Решение № 1900 от 19.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10179/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от П. Петров чрез адв. Рашков срещу Решение 201 от 2023г. по описа на Административен съд Велико Търново по адм.дело 269/2023г.. Касационният жалбоподател счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се нарушено право на защита, пълна невъзможност да се разбере с каква цел е извършена полицейската регистрация. Твърди се също, че в административния акт липсват мотиви и че не са били налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. Моли да се отмени решението и да се отмени издадената заповед за извършване на полицейска регистрация. Претендират се разноските по делото. В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Ответникът началник на РУ-Свищов в писмено становище счита касационната жалба за неоснователна. Поддържа становището си , че заповедта не представлява индивидуален административен акт. Моли да се отхвърли жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на подадената касационна жалба. Предлага съдебното решение да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени събраните доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Съдебното производство пред Административен съд Велико Търново е образувано по искане на П. Петров за обявяване на нищожност на заповед на началника на РУ-Свищов 352з-455 от 05.11.2018г., с която е разпоредено да му се извърши полицейска регистрация. Твърденията на жалбоподателя са били, че заповедта не му е връчена, не е посочено че има право да я обжалва. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че заповедта за полицейска регистрация представлява индивидуален административен акт. Заповедта е издадена от компетентен орган, при издаването й не е допуснато особено съществено нарушение на материалния закон, водещо до нищожност на заповедта. Съдът е приел, че единствената предпоставка за издаване на заповед за полицейска регистрация е наличието на специално качество на лицето обвиняем. По делото са налице доказателства, че е образувано досъдебно производство и Петров е привлечен като обвиняем по него. Според съда, изпълнени са изискванията на процесуалния и материалния закон за извършване на полицейска регистрация, поради което липсва основание за обявяването й за нищожна. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата на П. Петров. Така постановеното съдебно решение е недопустимо. В изпълнение на задължението по чл.218, ал.2 от АПК касационната инстанция извърши служебна проверка относно действителността и допустимостта на обжалваното съдебно решение, при която констатира, че съдебният акт е действителен, но първоинстанционният съд се е произнесъл по същество по процесуално недопустима жалба. Оспорената заповед само формално притежава белезите на индивидуален административен акт, защото с нея не се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на П. Петров по смисъла на чл.21 от АПК. Засягането на правната сфера на жалбоподателя е осъществено с акт на наказателен съд определение211 от 07.11.2018г.по чнд 364/2018г. по описа на РС-Свищов. С това определение е разрешено да бъде извършена принудително полицейска регистрация на П. Петров чрез фотографиране и дактилоскопиране, обвиняем по досъдебно производство 281/2018г. по описа на РУ на МВР Свищов. Определението, постановено от РС-Свищов като компетентен първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечен като обвиняем е влязло в сила като необжалваемо. Анализът на разпоредбите, намиращи се в чл.11 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация сочи, че по своя характер извършването на полицейска регистрация, когато това е необходимо и са изпълнени изискванията за такава, не представлява действия на административен орган и не е свързана с издаването на административен акт. Това е правно регламентирана дейност и законово уредена процедура, при която явно жалбоподателят е направил обоснован избор не се е съгласил да му бъде извършена полицейска регистрация, каквото право има по чл.11, ал.2 от Наредбата. За да бъдат защитени и неговите права и правата и задълженията които имат полицейските служители, в разпоредбата на чл.11, ал.4 от Наредбата е предоставена възможност за мотивирано искане до съответния първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечено лицето като обвиняем, за издаване на разрешение за принудителното им извършване. Съответно при издадено разрешение действията се извършват принудително. Става дума за действия по полицейска регистрация, извършването на които е по силата на закона и не се нуждае от издаването на опосредяващ индивидуален административен акт. Регламентирана е процедура, правно регламентирани действия, в рамките на които не се предвижда издаването на нарочен административен акт от административен орган заповед за полицейска регистрация. В случая липсва годен за оспорване административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Липсва правна необходимост за издаване на такъв, за да бъдат предприети действията по извършване на полицейска регистрация, в това число и в хипотезата на принудителното им извършване. Тук органът действа по силата на закона. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение трябва да бъде обезсилено като постановено по оспорване на акт, който не подлежи на оспорване по реда на чл.145 и сл. от АПК, защото не представлява административен акт. На основание чл.221, ал.3 от АПК след обезсилване на съдебното решение, производството по делото трябва да бъде прекратено по аргумент на чл.159, т.1 от АПК. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.3 от АПК, Върховният административен съд , състав на пето отделение