Решение № 13079 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10545/2009 г.

Решение № 13079 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10545/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Атанас Янев Атанасов, Клони Янева Янева и Георги Янев Атанасов, всички от гр. Варна, срещу решение № 750 от 4.12.2008 г., постановено по адм. д. № 780/2006 г. от Варненски окръжен съд. Със същото е отхвърлена тяхна първоначална жалба против заповед № РД-06-7706/20/24.01.2006 г. на Областния управител на Варненска област. В жалбата се твърди, че е постановено в нарушение на материалния закон, по специално чл. 14 от ЗСПЗЗ, необосновано и при съществени нарушения на процесуални норми. Ответникът по жалбата - областният управител - не е взел становище. Заинтересованите страни са представили писмени становища. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Според него решението на съда в оспорената част е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с релевантните факти. Доказателствата по делото сочели, че за претендираните имоти от ПНИ записаните за собственици се легитимирали като такива с надлежни документи за собственост, което ги определяло от 3 та категория лица. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е допустима процесуално. По същество, по наведените касационни доводи за неправилност Върховният административен съд установи от фактическа и правна страна следното: Варненският окръжен съд е бил сезиран с първоначална жалба на тримата касатори срещу заповед на областния управител на област Варна № РД-06-7706-20/24.01.2006 г., с която на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен ПНИ на селищно образование по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в частта й относно имоти № № 2070,2071,2072,2176,3103,3104,2171,2172 и 2177.Искано е да се отмени заповедта по отношение посочените имоти и върне плана за преработката му относно тях по предложения начин, с придаваемост на части. Съдът по искане на жалбоподателите е допуснал, изслушал и приел техническа експертиза, от заключението по която, становищата на страните и другите доказателства жалбата е приета неоснователна и като такава отхвърлена. Според него в хода на съдебното производство не се доказали твърденията на жалбоподателите за допуснати нарушения на ППЗСПЗЗ и другите приложими норми при изработване на ПНИ относно процесните имоти, поради което оспорената заповед е приета законосъобразна и жалбата срещу нея отхвърлена. Според касаторите съдебното решение било постановено в нарушение на чл. 14 от ЗСПЗЗ, но не се конкретизира коя от разпоредбите на 9те негови алинеи. В същите са изброени случаите, в които Общинската служба по земеделие се произнася с решение. От съображенията, изложени от жалбоподателя за нарушение на сочения текст не става ясно в какво се изразява нарушението. Върховният административен съд счита, че възраженията на жалбоподателите не могат да бъдат споделени. По делото са конституирани и участвали всички заинтересовани страни, свързани с отреждането на посочените девет имота. Съдът е взел предвид техните собственически права, изхождайки от представените в тази връзка актове. Взето е предвид и решение № 518/16.06.1998 г. на Поземлената комисия. За да направи своя извод е съобразил разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ППЗСПЗЗ, според която с ПНИ по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. В съответствие със същите планът съдържа данните, посочени в цитираната разпоредба, като тези, свързани със собствеността се записват в регистъра на имотите, който е неразделна част от ПНИ. По искането за обособяване на нови парцели от частите над 600 кв. м. на посочените имоти съдът правилно е взел предвид констатациите на приетата и неоспорена експертиза, в която е посочено, че за посочените девет имоти съществува собственост, установена с нотариални актове, вписани в регистъра на имотите и приложени към делото. Установено е, че собствениците на тези имоти не са правоимащи лица по § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ с предоставено право на ползуване върху земя При тази констатация основателно е прието, че върху тях са неприложими разпоредбите на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. И тъй като искането за преработка на ПНИ касае тези имоти, основателно е прието, че оспорената заповед на областния управител е законосъобразна и при издаването й не са допуснати нарушения на материалния закон. Решението на съда в този смисъл е обосновано. Изводите са направени в съответствие с констатациите на вещото лице, на които не са противопоставени други, различни от тях факти и обстоятелства, подкрепени с надлежни доказателства. Като правилно същото следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение