Решение № 7012 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14475/2016 г.

Решение № 7012 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14475/2016 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Х. И. от гр. Ч. срещу решение № 249 от 17 септември 2016 г., постановено по адм. дело № 154/2016 г., по описа на Административен съд С. С обжалваното решение е отменена по жалба на М. И. Т., заповед № 18-2139 от 17 март 2016 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. С. и са присъдени в полза на М. И. Т., направените по делото разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение като вместо него съдът се произнесе по същество на спора, а при условията на алтернативност - да върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг съдебен състав. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответниците - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. С. и М. И. Т., представлявано от пълномощника й адв. Т. Д. са изразили становище по касационна жалба в депозираните от тях писмените отговори като са развили съображения за нейната неоснователност. Последната претендира присъждане на разноски с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК. О. В. М. Ф. не изразява становище по основателността на оспорването. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С. е образувано по жалба на М. И. Т. против заповед № 18-2139 от 17 март 2016 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. С., издадена на осн. чл. 54, ал. 4 от ЗКИР и заявление вх. № 01-31310 от 04 февруари 2016 г. на В. Х. И. и приложените към него документи и материали, определени по чл. 58, ал. 3 и ал. 5 от ЗКИР и чл. 59, ал. 1 от Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. С този административен акт е одобрено изменение в КК и КР на гр. Ч., ЕКАТТЕ 80371, общ. Ч., одобрена със заповед № РД - 18-57 от 28 август 2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в промяна в границите на съществуващи обекти в КК и КР, както следва - поземлен имот с идентификатор 80371.240.1259, данни преди промяната площ 337, 00 кв. м., собственост на М. И. Т. въз основа на нотариален акт № 132, том 2, рег. 568, нот. дело № 275 от 24 октомври 2014 г., издаден от служба по вписванията гр. Ч., данни след промяната площ 331, 00 кв. м.; поземлен имот с идентификатор 80371.240.1693, данни преди промяната площ 319, 00 кв. м., собственост на В. Х. И. въз основа на нотариален акт № 128, том 1, рег. 185, нот. дело № 428 от 29 октомври 1996 г., издаден от Районен съд - Ч. и нотариален акт № 163, том 1, дело 243 от 02 юни 1995 г., издаден от Районен съд - Ч., В. М. Ф. въз основа на нотариален акт № 13, том 3, рег. 744, нот. дело № 346 от 14 декември 2015 г., издаден от Служба по вписванията гр. Ч., данни след промяната площ 325, 00 кв. м. Съдът е приел, че подадената пред него жалба е в законоустановения срок, тъй като видно от получената разписка, съобщение за издаване на оспорената заповед е постъпило по пощата на адреса на жалбоподателката на 11 април 2016 г., но тя не се е явила да потърси пратката, поради което я е приел за подадена в срока по чл. 149 от АПК. Приел е, че жалбата е подадена от лице, по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, собственик на поземлен имот с идентификатор 80371.240.1259 - предмет на оспорената заповед и е констатирал нейната допустимост. Приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, по смисъла на § 4, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. С обжалваното решение административният съд е приел, че при издаването на заповедта са допуснати процесуални нарушения, както и нарушение на материалния закон, и е отменил заповедта като незаконосъобразна Решението е правилно. Законосъобразно съдът е приел, че жалбата на М. И. Т. е процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок (по арг. на чл. 149, ал. 1 от АПК). Видно от приобщения доказателствен материал по делото се установява, че съобщението за издаване на оспорената заповед е изпратено до лицето с препоръчана поща (лист 53 от първоинстанционното дело). Това съобщение е върнато като непотърсено на адрес гр. В., кв. "В. В.", бл. ..., вх. ... като в известието за доставяне до М. И. Т. не е изписан пълният й настоящ (постоянен) адрес - не е посочен конкретния етаж и апартамент, поради което не е било налице редовно съобщаване на издадената заповед. Препоръчаното писмо е върнато от пощата с отбелязване "непотърсено", което в случая не следва да се тълкува в смисъл, че лицето не е открито на адреса, тъй като в съобщението за доставяне не е изписан в цялост адресът на М. И. Т. За това и препоръчаното писмо, върнато от пощите не може да бъде прието за недоставено по вина на получателя, поради което правилно инстанцията по същество е приела жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Правилни са изводите на първостепенния съд, че в оспорената заповед липсват фактически основания за издаването й, които всеки един административен акт следва да съдържа с оглед разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а в разглеждания случай не е ясно въз основа на кои точно факти е издадена заповедта и по какъв начин се променя имотната граница по действащия план на гр. Ч. от 1978 г., по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Посоченото в заповедта правно основание на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, в приложимата й редакция определя, че измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълноти или грешки се одобряват със заповед на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Заповедта се придружава от скица - проект. Цитираната определя хипотезата в кои случаи началникът на Службата по геодезия, картография и регистър определя вида на акта и компетентността на административния орган в случаите на отстраняване на непълноти и грешки в КК и КР, но издателят на акта не е посочил фактите и обстоятелствата, налагащи извършената със заповедта промяна. Посочено е заявлението и представените документи, което не е достатъчно по смисъла на закона, за да се конкретизират основанието за издаването на акта. Неизлагането на аргументи в оспорената заповед, както и липсата на данни в административната преписка, в какво се изразява непълнотата или грешката в КК е довело до невъзможност инстанцията по същество да извърши преценка за съответствието й с материалния закон. С оглед изложеното и установената трайна съдебна практика на Върховния административен съд, че липсата на мотиви в акта представлява съществено нарушение на формата на акта, е в унисон с извода на Административен съд С. за допуснато процесуално нарушение при издаването на заповедта на осн. чл. 146, ал. 1, т. 2 от АПК, е правилен и обоснован. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, включително и от назначената съдебно-техническа експертиза, съдът правилно е установил, че заповедта, с която е одобрено изменение в действащия КК на гр. Ч., касаещо промяна на имотната граница по действащия план от 1978 г., е направено по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, без да е посочено основанието за това. Посочена е само площта преди и след извършената промяна досежно поземлените имоти, без да са отразени промените по границите на имотите. След като одобрената през 2006 г. КК на гр. Ч. не е оспорена в частта на нанасяне на процесните имоти не следва да се иска промяна в заповедта въз основа на факти и обстоятелства, възникнали преди издаването й, освен ако не са налице непълноти или грешки - чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Съгласно действащия чл. 54, ал. 1 от ЗКИР непълнота или грешка се допълва или поправя от СГКК въз основа на писмени доказателства и проект за изменение. Когато непълнота или грешка е свързан със спор за материално право трябва да бъде преценявано то СГКК във всеки конкретен случай и е основание да се откаже одобряването на проекта за изменение на КК. В случая не са представени писмени доказателства, сочещи исканото изменение на границите. Налице е индиция за спор за материално право, което е пречка за направеното изменение преди решаването му по съдебен ред от гражданските съдилища. Законосъобразно първостепенният съд е установил нарушение на материалния закон при издаване на заповедта досежно изменението на имотните граници, поради което отменителното първоинстанционно решение е правилно и като такова следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и заявената претенция от пълномощника на М. И. Т. за присъждане на разноски с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК (л. 22 от настоящото дело), в размер на 300, 00 лв. (триста лева) - адвокатски хонорар следва да се уважи и тази сума да се възложи в тежест на В. Х. И. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,