Решение № 7893 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12758/2018 г.

Решение № 7893 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12758/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с пар. 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба подадена от Б. Х. срещу решение № 127 от 31.05.2018 г. постановено по адм. дело № 136 по описа за 2018 г. на Административен съд (АС) – К.. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че неправилно съдът е приел за установени фактическите и правни основания за издаване на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ). Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за да е налице основание за налагане на ПАМ следва органът да установи по категоричен начин от фактическа страна, че лицето има качеството "водач". В конкретния случай този факт е оборен от докладна записка съставена от полицай Н. Соньов до началника на Районно управление – Д. от 01.04.2017 г. В нея се твърди, че Христов е правил опити да стартира двигателя, което не отговаря на истината, но дори и да се приеме за вярно, старт на двигателя е бил невъзможен поради непреодолима повреда. Следователно Христов не е имал качеството "водач" и е без правно значение отказът му за извършване на проверка. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение по съществото на спора, с което да се отмени заповедта за прилагане на ПАМ или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Началникът на група Районно управление (РУ) - Д. при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) – К., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Б. Х. против заповед № 17-0348-000173 от 01.04.2017 г., издадена от началник група в Районно управление – Д. при ОД на МВР - К., с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. За да постанови този резултат съдът е установил, че оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Г710994 от 01.04.2017 г., при изложените в същия фактически обстоятелства. ПАМ е приложена за това, че на 01.04.2017 г., около 02, 55 часа, в с. С. по улица "Вл. Ил. Ленин" в посока гр. Д., Христов е управлявал МПС - лек автомобил "Ланчия капа" с рег. [рег. номер на МПС] в явно нетрезво състояние - мирис на алкохол, неясен говор и несигурна походка, като водачът е отказал да бъде проверен с техническо средство "Алкотест 7510" ф. № 0154, както и да получи талон за медицинско изследване № 0120772 за наличие на алкохол в кръвта. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. АУАН е връчен на оспорващия при условията на отказ за получаване, удостоверен с подписа на един свидетел, като в същия са отразени данни и за реализирано от водача ПТП с материални щети. Към административната преписка е приложен талон за медицинско изследване № 0120772, който водачът е отказал да получи и визираното обстоятелство е удостоверено с подписа на един свидетел. Въз основа на обстоятелствата отразени в съдържанието на АУАН № Г710994 от 01.04.2017 г., началникът на група в РУ – Д. при ОД на МВР - К. е издал оспорената заповед № 17-0348-000173 от 01.04.2017 г., с която е приел, че Христов, при управление на МПС, е извършил нарушения на ЗДвП, включително е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество, както и не е изпълнил предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, като по този начин виновно е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, поради което му е наложена ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността", но не повече от 18 месеца, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП вр. с чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). При така установеното съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, предвид заповед № 277 з-91 от 23.01.2015 г. на директора на ОД на МВР – К. за упълномощаване на длъжностни лица от структурни звена на ОД на МВР да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП. Приел е, че заповедта е издадена при спазване на установената форма и на административнопроизводствените правила, че в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Счел е, че е осъществен е фактическият състав за прилагане на ПАМ визирана в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП (ред. ДВ. бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство", включително на водач, който управлява моторно превозно средство и отказва да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Посочените в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП предпоставки са дадени алтернативно, като е достатъчно наличието на една от тях за законосъобразно прилагане на мярката. В случая по делото е безспорно установено, че Христов, в качеството му на водач на МПС, е отказал проверка с техническо средство, както и че е отказал да изпълни предписанието да даде кръв за медицинско изследване в определения му срок. Неоснователно е наведеното за първи път касационната жалба възражение, че Христов не е бил водач на процесния автомобил, поради което не са били налице предпоставките спрямо него да бъде приложена процесната ПАМ. Представената към касационната жалба докладна записка от 03.04.2017 г. на младши инспектор Соньов до началника на Районно управление – Д. не е част от административната преписка по прилагането на ПАМ, поради което непредставянето й в хода на първоинстанционното производство от органа, съответно - неприобщаването й от съда като доказателство по делото не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ако Христов е считал, че докладната записка е релевантна за спора, той е следвало да я представи или да сезира съда с искане за приобщаването й към доказателствата по делото. Наред с това посоченото в докладната записка не може да доведе до възприемането на различна от установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и не доказва твърдението на Христов, че не е установено качеството му на "водач" на МПС. С. легалната дефиниция на понятието "водач" дадена с разпоредбата на пар. 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, това е "лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. " Понятието "управление" на пътно превозно средство включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, включително опита за привеждането му в движение. Видно от отразеното в АУАН и издадената заповед за прилагане на ПАМ, на 01.04.2017 г., на посоченото в тях място и час, Христов е управлявал лек автомобил "Ланчия капа" с рег. [рег. номер на МПС], като вследствие на несъобразена скорост с пътните условия е загубил контрол над МПС, излязъл е вдясно от пътното платно и е реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП) с материални щети. Обстоятелството, че след като е реализирал ПТП (който факт е отразен и в докладната записка от 03.04.2017 г.) Христов неуспешно е направил опит отново да запали автомобила, не не означава, че той е загубил качеството си на водач на МПС. И. от полицейските органи проверка за употреба на алкохол не е по време на управление на МПС. Д. се счита, че проверка за употреба на алкохол може да бъде извършена единствено ако водачът на МПС бъде спрян от патрул, който е констатирал управлението, би означавало да се приеме, че при ПТП участниците в произшествието не могат да бъдат тествани за управление на МПС под въздействието на алкохол. Не това е целта на съдържащата се в ЗДвП нормативна регламентация. При ПТП проверката за употреба на алкохол обективно не може да бъде извършена към момента на управление на МПС, а се извършва едва след установяването на ПТП и водачите на МПС, участници в него. От Христов не се оспорва, че именно при управлението на процесния автомобил и като водач на МПС е причинил ПТП. Поради това независимо, че от него е изискана проверка с техническо средство за употреба на алкохол след като вече е бил преустановил движението на автомобила, опитвайки се отново да го запали, отказът му да бъде проверен съставлява релевантна материалноправна предпоставка за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. С проявлението на релевантните факти е възникнало публичното право на административния орган да приложи принудителната административна мярка, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водача, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Заповедта е мотивирана, включително чрез препращане в съдържанието й към съставения АУАН. Посочените фактически основания за прилагането на ПАМ изцяло съответстват на правното основание за издаване на заповедта - чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката. Като е достигнал до посочените правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение. То не страда от релевираните с касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,