Решение № 622 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8234/2019 г.

Решение № 622 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8234/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от К. Йорданов подадена чрез процесуалният му представител срещу Решение № 8310/4.06.2019 г. постановено по адм. д. № 12601/2018 г. по описа на Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, с която е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 8121 К-9057 от 18.09.2018 г. издадена от Министъра на вътрешните работи. В жалбата се развиват доводи за наличието на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на атакувания съдебен акт. Твърди се, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и по-конкретно на разпоредбата на чл. 59 от Инструкция № 8121 з-470/27.04.2015 г. за организацията по дейността за установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработка на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи /Инструкцията/, както и че съдебното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Поради това решението на тричленния състав на Върховния административен съд е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови ново, с което оспорената заповед на Министъра на вътрешните работи като материално незаконосъобразна и постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила бъде отменена. Претендират се и разноски по делото. В с. з. касационният жалбоподател, чрез процесуалният си представител поддържа изцяло касационната жалба. В дадени я от съда срок представя допълнителни бележки. Ответната страна редовно призована не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на тричленния състав на Върховният административен съд следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия след като прецени наведените доводи в касационната жалба и с оглед чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, по отношение на която постановеното съдебно решение е неблагоприятно и срещу акт подлежащ на съдебен касационен контрол. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение е отхвърлил жалбата на К. Йорданов против Заповед № 8121 К-9057 от 18.09.2018 г. издадена от Министъра на вътрешните работи, с която на осн. чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 204, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на заповедта. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, тричленния състав на Върховния административен съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган по чл. 204, т. 1 ЗМВР, при спазване изискванията за форма и съдържание на същата съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР и на процедурата по издаването й, както и при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички относими за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 АПК по критериите в чл. 146 АПК, като делото е изяснено изцяло от фактическа страна. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи за незаконосъобразност на административния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касаторът К. Йорданов въвежда общо възражение за касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, съставляващи съществено нарушение на съдопроизводствените норми и необоснованост, без да излага конкретни пороци в тази насока. Това и по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК обосновава извода за неоснователност на релевираните възражения. Тричленния състав на ВАС правилно е определил предмета на спора и конституирал страните. Същите са редовно призовавани и са взели участие в първоинстанционното съдебно производство. Съдът е уважил доказателствените искания на жалбоподателя, като е приел представените от него писмени доказателства и е допуснал до разпит поисканите свидетели. Съдебното решение се базира на прецизен анализ на доказателствата по делото. При постановяване на съдебното решение не са допуснати грешки при прилагане на правилата за логическо мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др., водещи до опорочаване на вътрешното убеждение на съда, в насоките които не са нормиране от закона. Грешки от такова естество сочат на необоснованост като касационно основание, каквото не е налице. Касационната инстанция напълно споделя установената от тричленния състав на ВАС фактическа обстановка. Обстоятелството, че изводите на решаващия съд направени въз основа на анализ на събраните доказателства не съответстват на твърденията на касатора, не обосновава извода за неизяснена фактическа обстановка. Жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 100, ал. 4, т. 1 от Закона за движение по пътищата, като на посочените в заповедта дати е управлявал собствения си лек автомобил с подправени цифри на табелите на регистрационния си номер, чрез залепване с тиксо. Същият е знаел за извършеното преправяне на номерата на автомобила, поради което за допуснатото нарушение е без значение кой е извършил залепването на тиксо. Напълно голословни и неподкрепени с каквито и да са доказателства са твърденията на наказаното лице, че свидетелите разпитани в дисциплинарното производство са пристрастни, каквито възражения се поддържат и с касационната жалба. Така осъщественото от касатора деяние напълно съответства на състава на вмененото му нарушение. Дисциплинарната отговорност на К. Йорданов е ангажирана за нарушаване на правилата на ЕК, подробно описани в оспорваната заповед. Съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" са деяния, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че поведението на жалбоподателя така както е описано в заповедта представлява нарушение на етичните правила за поведение и обосновава ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Правилен е извода на съда, че при издаването на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е предвидената в ЗМВР и Инструкцията процедура. По повод основния спорен момент относно нарушението на чл. 59 от Инструкцията съдът е изложил подробни и прецизни мотиви, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. В тази връзка следва да се посочи, че дисциплинарно наказващия орган разполага с правомощието, след като се запознае с материалите по дисциплинарното производство, да назначи допълнителна проверка, да изиска и други доказателства относими към формирането на крайното решение относно дисциплинарната отговорност на служителя. Разпоредбата на чл. 59 от Инструкцията изрично предвижда възможността ДНО да разпореди допълнителна проверка с цел събиране на нови доказателства, като в случай че събраните допълнителни доказателства налагат промяна в правното основание или във вида на предвиденото дисциплинарно наказание, разследващия орган следва да изготви ново становище, в което да бъдат отразени изводите му в посочения смисъл и с което държавния служител следва да бъде запознат. Правилно решаващия съд е приел, че в настоящия случай тази хипотеза не е налице. ДНО е издал заповед за изменение на заповедта за образуване на дисциплинарното производство, но видно от съдържанието на същата, с нея не са променени основните факти, очертаващи изпълнителното деяние на нарушението, не е променена дадената първоначално правна квалификация, липсва разпореждане за събиране на нови доказателства. Със Заповедта № 8121 К-8519 от 21.08.2018 г. Министъра на вътрешните работи само прецизира фактическата обстановка. При това положение не е налице хипотезата на чл. 59 от Инструкцията поради което не е било необходимо изготвянето на ново становище, въпреки че това е сторено. Видно от същото ДРО е потвърдил направените констатации от фактическа страна, както и правните изводи от предходното становище. Следователно в становището от 24.08.2018 г. няма нова правна квалификация, нито променено предложение за вида на дисциплинарното наказание, поради което правилно е прието от решаващия съд че то няма характер на краен акт, приключващ дисциплинарното разследване, поради което и не е налице задължение за връчване на покана за запознаване на държавния служител със същото. Пред вид на изложените мотиви, настоящата инстанция приема че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 пр. 1 АПК, Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия