Решение № 1899 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12789/2011 г.

Решение № 1899 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12789/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на процесуалния представител на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 160 от 14.07.2011 г. по адм. д. № 206/2011 г. на Административен съд Ямбол с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Тодор Пенев Господинов, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба, като неоснователна, и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С процесното решение е отменен Акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 01 - 6500/21763 от 10.04.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция /РА/, гр. София, по отношение на Тодор Пенев Господинов за сумата 7726.74 лева, недължимо платена във връзка с подадено от него общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с УИН 28/110609/26225. За да постанови посочения резултат, съдът е събрал относимите доказателства, анализирал ги е подробно и задълбочено и е направил обосновани и законосъобразни изводи. Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния кодекс /ДОПК/ и чл. 73 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент /ЕО/ № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделските производители. Това е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и при издаването му следва да е спазена съответната законоустановена процедура. В случая е правилно е констатирано, че независимо от новопредставената информация и констатираните при последващите кръстосани проверки различия, е следвало Разплащателната агенция да предприеме и други подходящи административни процедури, в това число и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. Като не е сторила това и не е осигурила възможност на жалбоподателя да участвува в започналото административно производство, агенцията не е изяснила напълно съществуващите и от значение факти и обстоятелства. В тази връзка, неоснователно е оплакването в касационната жалба, че като не е допуснал съдебно-техническа експертиза, с цел изясняване наличието на недопустими за подпомагане площи, съдът е постановил решението си при съществени нарушения на процесуалните правила. АУПДВ не е мотивиран в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Във фактическите основания за издаването на акта не са посочени кои точно площи са обявени за недопустими, по какви причини административният орган счита, че същите попадат в недопустимия слой и каква е квадратурата им. Не е посочено какви видове административни проверки са били извършени, какво е констатирано в тях и въз основа на какви дейности. Поради тази причина вещото лице, в съответствие с така формулираните въпроси, не би могло да извърши проверка и да представи информация, различна от съдържащата се в приложените документи. Назначаването на исканата съдебно-техническа експертиза не би могло да доведе до изясняване на предпоставките на чл. 73, т. 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията, съгласно който задължението за възстановяване на недължимо плащане на земеделския стопанин не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския стопанин. По делото няма данни, а и във фактическите основания на обжалвания АУПДВ не се твърди, че с поведението си Тодор Пенев Господинов е въвел в заблуждение органите на РА, нито че в подаденото заявление са декларирани неверни данни относно вида и размера на площите. Още повече, че през 2009 г. са извършени проверки, които са констатирали, че заявените от жалбоподателя площи са допустими за подпомагане, а кръстосаната проверка, на която се позовава административният орган, е извършена в противоречие с чл. 24, т. 2 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. Съгласно този текст всяка проверка, включително и кръстосаната, при която са констатирани нередности, по смисъла на чл. 2, т. 10 от Регламента, следва да бъда последвана от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Съгласно чл. 28 от същия Регламент всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на проверката, като съгласно т. 2 на чл. 28, на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на тези проверки и да направи забележки. Когато бъдат открити нередности, земеделския производител получава и копие от контролния доклад. Ако нередностите са открити при дистанционна проверка възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания. В този смисъл, независимо от новопредставената информация и констатираните при последващите кръстосани проверки различия, е било задължително РА да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. След като не е извършила тези действия, РА не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия, нито е установила причините, довели до тези несъответствия. По този начин, административният орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, което е самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт. С една евентуална съдебно-техническа експертиза тези недостатъци на процедурата не биха били преодолени. По изложените съображения, правилно е прието, че оспореният административен акт следва да бъде отменен, като незаконосъобразен. Решението на първоинстанционния съд не е опорочено по смисъла на чл. 209 от АПК и затова следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение