Решение № 4230 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11267/2012 г.

Решение № 4230 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11267/2012 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Зорница Захариева против решение № 3899/9.07.2012 г. по адм. дело № 10593/2011 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 33-ти състав, с което отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-260-6500/10048/2.10.2011 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на процесуалния и материален закон. Твърди се и необоснованост на решението, тъй като противоречи на заключенията по изслушаните съдебно-технически експертизи. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да бъде оставено в сила процесното писмо. Ответникът - Кирил Николов Райков, чрез процесуалния си представител адвокат Кера Спирова, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Кирил Николов Райков, срещу уведомително писмо за извършено плащане изх. № 02-260-6500/10048/2.10.2011 г. на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция за изплащане на субсидии по подадено от жалбоподателя Общо заявление за подпомагане за 2010 г., с което по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ е претендирана сума от 49 510.55 лв., а по схемите за национални доплащания на площ /СНДП/ - сумата от 19 614.34 лв. В резултат осъществени административни проверки, от органа са установени части от шест БЗС, общо в размер на 41.43 ха, недопустими за подпомагане по СЕПП. По втората схема са констатирани несъответствия относно три БЗС, с обща площ 4.13 ха. По отношение на недопустимите площи е отказано подпомагане в размер на 23 825 лв. по СЕПП и на 1 239.97 лв. по СНДП, или общо за сумата от 25 064.97 лв. За изясняване на релевантните по делото факти от съда са допуснати две съдебно-технически експертизи. Първоначалната експертиза установява процент на наддеклариране на площите, заявени за подпомагане по СЕПП, в размер на 17.70 %, при определени от административният орган 19.10 %. Относно СНДП експертизата е посочила процент на наддеклариране в размер общо на 0.73 %, докато при административните проверки, от органа е установен 2.15 %. Наред с горното, решаващият състав е отбелязал, че в таблиците, както по СЕПП, така и по СНДП, в графа 3 никъде не са отразени стойности за намаляване на допустимата площ поради неотстранени застъпвания, независимо от обстоятелството, че според заключението на допълнителната СТЕ, за три от заявените за подпомагане парцели е установено застъпване, което не е отстранено в полза на Кирил Райков. Жалбоподателят е приложил и декларация, от която е видно, че се отказва изцяло от застъпените площи. За да постанови обжалваното решение и да отмени процесното уведомително писмо съдът при съобразяване с изложеното по-горе е приел, че са налице множество несъответствия между данните от заключенията по приетите по делото СТЕ и тези съгласно проверките, извършени от административния орган, както и че актът не съдържа фактическите основания, обосноваващи приложението на цитираните в него правни норми. Посочените нередности изключват възможността да бъдат приети за доказани констатациите в писмото относно размера на недопустимите площи, които биха били различни при липса на допуснати при измерването им нарушения. По този начин съдът е направил извод за неправилността на наложените от ДФЗ санкции поради наличие на наддекларирани площи. Прието е също, че липсва произнасяне за част от заявените парцели по СЕПП, че не са отбелязани констатирани застъпвания. В тази връзка и с оглед неправилното приложение на материалния закон /чл. 58 от Регламент 1122/2009 г./ е направен извод за незаконосъобразност на уведомителното писмо, в резултат на което то е отменено. Постановеното решение е правилно. Административният съд правилно е установил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Материалната незаконосъобразност на акта е била предмет на проверка от страна на съда, във връзка с което той е направил подробен анализ на фактите по делото, относимата правна уредба и всички събрани по делото доказателства, включително и изслушаните по делото съдебно-технически експертизи. В тази връзка съдът е изложил мотиви за несъответствие на оспореното уведомително писмо с приложимия материален закон, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. С оглед заключенията на вещото лице, неоспорени от страните, съдът правилно е приел, че допустимата за подпомагане площ е различна по размер от приетата от административния орган. Макар и попадащи в една хипотеза /наддеклариране в размер над 3 % но не повече от 20 % от определената площ/, заявените за подпомагане площи по СЕПП са установени като недопустими в различен процент - от СТЕ като 17,70 %, а от административния орган - 19,10 %, в резултат на което и с оглед приложимия текст на чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на комисията, земеделският производител би получил различна сума за подпомагане за заявените от него площи, поради начина на изчисляване на оторизираните суми в посочената хипотеза, в пряка зависимост от размера на санкционираната площ. По СНДП разминаването между установеното от СТЕ и органа е още по-голямо, доколкото според вещото лице недопустими за подпомагане са 1.42 ха, респективно процента на наддеклариране става 0,73 % от общо заявената площ, което прави неприложима визираната от административния орган в постановения отказ, хипотеза на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. Наред с горното, в писмото се съдържат и обобщени таблици № № 1 и 2 на стр. 7, в които липсва коректно отразяване на данните относно оторизираните за изплащане суми. В таблица № 1, в графа "намаления" по СЕПП невярно е отразена сума от 49 510.55 лв., а в графа "оторизирана сума" е посочено грешно 0 лв. В същата таблица липсва информация за сумите и по СНДП. Таблица № 2 пък не съдържа информация за оторизираните, удържани и изплатени суми. В този смисъл, съдържанието на административния акт не сочи на единство между мотиви и разпоредителна част, респективно не отговаря на изискванията към съдържанието и формата на индивидуалните административни актове. Неоснователни са и възраженията пред настоящата инстанция, касаещи неправилното кредитиране на съдебните експертизи от страна на съда. Касаторът твърди, че първоинстанционния съд не е съобразил, че заявената площ е следвало да претърпи редукция с оглед отказа на Кирил Райков от установените застъпени площи. В тази връзка следва да се отбележи, че процесното писмо не съдържа мотиви на административния орган за осъществено намаляване на допустимата площ поради застъпвания и по двете мерки /видно и от колона 3 на стр. 2 и стр. 3 от уведомителното писмо/. По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,