Решение № 14136 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11298/2016 г.

Решение № 14136 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11298/2016 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ИД Индъстри" ЕООД, "Трейд ИТ" ЕООД, "ТВ Енереджи" ЕООД, "С. Е. 77" ООД, "Вайлет" ЕООД, ЕТ "Г. И. - 2010" и ЕТ "Орхидея - Ц. Х.", подадена чрез общия им пълномощник адв. Г. М., срещу решение № 3007 от 3.05.2016 г., постановено по адм. д. № 657/2016 г. на Административен съд С.-град, Т. отделение, 2 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружествата срещу Решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел IV, т. 5 и т. 6. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат, че в решението си съда не е обсъдил едно от основните им възражения - това, че цената за достъп е необосновано завишена трикратно и то не на база предходния 12-месечен базов период. Излагат, че не е съобразено от съда, че с Решение Ц-27 са третирани различно производителите от ВЕИ в нарушение на чл. 24 и чл. 31 от ЗЕ, както и при нарушаване на забраната за кръстосано субсидиране. Излагат, че съдът и не е коментирал възраженията за нарушение на чл. 26 АПК, тъй като при издаване на Решение Ц-27 не са спазени административнопроизводствените правила, като поради липсата на публичност и прозрачност в работата на административния орган, заинтересованите лица не са получили право да участват в производството, а КЕВР при постановяване на обжалваното решение не е изпълнила задълженията си по чл. 36а, ал. 1 от ЗЕ, съгласно който системните оператори, когато подават заявление за цени, следва да го публикуват в средствата за масова информация. Излага, че с решението си КЕВР е приела, че цена за достъп вече следва да се заплаща за цялото количество електрическа енергия, а не само за тази, която се изкупува на преференциални цени, така както е било определено в предходното решение Ц-6 от 13.03.2014 г., като по този начин преференциалните цени губят своята цел - да подпомагат развитието на сектора. Моли по преценка на съда да се направи искане за преюдициално запитване да СЕС по следните въпроси: Спазен ли е принципът за определяна не таксата за достъп, определен в РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 838/2010 на Комисията от 23 септември 2010 г. за определяне на указания относно механизма за компенсиране между операторите на преносни мрежи и на общ регулаторен подход по отношение на таксите за пренос, съгласно който "Стойността на средногодишните такси за пренос, заплащани от производителите, следва да бъде в рамките на интервала от 0 до 0,5 евро/MWh и дали в ценообразуващите елементи могат да се включват допълнителни разходи, които излизат извън регулаторния период. Искат, да се отмени обжалваното решение, както и претендират присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране гр. С., чрез процесуалния си представител юриск. Бельова в съдебно заседание и в писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, да бъде оставено в сила решението и се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, чрез процесуален представител юриск. Катеринова, оспорва жалбата в съдебно заседание и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде оставено в сила и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага, че решението е правилно, като след детайлен и задълбочен анализ на релевантните факти и обстоятелства по казуса, първоинстанционният съд е обосновал верен правен извод за липса на отменителни основания по отношение на оспореното решение на КЕВР. Излага, че КЕВР е издало акта си в кръга на предоставената й с разпоредбата на чл. 21, т. 8 от ЗЕ компетентност - да осъществява регулирането на цените в случаите, предвидени в ЗЕ, както и да определя ежегодно пределна цена на сключване на сделки на пазара на балансираща енергия, във връзка с разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗЕ, съгласно която на регулиране от комисията подлежат цените за достъп и/или за пренос през електропреносната мрежа. Счита, че въпреки предложената цена за достъп е била определена с приетия доклад на назначената комисия да е 5.41 лв/Мвч, то КЕВР е обсъдила първоначалното Решение № Ц-6/13.03.2014 г., с което за първи път е била определена цената за достъп и следващите го такива, и въз основа на отчетените допълнителни разходи за резерв за периода м. септември 2012 г. - м. април 2015 г. и предложенията на производителите, както и с оглед другите съставни елементи при ценообразуването с оспорваното си решение е приела тя да е 7.14 лв./Мвч. Излага, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден при спазване на заложените с разпоредбите на чл. 23 и чл. 31 от ЗЕ принципи, включително и на принципа на справедливо прехвърляне на разходите за системни услуги, в т.ч. допълнителни и спомагателни услуги, студен резерв и за технологични разходи, върху ползвателите на преносната мрежа и при отчитане на дела и характера на производство на електрическа енергия от тези източници, предизвикващи непринудени случайни отклонения и смущения в електроенергийната система, за чието балансиране отговаря операторът на преносната мрежа. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 3007 от 3.05.2016 г., по адм. д. № 657/2016 г. на Административен съд С.-град, Т. отделение, 2 състав, е отхвърлена жалбата на "ИД Индъстри" ЕООД, "Трейд ИТ" ЕООД, "ТВ Енереджи" ЕООД, "С. Е. 77" ООД, "Вайлет" ЕООД, ЕТ "Г. И. - 2010" и ЕТ "Орхидея - Ц. Х.", срещу Решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел IV, т. 5 и т. 6, с която считано от 1.08.2015 г. на "ЕСО" ЕАД, е определена цена за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от фотоволтаична и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7,14/МВтч. и са посочени ценообразуващите елементи на тази цена: необходими годишни приходи в размер на 20 307 000 лв и количества електрическа енергия - 2 844 860MWh. Съдът е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен административен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 21, т. 8 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, при спазване на изискуемата от закона форма и приложимите административнопроизводствени правила, при спазване на материалния закон и съобразяване с неговата цел. Приел е, че оспореното решение в съответствие със Закона за енергетиката и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Обективно е установено от фактическа страна, че производството пред КЕВР е образувано по заявление от "ЕСО" ЕАД с изх. № ЦУ-ПМО-1377 от 31.03.2015 г., както и с Допълнение вх. № Е-12-41-32 от 22.05.2015 г., с които е представило обосновка на цената за достъп до електропреносната мрежа на производители на ел. енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия. Съдът е изследвал извършените действия от административния орган свързани със спазване на административните правила при приемане на оспореното решение в съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия, които са подробно представени във фактическата част. Установено е, че с първоначалното заявление за утвърждаване на цени е посочен размер на разходите за осигуряване на допълнителен резерв за регулиране, свързан с производството на ел. енергия от ФЕЦ и ВЕЦ от 51 786,21 хил. лева и приходи от цената за достъп съгласно решение № Ц-6/13.03.2014 г. и Решение № КМ-1/13.03.2014 г., както и че за процесния регулаторен период е искало поетапно компенсиране. Установено е, че проведено обществено обсъждане, като на 29.06.2015 г. е проведено закрито заседание, на което е прието решение № Ц-23/29.06.2015 г. на КЕВР, с което считано от 30.06.2015 г. е удължен регулаторният период на дружествата в сектор Електроенергетика до 31.07.2015 г. По протокол № 171 от 31.07.2015 г. е прието Решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР, което е оспорено от жалбоподателите пред Административен съд С. град, в производството по което е прието обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружествата. Решението на административния съд е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено в съответствие с съдопроизводствените правила. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, както и правилно е разпределил доказателствената тежест, като в производството са събрани относимите към спора доказателства. Неоснователно е възражението на касаторите, че не е ясно как е приета от КЕВР цената за достъп в размер на 7,14 лева/МВтч, при положение, че работната група е предложила такава в размер на 5,41 лева/МВтч. Правилно съдът е приел, че са спазени изискванията по Наредба № 1/2013 г. относно приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание, както и в съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица, а Комисията е изпратила и индивидуални писма до заинтересуваните организации. Съгласно чл. 26 от АПК и в специалното производство по Наредба № 1/2013 г. и ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия. В случая на закрито заседание на 8.06.2015 г. КЕВР е приела проект за решение, като е насрочено обществено обсъждане на проекта на решение на 10.06.2015 г. и в съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет- страницата на КЕВР. Публикуването на информацията във връзка с провеждане на публичното обсъждане за приемане на цените за достъп до електропреносната мрежа на "ЕСО" ЕАД е дало обективна възможност на жалбоподателите да участват в това обсъждане, независимо от поканите до заинтересовани организации на производители на ел. енергия от ВЕИ. В самото решение на КЕВР са обсъдени становищата на заинтересованите страни и са изложени мотиви - правните и фактически основания за издаване на административния акт, обосноваващи приемане на цената за достъп в размер на 7,14 лева/МВтч за разлика от предложената с приетия доклад от 5,41 лева/МВтч. Неоснователно е и възражението на касаторите за неизпълнението на задължението на "ЕСО" ЕАД по чл. 36а ЗЕ. Съгласно чл. 36а ЗЕ енергийните предприятия и операторите на преносните и разпределителните мрежи, в едномесечен срок, преди подаване на заявлението си за утвърждаване или за изменение на цени в комисията, трябва да го оповестят в средствата за масова информация. Този довод за първи път се навежда в касационната жалба и на него не следва да му се отговаря. По такъв ненаведен довод при първоинстанционното разглеждане на спора, не са събирани доказателства, не е направено и обсъждане, в мотивите на съдебното решение, предмет на настоящия контрол. Въпреки това следва да се посочи, че в хода на изпълнение на процедурата по приемане на Решение № Ц-27 всеки е могъл да се запознае с проекта на решението, в което е включено и предложението на "ЕСО" ЕАД, като всяко засегнато енергийно предприятие е имало възможността да присъства на общественото обсъждане, да изрази становище и представи доказателства във връзка с предложените за обсъждане цени за достъп. По-горе са изложени доводи относно възможността на касаторите като предприятия производители на ел. енергия от ВЕИ, да заявят и участват в общественото обсъждане на етапа, когато КЕВР е обявила публично обсъждане на заявените от "ЕСО" цени за достъп, поради и което липсата на данни и доказателства за изпълнение на изискването на чл. 36а, ал. 1 от ЗЕ, не обуславя незаконосъобразност или съществено нарушение на административнопроизводствените правила при приемане на Решение № Ц-27. Неоснователни са и възраженията за необоснованост и незаконосъобразност на решението на административния съд. Обективно съдът е изследвал от фактическа страна предпоставките и изискванията на приложимата нормативна уредба за определяне на регулираните цени за достъп до електропреносната мрежа. Установено е, че "ЕСО" е заявило за утвърждаване на цени за достъп от 5,59 лева/МВтч на производители на ел. енергия от ВЕИ, която се изкупува по преференциални цени, въз основа на утвърдената с Решение Ц-6 от 13.03.2014 г. от 2,45 лева/ МВтч и предвид по-високите прогнозни количества ел. енергия, произведена от ФЕЦ и ВяЕЦ за периода от 1.07.2015 г. до 30.06.2015 г., както и на очакваното значително намаление на приходите от реактивна енергия за регулаторния период, поради влезлите в сила от 01.02.2015 г. изменения на чл. 7 от Наредба № 1/2013 г. След първоначалното заявяване, с допълнение към него е посочен размерът на разходите за осигуряване на допълнителен резерв за регулиране, свързан с производството на ел. енергия от ФЕЦ и ВяЕЦ в размер на 51 786,21 хил. лева и приходи от цената за достъп съгласно Решение № Ц-6/13.03.2014 г. и Решение № КМ-1/13.03.2014 г., като е посочено, че реалният размер на предложената за утвърждаване цена от 01.07.2015 г. е 17,73 лева/МВтч, предвид размера на некомпенсираните разходи от 34 531,66 хил. лв. и при отчитане на прогнозното производство на ел. енергия от ФЕЦ и ВяЕЦ за процесния регулаторен период. В тази връзка е поискано извършване на поетапно компенсиране, което КЕВР е приела за основателно във връзка с извършените допълнителни разходи в периода м. септември 2012 г. - м. април 2015 г. на стойност 51 786 хил. лева и е посочила каква част от реално извършените разходи за допълнителна разполагаемост са компенсирани чрез приходите по Решение № КМ-1 от 13.03.2014 г., Решение № Ц-6 и приходите от реактивна енергия за поевтиняване на цената за достъп на обща стойност от 17 255 хил. лева. Обосновано административният съд е съобразил, че размерът на некомпенсираните разходи за разполагаемост на ЕСО ЕАД приет от КЕВР е в размер на 34 531 хил. лева, при отчитане на данните за периода 09.2012-04.2015 г., за който "ЕСО" не е купувало средно за отчетния период по 170 МВт допълнителна разполагаемост за всеки час, поради и което е приет за икономически обосновано да бъде включен разход от 100 МВт на час допълнителен резерв. При тези данни КЕВР е приела, че е налице необходимост от поетапно компенсиране на направените разходи за допълнителна разполагаемост, което следва да бъде извършено в рамките на три регулаторни периода. Също така необходимите приходи са изчислени от КЕВР в съответствие с утвърдените необходими разходи представени таблица и нормата на възвращаемост, като е отчела и прогнозните количества ел. енергия, която ще бъде произведена от производители от ВИ. Отделно са изложени и мотиви по отношение на невключването в процесната цена на приходите от реактивна енергия. Отчетено е от съда, че при определяне на цената за достъп нормата на възвращаемост на капитала също е изчислена законосъобразно, като е определен размер от 3,33%, която е значително по-ниска спрямо определената с Решение Ц-25 от 29.07.2013 г. и Решение Ц-6 от 13.03.2014 г. от 6,83%, изчислена в съответствие с чл. 14 и чл. 9 от Наредба № 1/2013 г., която норма е приложена и при определяне на цената за достъп до електропреносната мрежа. Обосновано съдът е приел, че предвидените допълнителни разходи за закупуването на допълнителен резерв за вторично регулиране са определени след анализ на разходите, заявени от "ЕСО" ЕАД и извършени за периода м. септември 2012 г. - м. юли 2013 г. и м. август 2013 г. - м. април 2015 г., които надхвърлят разходите за допълнителни услуги, утвърдени в цената за достъп до електропреносната мрежа за всеки регулаторен период - 200 МВт, утвърдени с решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. и запазени на същото ниво при цената за достъп за крайните клиенти, по раздел IV, т. 1 на обжалваното решение № ц-27/2015 г., поради и което преносният оператор следва да бъде компенсиран за тези допълнителни разходи в рамките на три регулаторни периода. При тези обобщени данни съдът правилно приложил чл. 27, ал. 1 от Наредба 1/2013 (изм. - ДВ, бр. 17 от 2014 г., в сила от 28.02.2014 г.), като преценил, че цената за достъп до електропреносната мрежа се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи съгласно чл. 9 на същата наредба и утвърденото прогнозно количество електрическа енергия, доставено за продажба на територията на страната и за износ за съответния регулаторен или ценови период. Правилно е приложена и ал. 2 от посочената разпоредба, съгласно която към заявлението за цени независимият преносен оператор предоставя информация за договорената разполагаемост на предоставената мощност за студен резерв и резерв за допълнителни услуги, предоставяни от производителите на електрическа енергия и разходите на дружеството по закупуването й от производители. Неоснователен е доводът на касаторите в тази връзка, че е следвало да се приложи чл. 41 от Наредба № 1, която се намира в глава четвърта, определяща общия ред за утвърждаване, определяне и изменение на цени, предвид на това, че е специалната разпоредба, а не общата. Правилно съдът е съобразил, че процесната цена за достъп за първи път е регулирана с решение Ц-6/13.03.2014 г., след като Решение Ц-33/2012 г., с която е била регламентира временна цена съгл. чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, е отменено от Върховния административен съд. Определенията размер на цената за достъп е обоснован и от натрупаният при оператора на преносната мрежа дефицит, причина за който е закупената разполагаемост до м. април 2015 г., както и некоригирането на необходимите приходи с приходите от реактивна енергия в съответствие с изменението на чл. 7 от Наредба № 1/2013 г., които са факторите, водещи до съществената разлика, между цената, определена с решение № Ц-6 и цената по Решение № Ц - 27, като в случая цената за достъп включва разходите за осигуряване на необходим резерв /разполагаемост, съгласно чл. 27, ал. 4, предл. 1 от Наредба № 1/2013 г./ и разходи за компенсация, представляващи други компоненти. Именно в тази връзка е обоснована разликата в цената за достъп посочена в доклад от 27.5.2015 г. в размер на 5,41 лева и определената цена от 7,14 лева/МВтч, предвид включените разходи за компенсация и приходите от реактивна енергия. Освен това с § 1, т. 53а от ДР на ЗЕ, съгласно която системните услуги уреждат и задълженията на пазарните участници, каквито задължения представляват извършените вече разходи за закупуване на необходим резерв. Обосновано съдът е приел, че извършеното компенсиране не попада в приложното поле на чл. 34 и чл. 35 от ЗЕ, които съгл. § 8 от ПЗР на ЗЕ могат да се компенсират по реда на чл. 21, ал. 12, т. 17 от ЗЕ. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 17 от ЗЕ в редакцията й към датата на издаване на атакуваното решение. С последното изменение на разпоредбата в приложното й поле изрично е включен и чл. 34 от ЗЕ. По силата на чл. 34, ал. 6 и чл. 35, ал. 5 от ЗЕ тези разходи следва да бъдат равномерно и справедливо разпределени между всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, включително оператора на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи. В този смисъл са разпоредбите и на чл. 11 и чл. 12 от Наредба № 1/2013 г. Законосъобразно съдът е приел, че в съответствие с посочените разпоредби от КЕВР е определена цена за задължение към обществото, заплащана на "НЕК" ЕАД от крайните клиенти, електропреносното и електроразпределителните дружества, вследствие на разликата между пазарната цена на ел. енергия и цените, по които общественият доставчик я закупува по преференциални цени, като с тази цена всички участници в електроенергийната система заплащат на практика разликата между пазарната и преференциалната цена. Цена е предвидена и определена в решението, предмет на жалбата, в частта му относно определянето на цена за задължение към обществото на "НЕК" ЕАД, която е в размер на 37,90 лв./МВтч без ДДС, в това число компонента, отразяваща разходите за ел. енергия, произвеждана от възобновяеми източници, в размер на 22,51 лв./МВтч. Следователно задължението за заплащането им е предвидено и за "ЕСО" ЕАД и няма как тези разходи да се предвидят и включат два пъти. Отделно от това съгласно чл. 12, т. 1 във връзка с чл. 11, т. 1 от Правила за търговия с електрическата енергия (ПТЕЕ), които имат нормативен характер и уреждат видовете договори, страни и предмета им, по-конкретно договорите за достъп до електропреносната мрежа и предоставянето на системни услуги. Съгласно разпоредбите на чл. 69 от Правилата за управление на електроенергийната система (ПУЕС), според която правото на ползване на електропреносната мрежа се основава на договор за достъп (право на ползване на преносната мрежа, предоставяне на допълнителни услуги и ползване на системни услуги), сключен между ползвателя и оператора на преносната мрежа. С оглед на това извършената от КЕВР компенсация е в съответствие с разпоредбата на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, съгласно която цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности, поради и което е законосъобразен изводът на административния съд, че "възвръщаемост на капитала" е изчислена в съответствие с относимите формули и изисквания на чл. 9, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 8, чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че съдът не е съобразил, че с оспореното решение на КЕВР и определения размер на цената за достъп, се изземват на приходите от дейността на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър и прехвърлянето им към "ЕСО" ЕАД. Следва да се отбележи, че цената за достъп се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, за разлика от преференциалната цена за продажба на енергия, която не се дължи, а се получава от тези производители и има различен характер в сравнение с цената за достъп до електропреносната мрежа. Законодателят е