Решение № 1316 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10647/2017 г.

Решение № 1316 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10647/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), подадена против решение № 1303 от 12.07.2017 г., постановено по адм. дело № 760/2017 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което по жалба на П. Леков е отменена издадена от касатора заповед № Л-750/24.2.2017 г. за налагане на служителя на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Въпреки, че не са конкретизирани изрично от доводите в жалбата се обективират касационните основания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и потвърждаване на процесната заповед. Ответникът Леков оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение първоинстанционното решение да се остави в сила. Според настоящата инстанция касационната жалба е подадена от надлежна страна в срок, допустима е, но разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Фактическата обстановка е подробно и правилно изяснена от решаващия съд. Постановеното от него решение е обосновано и в съответствие с съдопроизводствените правила и с приложимите материалноправни норми. Установено е, че със заповед № Л-750 от 24.02.2017 г. на директора на ГДИН на П. Леков е наложено наказание "порицание" за срок от една година. Като правно основание за издаването на заповедта са посочени чл. 13, ал. 2, т. 9, предл. 2-ро и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във вр. с чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3 чл. 194, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 и ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Без да е необходимо да се преповтарят изцяло мотивите на административния съд, следва да се отбележи, че правилно съдът е приел, че при издаването на акта за дисциплинарно наказание органът формално е приложил чл. 206, ал. 2 ЗМВР при определяне вида и размера на наказанието. Съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В случая дисциплинарнонаказващият орган е наложил процесното наказание "порицание", без да е направен анализ на предпоставките за вида и размера на наказанието, като липсват и съответните изводи в заповедта. Установено е, че П. Леков в служебно качество е бил длъжен да завежда в деловодството молбите на лишените от свобода. В рамките на няколко седмици л. св. Бонев е подал две молби за определяне на друга група, различна от тази, в която е бил разпределен. Впоследствие и двете молби са били оттеглени, като е изяснено, че с намесата на Леков проблемът бил решен. При определяне на наказанието очевидната липса на вредоносни последици не е съобразена, както и способността на ответника по касация да разрешава конфликтни ситуации, а напротив нарушение на длъжностната характеристика по прякото задължение "участва в решаването на конфликтни и екстремни ситуации" дори му е било вменено във вина. Освен това не е съобразено и поведението на Леков, като едва в хода на делото е установено, че същият няма наложени дисциплинарни наказания, а напротив - многократно е награждаван. Както правилно е посочил съдът самото цитиране в заповедта на нормата на чл. 206, т. 2 от ЗМВР не удовлетворява изискването за индивидуализация на наказанието. Абсолютно произволно и без никакво обсъждане и преценка на Леков е наложено наказанието "порицание" с определяне на максимума от една година. Предвид изложеното според и касационния състав е налице несъразмерност на наложеното наказание като вид санкция от предвидените в чл. 197, ал. 1, т. 1-6 от ЗМВР. Следователно решението на Административен съд - Бургас следва да се остави в сила предвид липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на разноски, поради което ГДИН следва да се осъди да му заплати сумата 400 лева за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховият административен съд, състав на пето отделение,