Решение № 12787 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7470/2009 г.

Решение № 12787 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7470/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба подадена от Петър Стефанов Николов от гр. София срещу заповед К-2541 от 21.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон и постановена при съществени нарушения на административно- производствените правила - липсва мотивирано предложение до органа по назначаването, поради което моли нейната отмяна. Ответникът - Министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител е изразил писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК намира същата за допустима. При обсъждане доводите на жалбоподателя и приложените по делото доказателствата, се установи следната фактическа обстановка: Съобразно предвидената възможност по чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР за органите по чл. 268а да изготвят предложение за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, директорът на Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР (ГДОП-МВР) е изготвил и изпратил на министъра на вътрешните работи предложение рег. № ОА-4385/08.04.2009 г. за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя. Видно от т. 1 и т. 2 на приложената справка за осигурителен стаж на жалб. Николов, към 31.03.2009 г. той е имал 13 години и 27 дни осигурителен стаж в МВР и 15 години и 18 дни осигурителен стаж в други ведомствата по чл. 69 от КСО. В разглеждания случай, жалбоподателят е имал повече от 25 години осигурителен стаж, от които общо 28 години, 1 месец и 15 дни действително прослужени във ведомствата по чл. 69 от КСО. Придобитото от него право на пенсия по чл. 69 от КСО е условието за прекратяване на служебното му правоотношение по инициатива на органа по назначаването на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Заповед К-2541 от 21.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи е връчена на жалбоподателя срещу подпис на 27.04.2009 г. в съответствие с чл. 270, ал. 1 от ППЗМВР. Върху нея той саморъчно е отбелязал, че не се намира в законоустановен отпуск, т. е. спазено е изискването на чл. 248 от ЗМВР, съгласно който държавните служители в МВР не се освобождават от служба по време на отпуск. От приложените по делото съдебни удостоверения от ВАС и от предложение рег. № ОА-4385/08.04.2009 г. по описа на ГДОП-МВР се установява, че със заповед № К-121/21.01.2002 г. той е бил дисциплинарно уволнен от МВР на основание чл. 253, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (отм.). С решение № 39/12.12.2003 г. по адм. д. № С-68/2002 г. по описа на ВАС, 5-членен състав заповедта е отменена. Служителят е преназначен на длъжност в РУТП-Горна Оряховица, но на 05.01.2004 г. е отказал да я приеме. Поради това със заповед рег. № К-269/02.02.2004 г. е бил освободен от служба в МВР на основание чл. 253, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. Тази заповед е отменена с решение № Я-5/26.01.2006 г. по адм. д. № С-79/2005 г. по описа на ВАС, 5-членен състав. По силата на съдебното решение и на основание чл. 260 в сила към датата на възстановяване на длъжност от ЗМВР (отм.) жалб. Николов е бил възстановен на длъжност в МВР, считано от 16.02.2006 г. Неоснователно е възражението на Николов, че не е налице едно от кумулативните условия по чл. 69 от КСО за придобиване на право на пенсия, а именно да е прослужил две трети от осигурителния си стаж във ведомствата по чл. 69 от КСО. Съгласно чл. 260 от ЗМВР (отм.) при отмяна на незаконно уволнение държавният служител в МВР се възстановява на предишната или друга равностойна длъжност в МВР и може да я заеме, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се яви в съответната служба. Влязлото в сила решение на съда има преобразуващо действие - със силата на присъдено нещо се възстановява висящността на съществувалото служебно правоотношение в пълен обем. С отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител отпадат с обратна сила свързаните с него правни последици. Освен това, съгласно чл. 9, ал. З, т. 2 във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 4 от КСО за осигурителен стаж се зачита и времето през което държавния служител в МВР е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа, като за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, прави следните изводи: Жалбата е неоснователна. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган - министър на вътрешните работи и е подписана от него. Обжалваният административен акт е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) реквизити. Неоснователно е възражението, че същият е издаден без мотивирано предложение от орган по чл. 268а ППЗМВР до органа по назначаването, тъй като такова е налице. Заповедта е законосъобразна като издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по инициатива на органа по назначаването при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване, съгласно който "Държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони". С цитираната като правно основание при произнасянето на органа норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които имат изискуемия по чл. 69 от КСО трудов стаж, без оглед на възрастта, каквато е хипотезата на т. 2 на ал. 1 на чл. 245 от ЗМВР. Единствената предпоставка е служителят да има 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР. Безспорно се установи по делото прослужения осигурителен стаж, включващ специалния стаж като по този начин жалб. Николов е придобил право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 от КСО. А след като жалбоподателят има изискващия се осигурителен стаж, прослужен в системата на МВР, е налице законоустановената предпоставка за прекратяване на служебното му правоотношение на посоченото в заповедта основание - чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Не е налице нарушение на чл. 268 ал. 3 ППЗМВР във вр. чл. 106 ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДС), предвиждащ само възможност за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР с едномесечно предизвестие. Тази възможност е предоставена на преценката на органа по назначаването, който ако се възползва от нея, но не спази срока на предизвестието, само тогава търпи последствията на чл. 106 ал. 4 от ЗДС. Анализа на цитираните разпоредби и предвид установеното налага категоричният извод, че органа по назначението в рамките на своята оперативна самостоятелност обосновано е извършил преценка на законовите предпоставки и в съответствие с приложимото право е издал законосъобразен административен акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,