Решение № 13933 от 20.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9503/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Д. Ш. против решение 7828/11.09.2024 г. постановено по адм. дело 1911/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. Касаторът релевира доводи, че решението е постановено в нарушение с материалния закон и съществени нарушения на съдебнопроизводствените правила и е необосновано, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основно се твърди, че административното производство е недопустимо, поради инициирането му с анонимен сигнал. Възразява и срещу констатациите за наличие материално правните предпоставки за прекратяване предсрочно на пълномощията му като общински съветник. Моли решението на съда да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Общинска избирателна комисия (ОИК) - Карлово, в открито съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - К. Щ. А., не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и доказателствата по делото намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК срок, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба от Т. Д. Ш. против решение 316-МИ/19.08.2024г. на Общинска избирателна комисия, гр. Карлово, с което на основание чл. 87, ал. 1, т. 1 и т. 24 ИК и чл. 458 ИК, във връзка с чл. З0, ал. 4, т. 5 ЗМСМА са прекратени предсрочно пълномощията му като общински съветник в Общински съвет - Карлово и е обявен за избран за общински съветник К. Щ. А.. За да отхвърли жалбата на Ш. първоинстанционният състав е приел административния акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в съответната форма, при спазване на материалните и процесуални норми, и в съответствие с целта на закона. Съдът при съобразяване на фактите и обстоятелствата ведно с представените доказателства, е приел за безспорно установено неучастието на оспорващия, в качеството му на общински съветник в три поредни заседания на Общински съвет Карлово. Съдът е установил, че оспорващият, в качеството си на общински съветник е бил редовно уведомен за датите на трите поредни заседания на Общински съвет Карлово - 30.05.2024 г., 27.06.2024 г. и на 24.07.2024г, на които той не е присъствал. Съдът е приел, че ел. поща, на която са изпращани поканите за насрочените заседания на Общинския съвет е пощата, която оспорващият е предоставил за връзка на Общински съвет Карлово. Съставът е приел, че за неучастието си в трите поредни заседания Ш. не е подал надлежно писмено уведомление до председателя на Общински съвет Карлово. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съобразно чл. 36, ал. 1, т. 1 ЗМСМА общинският съветник е длъжен да присъства на заседанията на общинския съвет и на комисиите, в които е избран, и да участва в решаването на разглежданите въпроси, а съобразно чл. З0, ал. 4, т. 5 ЗМСМА пълномощията на общинския съветник се прекратяват предсрочно когато, без да е уведомил писмено председателя на общинския съвет за неучастието си в заседанието на съвета по уважителни причини - служебна ангажираност, отсъствие от страната, заболяване и други, не участва в три поредни или в общо пет заседания на общинския съвет през годината. По делото пред първоинстанционния съд безспорно е установено, че общинският съветник Ш. не е присъствал на три поредни заседания на Общински съвет Карлово. Безспорно е и обстоятелството, че общинският съветник не е уведомил председателя на Общинския съвет за наличие на уважителни причини за отсъствието от заседанията преди започване на административното производство по установяване предпоставките по чл. 30, ал. 4, т. 5 ЗМСМА и прекратяване пълномощията му като общински съветник. Правилно съдът е констатирал редовното уведомяване на съветника за предстоящите заседания на общинския съвет. Общинският съветник, като част от колективен орган на местно самоуправление, създаден въз основа на избор от населението по нормативно предвиден ред, изпълнява високоотговорни функции в полза на обществото, за което при встъпването си в длъжност полага клетва по чл.32 ЗМСМА. В духа на клетвата, при осъществяване на дейността си той следва да спазва освен всички закони в страната, но и детайлно да познава и спазва нормативната база, регламентираща дейността на общинския съвет, за който е кандидатствал, а именно ЗМСМА и Правилника за организацията и дейността на Общински съвет- Карлово. Отделно от това следва да съобразява и изпълнява решенията на общинския съвет като вътрешнослужебни актове, относно пряко статута му и дейността на съвета. Всички цитирани актове обуславят съответния общински съветник да прояви елементарна дължима грижа, за да изпълни ex lege (по силата на закона) едно от основните си задължения като такъв, а именно да участва в заседанията на общинския съвет, за който е кандидатствал, участвал е в избори и е избран от народа за тази високоотговорна длъжност в обществена полза. В случая се отнася за отсъствие от три поредни заседания, за две от които едва след започване на производството, Ш. уведомява, че е отсъствал поради болничен престой и съответно поради пътуване извън страната. За тези обстоятелства, съветникът не е сметнал за необходимо да уведоми председателя на общинския съвет след отстраняване невъзможността за участие в заседанията проведени на датите 30.05.2024 г. и 27.06.2024 г. За неучастието в третото заседание Ш. не е дал обяснения за отсъствието. Такова идва едва на 05.08.2024 г. след като вече е започнало административното производство. В законовата уредба липсва указание кога е трябвало да бъде извършено уведомяването. Изискването на закона и добросъвестното поведение повелява това да стане преди заседанието или най-малкото веднага след отстраняване на възпрепятстването. При съобразяване обстоятелствата за неучастието в двете поредни заседания, то уведомяването е могло да стане скоро след отстраняването им в изпълнение на законово задължение, но в случая уведомяването е направена едва на 05.08.2024г., след сезиране на ОИК и не може да се приеме за редовно и своевременно, както и не съставлява извод за извинителни обстоятелства и саниране на отсъствието от заседание и липсата на уведомление на председателя на ОС. Изминали са месеци, поради което не може да се приеме, че е налице надлежно уведомяване, поради и което не е изпълнено задължението от страна на общинския съветник по чл.30, ал.4, т.5 от ЗМСМА Неоснователни са доводите в касационната жалба за недопустимост на оспореното пред съда решение на ОИК, като постановено по анонимен сигнал. Съответен на закона е изводът в обжалваното решение, че правомощията на комисията не произтичат и не са обвързани от подаването на сигнал за твърдяна от трето лице несъвместимост. Безпредметно е и обсъждането, че въпросния сигнал е изключен от доказателствения материал по делото. Пълномощията на общински съветник се прекратяват предсрочно в изрично предвидени от чл. 30, ал. 4 ЗМСМА случаи. Разпоредбата на чл. 30, ал. 5 ЗМСМА предвижда обстоятелствата по ал. 4 да се установяват служебно от общинската администрация относно съдимостта на лицата и със съответните други документи. Последното води на извода, че дори и без да е налице сигнал, общинската администрация следи служебно за изпълнение на задълженията по участие на общинските съветници в заседанията на съвета и комисиите. При така правилно установената фактическа обстановка, съдът е извел обосновани правни изводи, че оспореното решение за предсрочно прекратяване на правомощията на общинския съветник е взето от компетентен административен орган при спазване на административните правила и при съответствие на материалния закон. Настоящата инстанция приема, че не са налице касационни отменителни основания за отмяна на решението на административния съд, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса разноски в полза на касатора не се следват, а поради липсата на изразена претенция от ответниците по касацията такива не се дължат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,