Решение № 13651 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6610/2011 г.

Решение № 13651 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6610/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на община - Царево, Бургаска област, чрез пълномощника му - адв. Мария Овагемова, против Решение № 322/15.03.2011 г. по адм. дело № 900/2009 г. на Административен съд - Бургас, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - "Логсървисис Ленд" ООД, гр. София, чрез пълномощника си - адв. Дончева оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, Административен съд - Бургас, по жалба на "Логсървисис Ленд" ООД, гр. София, е отменил Акт за установяване на дължимо публично общинско вземане /АУДПОВ/ № 51/30.05.2009 г. на кмета на община - Царево, с който по отношение на това дружество е установен размер на задължение за такса битови отпадъци /ТБО/ към 30.05.2009 г. в размер на 23 476.55 лева и лихва за просрочие в размер на 2 486.53 лева, като незаконосъобразен, поради липса на мотиви, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. За такова нарушение съдът е приел липсата на разграничение на ТБО, по вид и стойност, съгласно чл. 62 от ЗМДТ, както и непосочването на годината за която се отнася това задължение. С обжалваното решение съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства за правилното приложение на материалния закон, както и за наличието на други основания за отмяна на акта. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 и без да са посочени от оспорващия, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба той е длъжен да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това. В нарушение на тази разпоредбата съдът не се е произнесъл по същество на оспорения акт, а само е констатирал, че същият е без мотиви. Изводите за липса на мотиви са направени само и единствено на база съдържанието на оспорения АУДПОВ, в който липсва конкретизация за размера на отделните видове услуги, съобразно чл. 66 от ЗМДТ. Съдът не е обсъдил по-голямата част от писмените доказателства и не е констатирал, в нарушение на служебното начало в съдебноадминистративния процес, че за някои факти липсват доказателства. Поради това и изводите му за липса на мотиви относно периода за който се отнася задължението за ТБО са неправилни. По делото са приети като доказателства покана за доброволно изпълнение, в която са упоменати задълженията на ответното дружество по ТБО за 2008 г., съгласно подадените декларации за притежавани недвижими имоти, нотариални актове за собственост, установяващи местонахождението и вида на имотите. Освен това пред касационната инстанция е представена счетоводна разпечатка от задълженията на ответника към община - Царево, със съответен код на отделните задължения и годината за която се отнасят. От тях става ясно, че задълженията по ТБО са за имотите, по нот. акт № 18 и № 19 от 2005 г. двата и че периода, за който се отнасят е 2008 г. От друга страна страна съдът не е съобразил, че в подадената до съда жалба, ответното дружество не е оспорило размера на задължението за ТБО, а само основателността му. Такова оспорване не е направено и в проведените съдебни заседания от пълномощника на задълженото лице. Несъобразяването с това, а и с представените по делото доказателства правят изводите му за липса на мотиви необосновано. Освен това в нарушение принципа на служебното начало съдът не е изискал представянето от касатора на относими към спора доказателства, а именно: договорите на община-Царево с дружеството "Чистота 98" ЕООД от 2008 г. за извършване на дейността по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на обществените места, както и за наличието от общината на депо за отпадъци; не са изискани счетоводни документи за извършено плащане по тези договори въз основа на първично оформени документи на доставчика; приемо-предавателни протоколи или други документи за приемане на работата по райони, както и дали процесните имоти попадат в районите за почистване, определени със Заповедта на кмета от 30.10.2007 г. Не на последно място съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза по въпроси, които е следвало да бъдат доказани с гореописаните документи, а е пропуснал да възложи експертиза за съответствието в размера на задължението за ТБО, като цяло и поотделно за различните видове услуги по чл. 66 от ЗМДТ по оспорения акт, с одобрените промили за ТБО по Решение на ОбС - Царево, с Протокол № 4/27.12.2007 г. По делото е останал неизяснен и въпроса експлоатирани ли са през процесния период обектите, за които е определена ТБО. За да е дължима тази такса следва имотите да се експлоатират, т. е от тях реално да се генерират битови отпадъци. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение е необосновано, постановено при неизяснена фактическа обстановка и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Като неправилно същото следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при съобразяване с дадените по-горе указания. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе и по разноските, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение