Решение № 13647 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13440/2014 г.

Решение № 13647 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13440/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационнa жалбa на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП против Решение № 2017 от 12.09.2014 г., постановено по адм. д. № 2172 от 2014 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт № 171304878/21.02.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 227/29.05.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите. Инвокират се оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществени процесуални правила. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира разноски. Ответникът по касация - Дамян Василев Милев, чрез адв. Кралева в писмения отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: За да прогласи за нищожен Ревизионен акт № 171304878/21.02.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 227/29.05.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от некомпетентен орган. По делото е установено, че ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия от 6.04.2012 г., издадена от Деспина Минчева Тодорова, началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна. Със заповед № Д-10/3.01.2011 г. на директора на ТД на НАП - Варна, Деспина Минчева Тодорова е определена да издава заповеди за възлагане на ревизии на основание чл. 112 от ДОПК за ИРМ Добрич. Установено е по делото, че адреса по чл. 8 от ДОПК на ревизираното лице Дамян Василев Милев е гр. Ихтиман. Обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора поради следното: Неправилно съдът е приел, че Деспина Минчева Тодорова не са овластени да възлагат ревизии и да определят компетентен орган по чл. 112 и чл. 119 от ДОПК за лица с адрес по чл. 8 ДОПК, намиращ се на територията на гр. Ихтиман, тъй като е ограничена териториално компетентността им, като е сведена до данъчнозадължени лица, обхванати от ИРМ - Добрич. Според съда ревизията не е възложена от компетентен орган, актосъставителят не е определен от компетентен орган, поради което РА е издаден от некомпетентен орган и е обявен от съда за нищожен. Изводите са първоинстанционния съд са направени при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В Закона за НАП и в ДОПК няма понятие "изнесено работно място", поради което от факта, че в заповедта за овластяване на Деспина Минчева Тодорова е посочено работното място Добрич не може да се направи извод за ограничена компетентност. След като Тодорова е изпълнявала длъжността началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна, овластяването й да издава заповеди за възлагане на ревизии и определяне на компетентен орган обхваща цялата територия на териториалната дирекция. В съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и 7 от ЗНАП структурата на Националната агенция за приходите включва централно управление и териториални дирекции, като в последните могат да се създават дирекции, отдели и сектори. Различни териториални звена от териториалната дирекция не са предвидени. Съответна на тази на устройствения закон е и уредбата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ДОПК, обвързваща компетентността на органите по приходите за издаване на актове по кодекса с компетентната териториална дирекция, която за местните юридически лица, е тази по седалището им /чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК/. От съответната компетентна териториална дирекция следва да бъде и органа, натоварен от териториалния директор по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК с правомощието да възлага ревизии. Индивидуализирането в заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК на компетентния да възлага орган по приходите чрез длъжността, името на лицето, изпълняващо функциите на орган по приходите и мястото му на работа /когато това е ИРМ на територията на компетентната териториална дирекция/ не ограничава териториалната компетентност на получилия правомощието до територията на ИРМ. Без в структурата на агенцията да е включено структурно звено изнесено работно място, не се основава на закона разбирането на първостепенния съд за възможна териториална привръзка на компетентността по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК с такова звено /в този смисъл е и т. 1 от ТР № 5/22.06.2015 г. на ВАС по дело № 4/2014 г. на ОСС от I и II колегия/. Мотивирайки извод за нищожност на оспорения ревизионен акт, административният съд не е извършил проверка за законосъобразността му в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Ограничаването на обсега на съдебния контрол е в противоречие с процесуалните правила. Това се преодолява по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото преценката за законосъобразност на РА следва да се извърши в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. По искането за присъждане на разноски ще се произнесе първоинстанционния съд - чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното, Върховния административен съд, Осмо отделение