Решение № 6401 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12570/2020 г.

Решение № 6401 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12570/2020 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Вертус трейд Билд" ЕООД, чрез адв. Ч., против решение № 1158/16.09.2020 г., постановено по адм. дело № 916/2020 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-02000219005227-091- 001/25.02.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 86/8.05.2020 г. на директора на дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП, с който са определени задължения за ДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит за месечни данъчни периоди от 1.07.2018 г. до 31.07.2018 г. и от 1.09.2018 г. до 31.12.2018 г., общо в размер на 20 023, 80 лева главница и лихви за просрочие 2 550. 48 лева. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменен оспорения РА или делото да бъде върнато на друг състав на АС – Бургас - на основание чл. 222, ал. 2 АПК. Ответникът – директор на дирекция "ОДОП" – Бургас при ЦУ на НАП не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред АС – Бургас е бил РА № Р-02000219005227-091-001/25.02.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 86/8.05.2020 г. на директора на дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени задължения за ДДС във връзка с доставки на стоки от "Ванеса Маркет" ЕООД. Обоснован е извод, че не е доказано изпълнението на хипотезата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, не са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и за него на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не възниква право на данъчен кредит по отношение на доставките на стоки от "Ванеса Маркет" ЕООД. Административният съд, въз основа анализ на събрания по делото доказателствен материал е обосновал извод, че РА е законосъобразен. Съдът е достигнал до извод, че наличието само на фактури без съпътстващи документи не може да доведе до извод, че е налице реално осъществена доставка. В случая липсват доказателства за приемо-предаване на стоките, сертификат за качеството й, транспортни документи за превоз на стоката - товарителници, кантарни бележки и др. От друга страна съдът не е кредитирал представените допълнително с жалбата незаверени ксерокопия на товарителници, тъй като в същите са посочени страни - изпращач и получател, различни от дружеството-жалбоподател и не съдържат всички необходими реквизити. Решаващият състав не е възприел показанията на свидетеля Р. А. предвид зависимостта му от работодателя /дружеството подало жалбата/. Същият твърди, че при приемането на процесното желязо е получил съответните съпровождащи документи – товарителници, кантарни бележки, които впоследствие е предавал управителя, но такива не са представени нито в ревизионното производство, нито пред съда. Направен е извод, че липсата на категорични доказателства за реално осъществен превоз на процесната стока, сочи за привидност на твърдените доставки, в какъвто смисъл са и съображенията на органа по приходите. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно постановено. Така направените изводи от първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни и изцяло се споделят от касационната инстанция, която в изложението си и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на АССГ. Съгласно националния данъчен закон и постоянната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. ЗЗ от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО/ фактическото предаване на стоката. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест, като е приел, че в тежест на ревизираното лице, претендиращо, че за него е възникнало субективното материално право на приспадане на данъчен кредит, е да установи предпоставките и условията за ползване на това право. При извършения подробен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и заключението по ССЕ първоинстанционният съд правилно е приел за недоказано реалното осъществяване на процесните доставки. Издадените фактури са с предмет арматурно желязо, като липсват приемо-предавателни протоколи, товарителници и пътни листа за транспортиране на стоките. Обосновано съдът не е кредитирал приложените на л. 21, 22 товарителници, от които не може да бъде установено, че получател е ревизираното дружество, както и че са транспортирани количества арматурно желязо предмет на спорните фактури. В тази връзка правилно съдът не е възприел и показанията на св. Р. А., който сочи, че количествата желязо са получени на четири партиди, но в случая липсват доказателства – кантарни бележки, стокови разписки и товарителници, въз основа на които да бъде установено получаването на арматурно желязо – по вид и количество посочени във спорните фактури на "Ванеса Маркет" ЕООД. Следва да се отбележи и обстоятелството, че управителят на ревизираното дружество "ВЕРТУС ТРЕЙД БИЛД" ЕООД - И. С., в своята декларация от 23.08.2019 г. /л. 210 /, представена с придружително писмо - опис на документи, изпратени от дружеството до ТД на НАП Бургас във връзка със ЗВР от 6.08.2019 г. и ИПДПОЗЛ № Р-02000219005227 -040-001/20.08.2019 г., не посочва сред доставчиците на арматура издателят на процесите фактури "Ванеса Маркет" ЕООД. За наличието на фактури от този доставчик управителят заявява в последваща декларация от 30.10.2019 г. Както правилно съдът сочи прави впечатление и фактът, че по отношение на всички останали доставки "ВЕРТУС ТРЕЙД БИЛД" ЕООД разполага не само с фактура, но и с приемо-предавателен протокол, подписан от двете страни - предал и получил стоката, като всяка една доставка на стока е придружена със сертификат, удостоверяващ, че стоманата за армиране на стоманобетонни конструкции е произведена и изпитана съгласно изискванията на БДС 9252-2007 и БДС Е № 10080 и не е радиоактивна. Такива документи не са приложени към фактурите, издадени от "Ванеса Маркет" ЕООД, нито пък са представени на ревизиращият орган от самото ревизирано лице, въпреки, че изрично са му поискани. С оглед изложеното, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,