Решение № 12759 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4199/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Електроразпределение Север АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], подадена чрез юрисконсулт В. Вълчева, в качеството й на пълномощник, насочена срещу Решение 3366/ 31.01.2025г. по административно дело 7477/ 2024 г. на Административен съд- София- град (АССГ).

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Счита се съдебното решение за неправилно, поради това, че съдът не е разгледал и обсъдил всички изложени факти и доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на решението на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР/ Комисията). Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът- Комисия за енергийно и водно регулиране в писмени бележки и съдебно заседание, чрез юрисконсулт Ненков, моли да се отхвърли, касационната жалба на "Електроразпределение Север АД. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В представените писмени бележки счита първоинстанционният съдебен акт за правилен и законосъобразен и моли да бъде оставен в сила.

Ответникът- П. И. К. чрез адв. Полихронова ангажира становище за неоснователност по касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, за които представя списък и договор.

Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество, на основанията по чл. 218, ал. 1 АПК, за неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е било Решение Ж- 546/ 24.06.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, са дадени, следните задължителни указания на "Електроразпределение Север АД:

1. В едномесечен срок от получаването на решението Електроразпределение Север АД да извърши необходимите технически мероприятия и измести средството за търговско измерване в електромерно табло, като осигури възможност на клиента за визуален достъп до показанията на визуализираните регистри на СТИ; 2. В седемдневен срок след изпълнение на т. 1 Електроразпределение Север АД да уведоми Комисията за предприетите действия.

С обжалваното съдебно решение съдът е ОТХВЪРЛИЛ жалбата на "Електроразпределение Север" АД, срещу Решение Ж- 546/ 24.06.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране.

За да приеме този резултат съдът, въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка, е направил извод за неоснователност на оспорването.

Приел е, че оспореният индивидуален административен акт- Решение Ж-546/ 24.06.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, е законосъобразно и правилно, постановено от компетентен държавен орган в рамките на очертаната му от Закона за енергетиката- материална компетентност, при спазване на установените процесуални правила и в съответствие с целта на закона.

Обсъдил е приложимите разпоредби на ЗЕ и Наредба 6 от 24 Февруари 2014г. за присъединяване на производители и клиенти на ел. енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. В резултат съответно е споделил изводите на КЕВР относно местонахождението на електромерното табло за захранване на имота на П. К..

В заключение адм. съд е приел за законосъобразно оспореното решение на регулаторния орган. Поради тези доводи жалбата, по която е било образувано съдебното производство, като неоснователна е била отхвърлена.

Решението на адм. съд е валидно, допустимо и ПРАВИЛНО.

Неоснователни са доводите от касационната жалба, че решението на адм. съд е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В случая не са нарушени правата на дружеството да се защити, като е имало възможност да представя доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган- чл.171, ал.1 АПК. Същевременно първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно правно- релевантните факти. Въз основа на тези факти и след като е анализирал подробно правната уредба е формирал обосновани изводи.

Адм. съд в съдебния акт е обсъдил приобщените към делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на всички искания и доводи на страните- чл. 236, ал. 2 ГПК, чл.172а, ал.1 и ал.2 АПК.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е издадено в нарушение на материалния закон. Правните изводи на съда са направени въз основа на правилно приложение на материалния закон. Жалбата на К. е подадена до КЕВР, като правилно е приета за допустима и е разгледана по същество, относно въпроса за местоположението на СТИ. Правната регламентация на произнасянето от КЕВР по жалби се съдържа в нормите на чл. 22 и чл. 76 ЗЕ, чл. 142 и сл. от Наредба 3/ 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката и Устройственият правилник на КЕВР. По силата на чл. 22, ал. 1 от Закона за енергетиката, ДКЕВР разглежда жалби на потребители срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност.

Съгласно чл. 22, ал. 7 ЗЕ, редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове са уредени в наредбата по чл. 60 от ЗЕ- Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредбата). В изпълнение на правомощията си съгласно посочените разпоредби от приложимата в случая Наредба, КЕВР може да постанови решение, с което да даде задължителни указания и да определи подходящ срок за изпълнението им, ако жалбата е основателна, какъвто е и настоящият случай.

Административният съд правилно е преценил за законосъобразно Решение Ж- 546/ 24.06.2024 г. на КЕВР, с което на "Електроразпределение Север" АД са дадени задължителни указания и обосновано е отхвърлил жалбата на дружеството срещу това решение. С оглед правомощията, с които разполага и предвид конкретната фактическа обстановка, КЕВР е постановила законосъобразно решение, на основание чл. 22, ал.5 от ЗЕ, вр. чл. 147, ал.2 от Наредба 3/ 2013г., като е дала задължителни указания на "Електроразпределение Север АД.

Първоинстанционният съд подробно е обсъдил проведената от КЕВР процедура и правилно е приел, че не е налице нарушение на разпоредбите на процесуалния и материалния закон. Събрани са всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата, изготвен е доклад на основание чл. 145 ал. 1 от Наредбата, разгледан от Комисията. При извършената проверка на електроразпределителното дружество е изискана информация, събрани са относимите доказателства, като приетото след изготвения доклад решение съдържа подробни мотиви. Посочените действия по издаването му водят до извода, че е спазена процедурата по чл. 144 и чл.145 от относимата Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката.

Правилно съдът е приел за законосъобразно предписанието на КЕВР, че следва да се измести средството за търговско измерване в електромерно табло на К., като се осигури възможност на клиента за визуален достъп до показанията на визуализираните регистри на СТИ.

Според чл. 120, ал.1 от ЗЕ електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване собственост на оператора на електропреносната мрежа, оператора на съответната електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. Границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1,т.6.

Принципите, начините и местата на измерване на количествата активна и реактивна електрическа енергия, както и условията, редът са регламентирани в Раздел II на издадените от Комисията за енергийно и водно регулиране Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/.

Според чл. 10, ал. 1 от ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа е длъжен да осигурява на страна, която купува или продава електрическа енергия, възможност за визуален достъп до показанията на визуализираните регистри на средствата за търговско измерване в съответствие с избраната от страната тарифност на измерване. С оглед изложеното задължително условие е операторът на съответната мрежа да осигурява възможност за визуален достъп до показанията на визуализираните регистри на средствата за търговско измерване.

Според чл. 46, ал. 1 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на Електроразпределение Север АД средствата за търговско измерване и управляващите тарифите устройства се разполагат така, че ползвателят да има достъп за визуален контрол върху показанията на средствата за търговско измерване. Не са налице изключенията предвидени в ал. 2 на същата разпоредба. Следователно за електроразпределителното дружество е възникнало задължението посоченият електромер да е разположен така, че ползвателят да има достъп за визуален контрол върху показанията на средствата за търговско измерване.

При тези данни по делото административният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, като е преценил процесното решение на КЕВР за законосъобразно и е отхвърлил жалбата на "Електроразпределение Север" АД.

По изложените съображения обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение и адвокатско възнаграждение е основателно. Касаторът следва да заплати на КЕВР сума в размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение за касационното производство и на П. И. К. сума в размер на 1000 лв.адвокатско възнаграждение за касационното производство, които не се явяват прекомерни с оглед Наредба 1/ 2004 г. за адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Трето отделение