Решение № 2077 от 24.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Уейбин" ООД, чрез процесуален представител срещу решение 3442 от 20.05.2022 г., постановено по адм. д. 12157/2020 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за сумата над 600 лв. до претендирания размер от 3156, 38 лв. Сочи се, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Съдът не е изложил мотиви отново намаляването размера на платения адвокатски хонорар, а само е посочил приложимата разпоредба. Твърди се, че не са налице съществени различия между обжалването на ревизионен акт по административен и по съдебен ред. Развиват се съображения, че размерът на вредите е точно доказан, което изключва определянето им по справедливост. Иска се отмяна на съдебния акт в атакуваната част и постановяване на решение, с което да бъде уважена изцяло претенцията на дружеството. Претендират се разноски по представен списък. Ответникът - Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Йорданова, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение в атакуваната част. Иска от съда решението в обжалваната част да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на искания от касатора адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на обжалваната част на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Производството пред АССГ се е развило по предявен от Уейбин" ООД против НАП иск за сумата от 3156,38 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили от частично отменени като незаконосъобразни РА Р-222212170057005747-091-001/23.03.2018 г. и Р-22002218006470-091-001/21.06.2019 г., изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалбите пред административния орган - директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП и законна лихва върху обезщетението, считано от 15.12.2020 г. до окончателното му изплащане. По делото няма спор относно установената пред административния съд фактическа обстановка. В хода на съдебното производство административният съд е установил от фактическа страна релевантните за спора обстоятелства, които настоящата инстанция възприема изцяло, поради неоспорването им. Съдът е приел иска за обезщетение за допустим, а по същество за частично основателен. Счел е, че са налице всички предпоставки за реализиране на отговорността по ЗОДОВ отменени ревизионни актове, при обжалване пред горестоящия административен орган, във фазата на задължителното административно обжалване, причинени на дружеството имуществени вреди и причинно-следствена връзка между претърпените вреди и отменените ревизионни актове. По отношение размера на вредите съдът е обосновал извод, че възражението за прекомерност на ответника е основателно. Приел, че ревизионните актове не са отменени изцяло и е обосновал присъдения размер с разпоредбите на чл.9 и чл.11 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в относимата редакция), касаещи изготвянето на жалби без процесуално представителство. Решението, в оспорваната част е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Уейбин" ООД е претендирало обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили от частично отменени като незаконосъобразни РА Р-222212170057005747-091-001/23.03.2018 г. и Р-22002218006470-091-001/21.06.2019 г. на длъжностни лица при ответника и представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалби пред горестоящия административния орган. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението в обжалваната част са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск и е изложил мотиви относно фактическите си установявания. При установената по делото фактическа обстановка съдът е извел правилен краен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава претенцията за обезщетение по приложимия закон. Правилно е определен и размерът на претенцията. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост, съответно неправилност на обжалваното решение. Първоинстанционният съд е отчел направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, обсъдил го е, като е изложил обосновани правни съображения и аргументи за неговата основателност. Правилно е приел, че причинената вреда подлежи на частично репариране, като е съобразил ефикасността на защитата, бързината и етапът на приключване на производството по отмяна на ревизионния акт. Обосновани и правилни са изводите на съда във връзка с това, че претендираният размер на обезщетението 3156, 38 лв. надхвърлящ значително минималния размер на адвокатското възнаграждение определен с разпоредбите на Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е несправедлив и несъответства на оказаната правна помощ предвид характера на производството и положения труд. Присъденото обезщетение от 600 лв. репарира направените разноски и правилно е определено като ненадвишаващо минималния размер по Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, решението в обжалваната част, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно и не следва да бъде уважено. Претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция е основателно и следва да бъде уважена в размер от 100 лв., тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение