Решение № 50113 от 13.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3568/2021 г.

Решение № 50113 от 13.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3568/2021 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емилия Донкова Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 130 от 30.03.2022 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1812 от 08.05.2020 г. по в. гр. д. № 278/2019 г. на Благоевградския окръжен съд, в частта, с която е отменено първоинстанционното решение, като вместо него е постановено ново по същество за уважаване на предявените от И. Л. С., Е. Г. С., Е. Г. С., Г. Д. Н. и Д. Д. Н. срещу община Банско искове с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание наследяване и реституция по ЗСПЗЗ на: площ от 746 кв. м., представляващи част от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], целия заснет с площ от 3 406 кв. м., с начин на трайно ползване – за второстепенна улица, намиращи се в североизточната част на имота; заснета като нов поземлен имот с проектен идентификатор ***, записана в кадастралния регистър на община Банско; на площ от 755 кв. м., представляващи част от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], целия заснет с площ от 1 162 кв. м., в западната част на имота; с начин на трайно ползване – за второстепенна улица; на ПИ с идентификатор ***, целия заснет с площ 486 кв. м., като е налице грешка при записването на имота в КР и същия е записан на община Банско. Касационното обжалване е допуснато по жалбата на община Банско. Въззивното решение, в частта, с която е отменено първоинстанционното решение, като вместо него е постановено ново по същество за уважаване на исковете срещу ответниците П. И. П. и Г. И. П., за признаване за установено, че ищците са собственици на площ от 90 кв. м., представляващи част от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], целия заснет с площ от 188 кв. м., с начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди, в северозападната част на имота; погрешно записана в кадастралния регистър на П. и Г. П., съгласно комбинирана скица – приложение № 6 към съдебно-техническата експертиза, представляваща неразделна част от решението, не е допуснато до касационно обжалване. Касаторът община Банско иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. В съдебно заседание не изразява становище. Ответниците по касация И. Л. С., Е. Г. С., Е. Г. С., Г. Д. Н. и Д. Д. Н., чрез процесуалния си представител, считат, че касационната жалба е неоснователна. В съдебно заседание не изразяват становище. Ответниците по касация П. И. П. и Г. И. П. не изразяват становище в съдебно заседание. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК с цел проверка дали не е очевидно неправилен изводът на въззивния съд, че за уреждане на правоотношенията между страните са приложими нормите на чл. 205-209 ЗУТ, при положение, че отчужденията на процесните площи за улици са по първоначален застроителен и регулационен план от 1994 г. при действието на ЗТСУ (отм.). Съдът прие за установено следното: В исковата молба ищците са изложили твърдения, че са наследници на Е. С. /починала през 2015 г. / и Д. Н. /починал през 1996 г. /, които са притежавали право на собственост върху нива от 5 500 кв. м. в землището на [населено място], местността "З. ", имот пл. сн. № * в кв. 274 по плана на [населено място]. Части от имота, извън попадащите в УПИ * и * в кв. 274, са включени в поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, *** /целия с площ 486 кв. м. /, записани на община Банско и в поземлен имот с идентификатор ***, записан на П.. Въз основа на така изложените обстоятелства е формулиран петитум за установяване, че ищците са собственици, като правният интерес от исковете е обоснован с твърдения за неточно отразяване на границите на правото на собственост в кадастралната карта. В отговора на исковата молба община Банско е възразила, че в полза на ищците не е възстановена собствеността върху имот пл. № *, както и че процесните площи попадат в улици /по плана от 1994 г. /, поради което същите са общинска собственост по силата на закона. По касационната жалба: По делото е установена следната фактическа обстановка: С нотариален акт № 116/1995 г., издаден в полза на Д. Н. и Е. С. върху имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ с решение от 27.07.1994 г., същите са признати за собственици на имот пл. № * в кв. 274 по плана на [населено място], при описани граници. Видно от договор за доброволна делба, сключен на 08.10.1997 г., между Е. С. и наследниците на Д. Н. /като съсобственици на нива от 5 500 кв. м., представляваща имот пл. № * в кв. 274, за който са отредени парцели * и */, съделителката С. е получила в дял парцел *, кв. 274, с площ 1 880 кв. м. по графични данни, а Д. Н. – парцел *, кв. 274, с площ 1 880 кв. м. С констативен нотариален акт № 60/1997 г. Д. Н. е признат за собственик на основание доброволна делба и наследствено правоприемство на описания парцел, при граници: парцел *, парцел * и от две страни улици, като е прехвърлил на П. правото на собственост върху него /договори за покупко-продажба от 23.10.1997 г. и от 10.07.1998 г. /. Е. С. е призната за собственик на основание доброволна делба и наследствено правоприемство на парцел *, при граници: улица и Д. Н. /констативен нотариален акт № 59 от 1997 г. /, като е дарила на синовете си Г. и И. С. по 1/2 ид. ч. от него /нотариален акт № 156 от 1997 г. /. Според заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза на 11.05.1994 г. е одобрен кадастрален и ЗРП на Стопанските дворове "З. " и "Р. " /приложение № 2, на което е нанесен имот пл. № * – ТКЗС /АПК/ в кв. 269 и 274; регулационните предвиждания в обхвата на имот пл. № * са -парцел *, * и * в кв. 274 и п. * в кв. 269; улици о. т. 912-937-936-940 и о. т. 943-942-950. През 1997 г. в графичната част на заповедта е показан нов имот пл. № *, като няма заповед за попълването му. Одобрен е частичен регулационен план на парцели *, * и * в кв. 274 и изравняване на площите на парцели II и III по искане и взаимно съгласие на собствениците. По плана от 1994 г. са определени площи за изграждане на обекти на социалната инфраструктура, като в обхвата на процесния имот това са улици /с изменението на плана от 1997 г. е отпаднала [улица]/. Части от имот пл. № * се засягат от улици, както следва: за [улица]-936 – 893, 50 кв. м. и за [улица]-943-946-950 – 758 кв. м. /приложение № 4/. Видно от скиците, представляващи приложения № 4 и 6 към експертизата, достъпът до УПИ * и * в кв. 274 е от улици с о. т. 941, о. т. 942-950 и о. т. 943. До УПИ * има достъп и по [улица], о. т. 912 и о. т. 937. Не са провеждани отчуждителни процедури. Улиците фактически не са реализирани. С влязло в сила на 15.06.2016 г. решение по адм. д. № 156/2015 г. на Административен съд – Благоевград, е отменена заповед № 18-1381/18.02.2015 г. на началника на СГКК – Благоевград, с която е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], състоящо се в коригиране на границите на ПИ *** ***, *** и *** и обособяването на два нови ПИ *** и ***, на основание възстановен по ЗСПЗЗ имот. Във въззивното производство е допълнен изготвения доклад по реда на чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 ГПК, като е указано на ищците, че следва да установят възстановяването на собствеността /с оглед възражението, че са били налице пречки за възстановяване на собствеността/. Изискани са административните преписки от органа по реституция /определение от 25.09.2019 г. /. В обжалваното въззивно решение са изложени съображения, че не е проведена отчуждителна процедура съгласно чл. 205 – чл. 209 ЗУТ, на ищците не е изплатено обезщетение и в полза на общината не е възникнало право на собственост. Обосновани са доводи, че не е приложим чл. 16 ЗУТ. Направено е разграничение кога урегулирането е по чл. 16 ЗУТ и кога е необходима отчуждителна процедура по чл. 205-209 ЗУТ за реализиране на предвидена в ПУП улица, като е налице позоваване на решение № 96 от 25.07.2017 г. по гр. д. № 4212/2016 г. на ВКС, I г. о. Очевидно неправилен е изводът на въззивния съд, че в настоящата хипотеза за уреждане на правоотношенията между страните са приложими нормите на чл. 205-209 ЗУТ, при положение, че отчужденията на процесните площи за улици са по първоначален застроителен и регулационен план от 1994 г. при действието на ЗТСУ (отм.). Въз основа на обсъдените писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза може да се направи заключение, че урегулирането е по първоначален застроителен и регулационен план от 1994 г., който е приет при действието на ЗТСУ (отм.). Следователно, приложимата правна уредба е тази по цитирания закон и правилника за неговото приложение - ППЗТСУ (отм.), съгласно които нормативни актове трябва да се уредят правоотношенията между страните. Според чл. 93, ал. 1 ЗТСУ /отм., ДВ, бр. 124 от 1998 г. / отчужденията на места за улици, булеварди и площади по първоначален застроителен и регулационен план, както и последващи планове, когато предходните планове не са приложени, са за сметка на собствениците на прилежащите парцели. В нормата на чл. 262, ал. 1 ППЗТСУ /отм., ДВ, бр. 140 от 1998 г. / е предвидено, че при прилагане на първоначален застроителен и регулационен план или на последващи планове, когато предходният план не е приложен, всеки собственик отстъпва безвъзмездно мястото до 6 метра пред лицето на парцела, отреден по плана за неговия имот. С влизането в сила на застроителния и регулационен план, ищците като собственици на имот пл. № * са придобили собствеността върху новообразуваните парцели * и *, а общината е придобила правото на собственост върху отстъпените й части от имота за изграждане на предвидените по плана улици, осигуряващи и достъп до двата парцела. След възстановяването на собствеността от административния орган и влизането в сила на застроителния и регулационен план, именно новообразуваните парцели * и * в кв. 274 са били предмет на доброволната делба през 1997 г. между Е. С. и наследниците на Д. Н., както и на разпоредителните сделки. Ищците не са доказали съществуването на право на собственост върху процесните площи, които като части от улици, съставляват публична общинска собственост. С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че като е отменил първоинстанционното решение, в частта по предявените установителни искове срещу община Банско, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. Настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение, намира предявените искове за неоснователни, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново по същество, с което същите да бъдат отхвърлени. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на касатора следва да се присъдят разноските за водене на делото, които възлизат на сумата 1 710 лв. /държавни такси и адвокатско възнаграждение пред първата инстанция/. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.