Решение № 17405 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 22/2013 г.

Решение № 17405 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 22/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Елмаз Фуад Мохамед - гражданин на Ирак, срещу решение № 6097 от 14.11.2012 г., постановено по адм. дело № 7052 от 2012 г. от Административния съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ) не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София-град, е отхвърлил жалбата на Елмаз Фуад Мохамед срещу решение № 439 от 22.06.2012 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и съобразно целта на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Приел е също, че не са налице предпоставките на чл. 8 и 9 от ЗУБ по отношение на жалбоподателя, тъй като същият не твърдял, че е бил или пък че ще бъде изложен на преследване от официалните власти в държавата по произход, още повече, че майка му работела в иракското посолство в Дания. На следващо място се установявало противоречие в изложеното от чужденеца за датата на сключване на брак по мюсюлманските закони, който ред не се признавал по приложимото право в европейските страни. Същият бил декларирал, че е женен за Дашна Абдулкадер Аджибе, която се намирала в Швеция и имала шведско гражданство. Молителят бил направил два опита да се събере със съпругата си, но отговорната по случая страна Швеция на два пъти била отказала да му предостави виза, затова за него не били налице предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Посочените от чужденеца лични мотиви за желанието му да живее в Република България не можели да бъдат оценени като хуманитарни с оглед предоставянето на статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Съдът се е позовал на приложената по делото справка № 631 от 03.02.2012 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд". Не се установявали и разширенията, дадени с тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на СЕО по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, които се преценявали единствено във връзка с прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Във връзка с представените по делото Бележки за продължаващата приложимост на насоките от април 2009 г. на ВКБООН съдът е приел, че не е налице лична заплаха по отношение на чужденеца. На следващо място, не били налице и предпоставките на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ за прилагане на принципа "non refoulement" с оглед етническата му принадлежност, тъй като в посочените бележки единствено било казано, че най-честите мишени на нападенията в Ирак са цивилното население и богомолци от шиитски произход и в изолирани случаи от малцинствените групи, включително тюркмени. С тези съображения съдът е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба - неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. От информацията, дадена от жалбоподателя при интервютата му в ДАБ, не може да се заключи, че той изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност. Страхът от преследване, на който се позовава чужденецът, е поради заплахи, отправени му заради работата на майка му в иракското посолство в Дания и брака му с шведска гражданка. Тези обстоятелства не могат да бъдат причислени към никоя от визираните в ал. 1 на чл. 8 от ЗУБ хипотези и се характеризират по-скоро като криминални прояви. В този смисъл основателен е изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут на чужденеца. Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Законът изисква наличие на реална опасност от тежки лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя. По делото не се съдържат доказателства, подкрепящи поддържаните в тази насока твърдения. Съдът е направил обстоен анализ и на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Първоинстанционният съд задълбочено е анализирал чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като е съобразил тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2009 г. на Съда на Европейския съюз. В съответствие с информацията относно състоянието на сигурността в Ирак, съдържаща се в справка от 03.02.2012 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ, административният съд е приел, че не е налице заплаха за молителя поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От данните по нея не може да се направи извод, че степента на насилие е масова и безогледна. Неоснователно е и възражението относно приложената по делото справка на ДАБ. Същата представлява писмено доказателство, редовно събрано в хода на административното производство по реда на чл. 171, ал. 1 от АПК, поради което правилно е ценено нейното съдържание за актуалната обстановка в Ирак. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението на Административния съд - София-град, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,