Решение № 12566 от 12.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 580/2020 г.

Решение № 12566 от 12.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 580/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от В. К. от [населено място] чрез адв. Й. А. срещу Решение № 2364 от 06.12.2019 г., постановено по адм. д. № 2577/2019 г. по описа на Административен съд – В., с което е отхвърлен изцяло предявения от касатора иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – В. за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 5367/2015 г. по описа на Районен съд – В., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли същото да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява, но депозира писмена молба, в която развива съображения за основателност на касационната жалба, съответно – за неправилност на атакуваното с нея съдебно решение. Ответникът, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - В., редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените в касационната жалба основания и при изпълнение на задълженията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Административен съд - В. е сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от В. К. от [населено място] срещу Областна дирекция на МВР В. за присъждане на обезщетение в размер на 300 лева за претърпени от него имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 5367/2015 г. по описа на Районен съд – В., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. АС-В. е установил, че с Наказателно постановление № 5435 от 16.07.2002 г. на Началника на група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – гр. В. на касатора за нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400 лева. Касаторът е обжалвал в срок НП, по повод което е образувано АНД № 5367/2015 г. по описа на РС- В., приключило с Решение № 2375 от 27.11.2015 г., с което атакуваното НП е отменено поради констатираната от съда изтекла абсолютна давност за административно - наказателно преследване по отношение на нарушението, извършено на 29.06.2002 г. Решението на РС-В. не е обжалвано и е влязло в законна сила. Видно от доказателствата по делото, съдът е установил, че в хода на административно-наказателното производство Колев е представляван от адв. Алексиев, за което са представени пълномощно (л. 16) и Договор за правна защита и съдействие № 0000272577 от 02.11.2015 г., (л. 17) съгласно които за осъщественото процесуално представителство касаторът е заплатил в брой сумата от 300 лева на 02.11.2015 г. При така установеното от фактическа страна административният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ e допустим като предявен срещу юридическото лице, от състава на което е органът, от чийто незаконосъобразен акт се претендират вредите, но разгледан по същество, искът се явява неоснователен по следните съображения: Съдът е направил извод, че с влязлото в сила Решение на РС - В. обжалваното НП е отменено не поради изначална незаконосъобразност на наказателното постановление, а поради обстоятелството, че при субсидиарното прилагане на чл. 81, ал. 3 НК вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, административнонаказателната отговорност на Колев за нарушението, за което е санкциониран, е погасена поради изтичане на абсолютната давност за административнонаказателно преследване. Водим от горното, АС - В. е заключил, че отменителното решение на районния съд не съдържа констатации за незаконосъобразност на обжалваното пред него наказателно постановление, както с оглед на приложимите към него процесуални правила, така и с оглед действащите към издаването му материално-правни разпоредби, а същото е отменено единствено поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност за административно-наказателно преследване. Според административния съд основание за отмяна на наказателното постановление не е неговата незаконосъобразност. Предвид горните обстоятелства според АС-В. недоказано по делото остава кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на ответника, ОД на МВР-В., по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 300 лева, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност, поради което съдът е отхвърлил исковата претенция като неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя следва да се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност както поради властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно- наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, то е издадено от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения в рамките на призната по закон властническа правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл е и приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. В. от мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази – пред районния съд по ЗАНН и пред касационната инстанция по реда на АПК, (макар адвокатската защита да не е задължителна), се явява имуществена вреда за адресата на НП и съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, а не неприсъщ или луксозен разход. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищeцът - касатор в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. По горните съображения и съгласно ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. по описа на ВАС (задължително за съдилищата и органа, издал отмененото НП с оглед разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ) при предявени пред административните съдилища на искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена вреда от отмененото НП по смисъла на чл. 4 от този закон. На следващо място, базирайки се отново на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВАС, настоящата касационна инстанция намира, че съдът в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по който ред се претендира платената сума за адвокатско възнаграждение в рамките на съдебното оспорване на НП по ЗАНН (преди изменението на ЗАНН – ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г.), не разполага с правомощието да се произнася и да преценява основанието за отмяна на НП. След като НП е отменено (вкл. и поради изтичане на абсолютната давност за административнонаказателно преследване) и са налице доказателствата за заплатено адвокатско възнаграждение в рамките на съдебното административнонаказателно производство, разноските се присъждат, независимо от основанието за отмяната на НП. Предвид горното съдебното решение на АС-В. следва да бъде отменено като неправилно и, вместо него, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което да осъди ОД на МВР - В. да заплати на В. К. сумата от 300 лева обезщетение за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 5367/2015 г. по описа на РС – В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Предвид изхода от спора на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени сторените от него в хода на двете съдебни инстанции разноски за адвокатски възнаграждения и платени държавни такси съобразно представените доказателства за извършването им и депозирания по делата списък за разноски. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на В. К. от [населено място] сума в общ размер на 735 лева разноски по делото за двете съдебни инстанции, от които: 360 лева за адвокатско възнаграждение и 10 лева ДТ за първоинстанционното исково производство и 360 лева за адвокатско възнаграждение и 5 лева ДТ за касационната инстанция. Сторените разноски за адвокатски възнаграждения за двете съдебни инстанции се присъждат в пълния им претендиран размер, доколкото в нито една от съдебните инстанции насрещната страна не е направила възражение за тяхната прекомерност. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение