Решение № 404 от 7.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2177/2011 г.

Решение № 404 от 7.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2177/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия И. С. С. против постановената по в. н. о. х. д. № 133/2011 г. на Окръжен съд - Търговище нова присъда. В жалбата се сочи, че постановената присъда е "неправилна и незаконосъобразна" и се иска отмяната й, и признаване на подсъдимия за невинен по повдигнатото обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК. Гражданската ищца не се явява, не взема и писмено становище по жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е на становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и постановената нова присъда следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивния съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК намери за установено следното: Търговищкият окръжен съд с присъда № 89 от 29.06.2011 г. по в. н. о. х. д. № 133/2011 г. е отменил изцяло присъда № 133 от 27.04.2011 г. постановена по н. о. х. д. № 74/2011 г. на Районен съд гр. Попово, с която подсъдимият И. С. С. е признат за невинен в това да е извършил престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК и го оправдал по това му обвинение, като признал подсъдимия за виновен в това, че на 13.03.2010 г. в гр. Дряново, при условията на повторност, отнел чужди движими вещи и пари на обща стойност 1895, 68 лв. собственост на Р. П. Р., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на една година и два месеца лишаване от свобода, което наказание да се изтърпи в затвор при първоначален "строг" режим. Уважен е граждански иск за имуществени вреди в полза на Р. Р. в размер на 1650 лв. Съображенията, изложени в касационната жалба не са конкретизирани. Декларативно се сочи, че в мотивите на въззивния съдебен акт е налице "крайно незадълбочено, повърхностно и формално анализиране" на доказателствата по делото, както и че показанията на свид. Р. били противоречиви и тенденциозни, поради нейната заинтересованост и изхода на делото. Настоящият състав намира, че в дейността си по събирането и проверката на доказателствените материали по делото Въззивния не е допуснал никакви процесуални нарушения. Неоснователно се възразява за липсата на мотиви, съответстващи на изискванията по чл. 339, ал. 3 вр чл. 305 от НПК. Изложени са съображения за фактите, които се приемат за установени, както и въз основа на кои доказателствени средства това е направено. Всички доказателствени средства са преценявани поотделно и в тяхната съвкупност, при което обясненията на подсъдимия са подложени на задълбочена преценка. Правилно съдът ги е отхвърлил, като недостоверни и този извод не е резултат само на показанията на пострадалата свидетелка, но и на извършената проверка на твърденията на подсъдимия, с които той прави опит да си изгради алиби за деня, в който е извършено престъплението. Необоримо доказателство в подкрепа авторството на деянието са приложените разпечатки от мобилни оператори, от които се установява, че на 17.03.2010 г. ден след кражбата, от един от мобилните апарати, отнети от пострадалата е проведен разговор, изходящ от клетка в [населено място] с поставена в него СИМ карта, собственост на майката на подсъдимия, чиито показания също са били преценявани и е даден отговор защо те не са достоверни. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати нарушения, които да са основание за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане или признаване на подсъдимия за невинен и оправдаване по предявеното му обвинение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение