Решение № 428 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13180/2009 г.

Решение № 428 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13180/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - София срещу решение от 22.06.2009 г., постановено по адм. дело № 716/2009 г. по описа на Административен съд, София - град, с което е отменено негово решение № 9600-0004/07.11.2008 г. за определена нова митническа стойност на ЕТ "Ванеса-99 - Марин Величков" - гр. Свиленград за внесени стоки от Турция със сертификат за произход EUR-1 - захарни изделия и рекламни материали по 7 бр. ЕАД и са определени с отмененото решение държавни вземания, от които мито в размер на 50 500 лв. и ДДС - 41 104 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че по линията на международното сътрудничество на основание чл. 8, ал. 1, б. "а" от Спогодбата между правителствата на Република България и Република Турция за сътрудничество и взаимопомощ в митническата дейност, представената фактура № 14634/06.01.2006 г. е изпратена за проверка, както и в представения от турските митнически власти отговор се установява, че представените пред българските митнически органи документи не съответстват на документите, представени при износа на стоките в Турция. В тази връзка оплакванията на касатора са свързани с твърдението му, че съдът е игнорирал доказателствата, получени по линията на международното сътрудничество. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу митническото решение. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Ванеса-99-Марин Величков" - гр. Свиленград чрез процесуалните си представители адв. Атанас Симеонов и адв. Светослав Симеонов оспорват жалбата и молят да се остави в сила обжалваното решение тъй като същото е правилно постановено, като подробни съображения са изложили в депозираното по делото писмено възражение срещу касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като основателно съдът е приел, че изпратеното писмо от турските митнически власти е официален документ, но придружаващите го фактури, неописани в писмото, без подписа на жалбоподателя по делото, в по-голямата си част с несъвпадащи номера с описаните в ЕАД, не са официални документи и не обвързват съда. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отмени индивидуалния административен акт на митническия орган, с който е определена нова митническа стойност на внесени от Турция стоки по чл. 35, ал. 1 ЗМ, Административен съд, София - град е приел, че при постановяване на този акт са допуснати нарушения на чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК. За да постанови този извод съдът се е обосновал, приемайки че официалният документ, получен по линия на международното сътрудничество не сдържа никакви изводи или аргументи, че представените при вноса по спорните ЕАД документи са неверни или не отразяват правилно договорната стойност на стоките, която е реално платена по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗМ. Съдът е изложил мотиви, че макар самия отговор на турските митнически власти да е официален документ, то приложените с него документи са частни такива и не носят подписа на представител на жалбоподателя и затова не може със сигурност да се приеме, че те отразяват договорната стойност на стоките. Съдът се е аргументирал и с обстоятелството, че към отговора на турската митническа администрация са приложени много повече на брой фактури, отколкото са посочени в спорните ЕАД-та и в тях не се съдържат част от посочените в отговора фактури. От друга страна за някои от фактурите, изпратени с отговора съдът е приел, че макар да имат някои съвпадащи номера, те не са посочени в процесните ЕАД и затова съдът не ги кредитира. Наред с това съдът е установил, че в някои от фактурите, изпратени с отговора на турските митнически власти дори са посочени различни артикули стоки в сравнение с описаните в спорните ЕАД. Освен това според съда в обжалваното пред него решение на митническия орган не се съдържат мотиви защо при документи с различно съдържание, административният орган е дал вяра на доказателства, които са постъпили по линия на международното сътрудничество и не носят подписа на жалбоподателя и в никакъв случай с документите, изпратени от турските митнически органи не се доказва каква е договорната стойност, която е реално платена или подлежаща на плащане цена. Обжалваното решение е правилно. Нямо спор, че при съмнение митническите органи имат правомощие да извършат проверка, включително и чрез запитване, отправено до съответните митнически власти, откъдето пристигат стоките. Именно във връзка с това правомощие и на основание чл. 8, ал. 1, б. "а" от Спогодбата между правителствата на Република България и Република Турция за сътрудничество и взаимопомощ в митническата дейност е поискан отговор от турските митнически органи, като им е изпратена фактура № 14634/06.01.2006 г. за извършване на проверка. Правилно съдът е констатирал, че от отговора на турската митническа администрация не може да се изведе извод, че представените със спорните ЕАД документи, вкл. и фактури са неверни. Всъщност в изпратения отговор въобще няма никакви твърдения за неистински документи или посочване на стойност, която е различна от декларираната при вноса на процесните стоки. От една страна правилно съдът е установил, че приложените към отговора на турските власти фактури не са подписани от вносителя, поради което не доказват договорна стойност на стоките, която да е реално платена или такава, подлежаща на плащане. Липсата на мотиви на индивидуалния административен акт правилно е отчетено от първоинстанционния съд, че води до незаконосъобразност на акта, тъй като законово изискване е той да е мотивиран, в противен случай освен неяснотата, която внася в правния мир, лишава субекта, натоварен с плащане на държавни вземания да осъществи правото си на защита. Както се посочи по-горе при съмнение митническите органи могат да извършват проверки - документална, последваща проверка по документи или чрез физически контрол, но при всички случаи при промяна на митническата стойност в акта следва да се съдържат мотиви какво налага тази промяна и както е в процесния случай по категоричен начин е следвало да се установи от митническите органи, че посочената нова митническа стойност е тази по чл. 35, ал. 1 ЗМ - договорената стойност, която е реално платена или е подлежаща на плащане. Немотивирането в този смисъл на индивидуалния административен акт по смисъла на чл. 220 ЗМ, правилно е обусловило съда да приеме, че той е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Няма спор, че отговора на турската митническа администрация е официален документ, но в него не се съдържат никакви изводи, водещи до извършеното от митническия орган определяне на нова митническа стойност. Относно приложените с отговора документи, вкл. и фактури правилно съдът ги е определил като частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, както и че те не доказват, че посочената в тях стойност е договорената стойност по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗМ, като се има предвид и обстоятелството, че освен непълното съвпадение в някои от тях, няма съвпадение и на вида стоки, а и неподписването им от страна на вносителя не установява, че посочените в тях стойности са такива съгласно правилото на чл. 35, ал. 1 ЗМ. С оглед гореизложеното обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци и затова не подлежи на отмяна. Същото като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,