-о.т.249 между кв.7 и кв.14б. Частта от ПИ с идентификатор 68134.1505.1580, от която е отреден УПИ VII-1580 за обществено обслужване от кв.7 попада в зона за обществено обслужващи дейности и озеленяване в градски райони Оз1 съгласно ОУП на Столична община. Устройствените показатели за зоната са: Плътност на застрояване /Пл/ - 30%, коефициент на интензивност на застрояване /Кинт/ - 1,2, минимална озеленена площ - 50%, от които половината с висока растителност, височината на сградите не е нормирана, определя се с ПУП и РУП. Частта от ПИ с идентификатор 68134.1505.1580, отредена за УПИ I- 1580 от кв.14б попада в жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване Жк . Устройствените показатели за зоната са: Пл - 40, Кинт-3, минимално озеленяване - 40%, максимална кота корниз за жилищни сгради - 26м, максимална кота корниз за обществени сгради - 32м. Предвиденото застрояване в УПИ VII-1580 от кв.7 е свободностоящо 5 етажно с максимална височина 15м. Предвидените устройствени показатели за УПИ VII-1580 съответстват на устройствената зона Оз1 , в която имотът попада. За УПИ I-1580 от кв.14б с обжалвания план е предвидено жилищно предназначение. В имота е проектирано изграждането на свободностояща 5 етажна сграда с максимална височина 15м. Предвидената височина на сградата е по-малка от максимално допустимата от 26м., с което не се нарушават предвижданията на ОУП на гр. София и на ЗУЗСО. В случая след като с ПУП са достигнати устройствените показатели за зона "Жк"-плътност на застрояване, кинт, минимална озеленена площ, обстоятелството, че предвидената застройка в имота е с по-ниска височина-15 м от максимално допустимата-26 м, то това не прави обжалвания ПУП-ПЗ незаконосъобразен и не противоречи на предвижданията на ОУП.Такова противоречие би се явило, ако допустимата височина на застрояване по предвидения ПУП е по-голяма от предвиденото застрояване с ОУП, която хипотеза в случая не е налице, поради което се налага изводът, че предвижданията на процесния ПУП отговарят на предназнамението на зоната по ОУП и на градоустройствените параметри за тази зона. Освен това административният орган при провеждане на служебни планове не е задължен да предвижда максимална височина на застрояване във всички новообразувани имоти . Частта от ПИ с идентификатор 68134.1505.1580, която попада в улична регулация по о.т.335-о.т.269-о.т.249 между кв.7 и кв.14б е с площ около 890 кв.м. и е проектирана изцяло в имот с идентификатор 68134.1505.1580. Настоящата инстанция не приема заключението на решаващия съд, че тази улична регулация е под формата на дъга, като очевидно съществува вариант да е под права линия, като имотът се запази като един по-голям урегулиран имот. От графичната част на обжалваното решение по отношение на процесния имот е видно , че в част от имота попада топлопровод, който формира сервитути от двете страни на имота. Като част от техническата инфраструктура топлопроводът следва да попада в уличната регулация, поради което същата не може да се измести на север, за да се образува един голям, а не два по-малки урегулирани имота. Именно съобразяването от административния орган на наличието на преминаващ през имота топлопровод е основание за органа да одобри плана за регулация по начина на обособяване на улица под фомата на дъга и образуването на два урегулирани имота. Настоящият съдебен състав счита, че с оглед местонахождението на топлопровода процесният вариант се явява в най-пълна степен съответен на изискванията на чл. 108, ал. 5 ЗУТ. С обжалвания план част от ПИ с идентификатор 68134.1505.1580 е отреден за улица-тупик от о.т.335 до о.т.336, за която от имота се отнемат около 150 кв.м. В случая както от графичната част на плана, така и от заключението на вещото лице се установява, че съществувавт други варианти за осигуряване на достъп до УПИ VIII-1007. В тази насока настоящата инстанция споделя доводите на решаващия съд, че може да се прокара тупик до западната граница на УПИ VIII-1007 като тупикът премине УПИ ХIII-2345 в близост до южната му граница, където имотът не е застроен. Най-малкото тупикът може да се разположи както в част от имот 68134.1505.1580, така и в УПИ ХIII-2345. Като е отменил оспорения план по отношение на процесния имот за прокараната през имота улица-тупик от о.т.335 до о.т.336 съдът е постановил решение в съответствие с материалния закон, което в тази част следва да остане в сила. Предвид изложеното, като е отменил решението в обжалваната му част досежно план за регулация и застрояване за имот ПИ 68134.1505.1580 по КККР от 2012г, попадащ в УПИ VII-1580 за обществено бслужване в кв.7 и в УПИ I-1580 за жилищно строителство в кв. 14б и в улична регулация о.т. 335- о.т.269- о.т.249 между кв.7 и кв.14б, съдът е постановил решение при неправилно приложение на материалния закон. В тази част решението следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго в смисъл на отхвърляне на жалбата. В останалата отменителна част досежно улицата -тупик от о.т.335 до о.т.336 решението следва да остане в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция и частичната основателност на касационната жалба в полза на Столично община следва да бъдат присъдени разноски , представляващи юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в размер на 150 /сто и петдесет/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,