Решение № 5001 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16208/2010 г.

Решение № 5001 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16208/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Цветан Петров Видов срещу решение № 725 от 15.10.2010 г. по адм. дело № 523/2010 г. на Административен съд - София област. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на Районно управление при МВР - Своге не е изразил становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в законния срок. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение Административен съд - София област е отхвърлил жалбата на Цветан Петров Видов срещу заповед № 37/15.04.2010 г. на началника на РУ на МВР - Своге, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 12, ал. 1, т. 3 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (отм.) му е отнето разрешението за носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие. Съдът е приел от фактическа страна, че съгласно приложеното по делото медицинско удостоверение № 63/4.06.2009 г., издадено от лекар при областния диспансер за психични заболявания със стационар София област жалбоподателят Видов страда от психично заболяване с диагноза "синдром на зависимост от алкохол, личностово разстройство от смесен тип, тежка декомпенсация". Посочил е, че от приложена по преписката докладна записка на служител при РУ на МВР във връзка с възникнал инцидент с ловно огнестрелно оръжие на 10.05.2009 г. се установява употреба на законно притежавано оръжие от жалбоподателя не по предназначение и по начин, създаващ опасност за живота и здравето му, като деянието е извършено след употреба на алкохол. Оспорената заповед е била обжалвана първоначално по административен ред, като горестоящият административен орган с решение № 9341/1.06.2010 г. е потвърдил същата. Съдът е приел с оглед изложените фактически обстоятелства, че административният акт е издаден от компетентния орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Счел е, че са налице основанията по чл. 16, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗКВВООБ (отм.) за отнемане на притежаваното разрешение от жалбоподателя предвид данните, че същият страда от психическо заболяване. В тази насока е изтъкнал, че приложените по делото писмени доказателства за вида и характера на заболяването на Видов не са били оспорени от него, поради което твърденията му, че липсват основания за отнемане на разрешението му за боравене с огнестрелно оръжие са недоказани и неоснователни. Така мотивиран е постановил обжалваният резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател го оспорва, като поддържа, че постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Излага доводи, че съдът неправилно е приел за осъществена хипотезата на чл. 16, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗКВВООБ (отм.) без да е изслушана съдебно-психиатрична експертиза и при положение, че воденото спрямо него производство по реда и на основание чл. 155 от Закона за здравето е било прекратено от съда и не е включен в регистъра по чл. 147а от ЗЗ - Националния служебен регистър на лица с психични разстройства. При тези съображения моли да се отмени обжалваното решение и оспорената заповед. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е основателна, по следните съображения: Обжалваната заповед е издадена от главен инспектор Кирил Белчев в качеството му на изпълняващ функцията на началник на РПУ при МВР - Своге. По делото не са представени доказателства за компетентността на административния орган, поради което касационната инстанция не разполага с възможността да провери правилността на извода на съда за оправомощеност на лицето, издало оспорената заповед. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗКВВООБ (отм.) издадените разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси се отнемат от физическите лица, включително от лица, регистрирани като еднолични търговци, които страдат от психическо заболяване. Приложеното по делото медицинско удостоверение е издадено във връзка с производството по реда на чл. 155 от ЗЗ за задължително настаняване на лечение и с оглед оспорването на поставената диагноза от жалбоподателя в жалбата не може да се счете като достатъчно за да обоснове извод за несъответствие на здравословното му състояние с медицинските изисквания, предвидени в чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗКВВООБ (отм.) за притежаване на разрешение за боравене с огнестрелно оръжие. При липсата на легална дефиниция на понятието "психическо заболяване" съдът е следвало да назначи и изслуша съдебно-психиатрична експертиза, която именно е компетентна да даде заключение по този основен за спора въпрос. Отсъствието на експертно заключение по релевантния юридически факт за издаване на оспорената заповед води до необоснованост на изводите на съда за несъответствие на психическия статус на лицето с изискванията за притежаване на разрешение за боравене с огнестрелно оръжие. Предвид изложеното, решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ето защо същото следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът следва да изиска доказателства за компетентността на административния орган, издал оспорения акт, както и да назначи и изслуша съдебно-психиатрична експертиза, която да даде заключение страда ли жалбоподателят от психическо заболяване. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,