Решение № 2298 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9304/2012 г.

Решение № 2298 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9304/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Ина Илиева Стоянова срещу заповед № Т-617 от 3.05.2012 г. на министъра на външните работи за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 33, ал. 1, т. 4 от Закона за дипломатическата служба (ЗДиплС). Иска се отмяна на административния акт като издаден в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта му. Ответникът - министърът на външните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от страна с правен интерес от съдебната защита. Разгледана по същество е неоснователна. С процесната заповед, издадена от компетентен административен орган и в изискуемата се писмена форма, е прекратено, считано от 3.05.2012 г., служебното правоотношение на жалбоподателката - дипломатически служител в МВнР, с дипломатически ранг "втори секретар". Неоснователно е оплакването за нарушение на закона. Към датата на издаване на акта са били налице материалноправните предпоставки, визирани в чл. 33, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗДиплС. Първата цитирана норма овластява министърът на външните работи да прекрати без предизвестие правоотношението със служител, който не отговаря на условията за заемане на длъжността по чл. 27, ал. 1 - 3 от закона. В чл. 27, ал. 1 от последния са изброени изискванията, необходими за заемане на дипломатическа длъжност в МВнР, като т. 2 от разпоредбата изисква императивно служителят да има висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър" в зависимост от потребностите на дипломатическата служба. По делото няма спор, че към момента на назначаването си през 2003 г. Стоянова не е имала такава степен, но съобразно тогава действащата нормативна уредба това изискване не е съществувало. След влизане на ЗДиплС в сила през 2009 г., с § 6, т. 1 от ПЗР е дадена възможност на заварените служители с дипломатически ранг да покрият изискването за образователно-квалификационна степен "магистър" в тригодишен срок. Този срок е изтекъл на 2.10.2010 г. С писмо № ЧР-20-00-46/18.04.2012 г. на директора на Дирекция "Човешки ресурси" в МВнР жалбоподателката е била поканена в срок до 2.05.2012 г. да представи диплом за висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър". Стоянова е представила уверение № 0001161/18.04.2012 г. от Международно висше бизнес училище Ботевград, че семестриално е завършила по специалност "Бизнес администрация" с продължителност на обучението четири семестъра и й предстои защита на магистърска теза през м. юни 2012 г. Съгласно чл. 45 от Закона за висшето образование и чл. 12, ал. 1 от Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени "бакалавър", "магистър" и "специалист", обучението за придобиване на степен "магистър" завършва с държавен изпит или със защита на дипломна работа. Следователно, от представените по делото писмени доказателства не се установява наличие на релевантния за спора юридически факт - придобита магистърска степен от Стоянова към датата на издаване на заповедта, което финализира обучението й и едва тогава удовлетворява формалното изискване на закона. В крайна сметка министърът на външните работи е бил нормативно обвързан да прекрати правоотношението й още към м. октомври 2010 г., което правомощие той има и към датата 3.05.2012 г., когато е издадена процесната заповед. Поради това всички доводи за материалната й незаконосъобразност и несъответствието й с целта на закона са неоснователни. Ирелевантни за конкретния спор са твърденията, останали и недоказани в хода на съдебното дирене, че в МВнР има други дипломатически служители, които също не отговарят на условията на заемане на длъжността, но са оставени на работа. Без правно значение е и обстоятелството, че към датата на връчването на заповедта - 13.06.2012 г., Стоянова вече е отговаряла на изискването по чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗДиплС. Предвид изложените съображения жалбата се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне. При този изход на делото следва да се уважи искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като жалбодателката се осъди да заплати на МВнР сумата 150 лева за настоящата инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,