Решение № 4708 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10843/2013 г.

Решение № 4708 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10843/2013 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Държавен фонд "Земеделие" гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136, представляван от Румен Порожанов - изпълнителен директор, чрез Антония Иванова - юрисконсулт, против Решение № 4261 от 27.06.2013 г. на Административен съд - София град, II-ро отделение, 37-ми състав, постановено по адм. дело № 3310/2013 г. (погрешно посочено в началото със същия номер като решението - № 4261). Касационният жалбоподател счита, че решението, с което се отменя Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 212 "Плащания на фермери в райони с природни ограничения, различни от планинските (други)" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 г. с изх. № 01-2600/1313 от 11.02.2013 г., е неправилно поради несъобразяването му с предписанията на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно развити съображения моли решение № 4419 от 03.07.2013 г. (вярното е решение № 4261 от 27.06.2013 г.) да бъде отменено. Претендира присъждане на направените съдебни и деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение. От ответника ГД "МОНЕВИ", гр. Ловеч е постъпил писмен отговор, в който се моли съдебното решение да бъде потвърдено. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима и в срок, но по същество е неоснователна. Правилно съдът е отменил процесния акт, но това следва да стане по други мотиви. Определянето на плащането означава изчисляване на финансовата помощ съгласно чл. 6 и чл. 7 от Наредба № 11/2008 г., а фактическото плащане, превеждане на сумата по сметката на бенефициента, е последващо действие и се извършва съгласно чл. 11 от Наредба № 11/2008 г. до 30.06. на следващата година (в първоначалната редакция), а съгласно сега действащата редакция - след 01.12. на годината на кандидатстване. Според прокурора бенефициентът не е уведомен по реда на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 11/2008 г., че му е определена финансова помощ. Настоящият касационен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че жалбата на Държавен фонд "Земеделие" гр. София е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 4261 от 27.06.2013 г. по административно дело № 3310/2013 г., в производство по реда на чл. 145 - 178 от АПК във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София - град, Второ административно отделение, 37 състав, ОТМЕНЯ акт изх. № 01-2600/1313 от 11.02.2013 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 212 "Плащания на фермери в райони с природни ограничения, различни от планинските" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., с което е прекратен поетият от жалбоподателя ГД "Моневи" със седалище гр. Ловеч, общ. Ловеч, обл. Ловеч през кампания 2010 г. петгодишен ангажимент по мярка 212, поради неподаване на заявление за подпомагане за следващата година на годината, в която е поет петгодишният ангажимент. Със същото решение съдът ОСЪЖДА ответника ДФ "Земеделие" да заплати на ГД "Моневи", представлявано от Добромир Цонев Монев със седалище гр. Ловеч, общ. Ловеч, обл. Ловеч сума в размер от 52 лева, представляващи разноски за тази инстанция. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че оспореният акт, издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на установената от закона форма, а именно същият е мотивиран, но при неправилно приложение на материално-правни разпоредби. По отношение на административнопроизводствените правила, съдът е посочил на стр. 2 от решението, че актът е издаден без извършени съществени нарушения на административно-производствените правила, а на стр. 4 е посочил, че в оспорения акт е допусната неточност, като в една част от мотивите се говори за кандидатстване по мярка 211, а в друга част - по мярка 212 и тази съществуваща неяснота представлява съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като поставя в невъзможност жалбоподателя да разбере по коя мярка е санкциониран в случай, че е кандидатствал и по двете мерки. По отношение на материалноправните разпоредби съдът е приел за основателно възражението на жалбоподателя, че за него не е възникнал и не е поет петгодишният ангажимент до момента на извършване на първото компенсаторно плащане, което е станало на 30.06.2011 г. и съответно за него след тази дата не е възникнало задължение да подава заявление за подпомагане в следващите пет години. При този изход на спора съдът е счел за основателно и искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, а за искането на ответника е прието, че не следва да бъде уважено. Така постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, но по други мотиви. Пред Административен съд София - град жалбоподателят ГД "МОНЕВИ", гр. Ловеч е оспорил АКТ за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 212 "Плащания на фермери в райони с природни ограничения, различни от планински (други)" от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г., с изх. № 01-2600/1313 от 11.02.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФ (Държавен фонд) "Земеделие". Фактическите основания за издаване на този акт са, че за кампания 2011 г. ГД "МОНЕВИ", гр. Ловеч не е заявило участие по мярка 212 "Плащания на фермери в райони с природни ограничения, различни от планински (други)", регламентирана в Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Административният орган е цитирал чл. 3, § 2 от Регламент № 65/2011 г. във връзка с чл. 4, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. и като правно основание се е позовал на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. и чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1698/2005 г., и е издал процесния акт за прекратяване на многогодишния ангажимент по тази мярка. Съгласно чл. 4, т. 2 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г., кандидатите за подпомагане са длъжни да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане. Според чл. 4, т. 3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. - новосъздадена точка, обнародвана в "Държавен вестник", бр. 17 от 25.02.2011 г., в сила от 1.03.2011 г. и следователно напълно приложима за процесния случай, кандидатите за подпомагане са длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. В случая от данните по делото се установява, че с Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., с изх. № 02-110-2600/2134 от 2.10.2011 г., на ГД "Моневи" е била оторизирана обща субсидия в размер на 4065.05 лв., от които по СЕПП - 2649.05 лв. и по НР 2 - 1416 лева. Относимо за случая е определеното плащане за 2010 г. по НР2, което е по мярка 212 и то се води първото компенсаторно плащане според легалната дефиниция в § 1, т. 1 от Допълнителна разпоредба на Наредба № 11 от 3.04.2008 г. Не се спори по въпроса, че ГД "Моневи" не е подало Заявление за подпомагане - форма за юридически лица за кампания 2011 г. Посочената от гражданското дружество причина, че не е могъл да подаде заявление, защото плащането е направено след срока за подаване на заявления (01.03.2011 г. до 15.05.2011 г.), а именно на датата 30.06.2011 г., е ирелевантна. Погрешно е становището на заявителя относно тълкуването на понятието "първо компенсаторно плащане". Без правно значение е датата на реалното, ефективното изплащане на субсидията, а е релевантно плащането, определено за първото подадено заявление - в случая 1416 лева за НР2 за кампания 2010 г. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. в приложимата за случая редакция в ДВ, бр. 17/2011 г. (следващото изменение в ДВ, бр. 71 от 13.08.2013 г. е неотносимо предвид факта, че обжалваният акт е издаден на 11.02.2013 г.), "земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която е прекратил участието си в мерките ..." Нито в този текст, нито в цитирания в обжалвания акт чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1698/2005 г., е предвидено прекратяване на ангажимента. Няма данни изразът "изключване от подпомагане" да е идентичен с израза "прекратяване на ангажимент". Едва в следващата редакция на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г., която е обнародвана в ДВ, бр. 71 от 13.08.2013 г., тоест шест месеца след издаване на процесния акт законодателят е регламентирал, че ДФ "Земеделие" прекратява многогодишния ангажимент по тази наредба за земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент. При тези данни, обжалваният от гражданското дружество АКТ за прекратяване на многогодишен ангажимент е издаден без правно основание. Първоинстанционният съд не е съобразил това обстоятелство, но е отменил акта по други съображения. Като краен резултат решението се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,