предвидил преференциална цена за изкупуване на ел. енергия от производителите на енергия от слънце и вятър, но това не означава, че тези производители нямат задължения, произтичащи от характера на електроенергийната система и постигането на баланс в тази система, която е основна цел на законодателя, видно от мотивите на ЗИД на ЗЕ от 7.07.2015 г. С оглед на това първоинстанционният съд правилно е приел, че заплащането на цени за достъп до електропреносната мрежа представлява едно от задълженията на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър, което не влиза в противоречие с правото им да получават цената за произведената от тях енергия, като по този начин се постига необходимия баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, тъй като е недопустимо всички останали производители на електрическа енергия, както и клиенти, да бъдат натоварени с тежестта на разходите, произтичащи от дейността на една група производители. Следователно определената цена за достъп до електропреносната мрежа за производители от слънчева и вятърна енергия в случая е определена в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. По искането на касаторите за преюдициално запитване: В производството е направено особено искане на основание чл. 629, ал. 1, във връзка с чл. 628 от ГПК, във връзка и чл. 144 от АПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/. В искането са посочени конкретни норми на общностното право - чл. 2 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 838/2010 на Комисията от 23 септември 2010 г. за определяне на указания относно механизма за компенсиране между операторите на преносни мрежи и на общ регулаторен подход по отношение на таксите за пренос, съгласно който "Стойността на средногодишните такси за пренос, заплащани от производителите, следва да бъде в рамките на интервала от 0 до 0,5 евро/MWh. Съгласно чл. 628 от ГПК, приложим в съответствие с чл. 144 от АПК, за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз е необходимо това да е от значение за правилното решаване на делото от българския съд. В съответствие с чл. 629, ал. 3 от ГПК решаващият съд, намира, че посочените разпоредби не пораждат съмнение и не обуславя необходимост за тълкуване, с оглед регламентацията във вътрешното законодателство и гарантиране правото на обжалване по съдебен ред, в конкретния случай отправянето на преюдициално запитване за тълкуване не е от значение за правилното решаване на делото. Съдът на Европейския съюз се сезира с преюдициално запитване от юрисдикцията на държава - членка на европейския съюз съгласно чл 267 от ДЕС, тогава когато се поставя въпрос от общностното право и когато се прецени, че преюдициалното заключение по него е необходимо за да се постанови правилно съдебно решение. Това заключение при решаване на делото помага на съда да изгради вътрешното си убеждение и вече прието се ползва със задължителна сила. В конкретния случай настоящият състав намира, че цитираният от касаторите европейски регламент касае формирането на цената за пренос, а не тази за достъп до електропреносната мрежа и не е налице твърдяното противоречие между цитираните от касаторите общностноправни норми и националното право, приложимо по делото. Предвид горното, настоящият състав приема, че направеното искане за отправяне на преюдициално запитване по въпросите посочени от касаторите по делото до Съда на Европейския съюз е неоснователно и следва да бъде отклонено. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че решението на административния съд е правилно и обосновано, постановено при спазване на материално правните разпоредби по ЗЕ, Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (в приложимата редакция) и Правилата за търговия с електрическа енергия, поради което не са налице отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на касаторите за разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Направеното искане от пълномощниците на ответната страна и на заинтересованата страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно и в съответствие с чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъдат осъдени жалбоподателите да заплатят на КЕВР и на "ЕСО"ЕАД юрисконсултски възнаграждения в размер на по 200 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение