Решение № 3276 от 27.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11430/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Бургас против Решение 6979/27.09.2024 г. по адм.д. 910/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменена Заповед за налагане на санкции РД-25- 660/08.05.2024г., издадена от Директора на РЗОК-Бургас за наложени санкции по т. 1.8.1, т.2.1, т.2.2 и т.2.3 и е осъдена РЗОК Бургас да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас АД, сумата 150 лева, представляващи направени по делото разноски. По съображения за неправилност и необоснованост, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго по съществото на спора. Ответника по касацията Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас АД, в писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена, а атакуваното с нея решение да се потвърди като правилно. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, като предлага то да бъде отменено. Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. За да наложи със заповедта, предмет на съдебен контрол пред Бургаския административен съд, финансови санкции на изпълнителя на болнична медицинска помощ (ИБМП), директорът на РЗОК Бургас е приел както следва: по т. 1.8.1 от протокол 301/07.03.2024 г., е констатирано, че не е завършена Амбулаторна процедура (Апр) 31 по отношение на ЗОЛ Н. Т. Н., с ИЗ 1569 на 22.01.2024 г. Посочено е, че била отчетена процедура 96092-00 Прилагане, приспособяване, настройване или подмяна на друго подпомагащо или адаптиращо устройство, помощно средство или оборудване, а видно от писмо с Вх. 29-02-179/ 01.02.2024 г. на ответника по касацията, основна процедура 96092-00 по ИЗ 1569 не е извършена поради технически причини. Прието е че АПр 31 не е завършена, представляващо нарушение на чл.55, ал.2, т.2, т.3 от ЗОО, чл.383, ал.1 от НРД 2023-2025, за което е наложена санкция финансова неустойка в размер на 200.00 лв. на основание чл. 455, ал. 3 от НРД 2023-2025г.. По т.2.1, 2.2 и 2.3 от протокол 354/19.03.2024 г. е установено, че по КП 218 с ИЗ 26 от 01.01.2024 г. до 11.01.2024 г.. ИЗ 7 от 01.01.2024 г. до 07.01.2024 г. и ИЗ 460 08.01.2024 г. до 15.01.2024 г. в титулната страница на посочените ИЗ липсват номер на стая и номер на легло, съгласно изискванията на Указание за попълване на история за заболяването Приложение 2 Първични медицински документи към НРД 2023-2025, представляващо нарушение на чл.55, ал.2, т.5 от ЗОО, чл.421, чл.425, ал. 1, т. 8 и чл.324, т.2 от НРД 2023-2025, като за всяко от нарушенията е наложена санкция финансова неустойка в размер на 200.00лв на основание чл. 457, ал. 3 от НРД 2023-2025г.. Санкциониращата заповед е издадена след надлежно извършена проверка от контрольори от РЗОК Бургас, констатациите от която са обективирани в съставените от тях протоколи. Срещу констатациите по т.2.1, 2.2 и 2.3 от протокол 354/19.03.2024 г. лечебното заведение е възразило по реда на чл. 74, ал. 4 от ЗЗО, но това възражение не е разгледано от арбитражна комисия, тъй като такава не е сформирана в срока по чл.75 ал.6 от ЗЗО. В мотивите на проверяваното решение първоинстанционният съд е аргументирал теза, че заповедта е издадена от компетентен орган и в законоустановената форма, но същата следва да се отмени поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Посочил е, че административния орган е нарушил задължението си по чл.35 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и да се обсъдя обясненията и възраженията на заинтересованите страни. В случаите по т.2.1, 2.2 и 2.3 от протокол 354/19.03.2024 г. имало титулни страници от ИЗ с различно съдържание, като не били обсъдени възраженията на лечебното заведение и не били изложени мотиви в тази насока. Нарушението на посоченото задължение било довело и до нарушение на изискването за надлежно мотивиране на заповедта, което било основание за отмяна на акта в оспорената му част. По отношение нарушението по т. 1.8.1 от протокол 301/07.03.2024 г. приел, че действително не била завършена Амбулаторна процедура 31 по отношение на ЗОЛ Н. Т. Н. с ИЗ 1569 на 22.01.2024 г.. В случая от лечебното заведение своевременно е уведомило РЗОК- Бургас, че АПр не е завършена поради технически причини, като ЛЗ отказало заплащането на дейността. От страна на РЗОК Бургас е следвало да бъде извършена проверка на отчетената процедура, за установяване на причините, поради които АПр не е завършена, след което да се приложи нормата на чл. 405, ал. 12, т. 2 от НРД за МД 2023-2025 г. Подложеното на касация решение е валидно и допустимо, но неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Първоинстанционният съд е коментирал относимите към правния спор доказателства, издирил е приложимия материален закон, но поради неправилното му тълкуване е извел погрешен извод за процесуална незаконосъобразност на оспорения пред него акт. Посочените в обсъжданата заповед нарушения са надлежно установени и правилно квалифицирани от административния орган, а наложените за извършването им санкции "финансова неустойка" са в рамките на предвидения размер в НРД за МД за 2023-2025 г. за извършването на съответните нарушения. Сочените от съда процесуални нарушения са неналични, понеже издателят на заповедта се е позовал в акта си на констатациите в протокола, в който контрольорите от РЗОК Бургас са обективирали резултатите от извършената проверка и на представените при тази проверка ИЗ. Административния акт препраща към документите от административната преписка. Налице е обсъждане на подаденото от ответника възражение, което макар и кратко изпълнява изискванията на чл.35 от АПК. При извършената проверка по чл.72 ал.2 от ЗЗО безспорно е установено, че на титулната страница на процесните ИЗ не е посочен номер на стая и легло. Изрично в Приложение 2 Първични медицински документи от НРД за МД 2023-2025 г. е посочено, че в Част I Блок История на заболяването следва да се попълни: Името на отделението, в което се приема пациента, стая , легло , както и името на приемащия лекар, който може да не е включен в приложение 1 от индивидуалния договор. Също там е посочено, че документът се изготвя въз основа на данните, регистрирани в информационните системи на лечебните заведения след приемането на пациента за хоспитализация, генерира се в окончателен вид в края на хоспитализацията след изписване на пациента, и се подписва от лекуващия лекар и началника на клиниката/отделението. При тази законова регламентация е несъстоятелно твърдението на ответника по касацията, че липсва извършено нарушение, тъй като са съставени няколко титулни страници на ИЗ в процеса на хоспитализация на пациентите. От ЛЗ при проверката изрично е изискано представяне на медицинската документация, същата е проверена от контролните органи на РЗОК, при която проверка е установена липсата на посочените реквизите. Представените в по-късен момент документи от ответника несъмнено са съставени с оглед защитната му теза. Касае се за нарушения във връзка с установените изисквания за работа с медицинска документация, извън случаите на явна фактическа грешка, поради което правилно е ангажирана отговорността на ответника по касацията по чл.457 ал.3 от НРД за МД 2023-2025 г. с налагането на санкция финансова неустойка в минимален размер. Съображенията в съдебния акт за материална незаконосъобразност на заповедта също не се споделят от настоящата инстанция. При осъществения контрол за законосъобразност на заповедта в оспорената й част по т. 1.8.1 от протокол 301/07.03.2024 г., по категоричен начин е установено, че лечебното заведение е допуснало нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, определени от НРД за МД за 2023 г. - 2025 г., а именно АПр 31 не е завършена тъй като основната процедура 96092-00 не е извършена поради технически причини, каквото е и изискването за приключването на АПр, поради което е останала и незавършена. Посоченото съставлява нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, водещо и до налагането на санкция финансова неустойка на основание чл. 455, ал. 3 от НРД за МД 2023 - 2025 г. С § 3 от ДР на Наредба 9/2019 г. за определяне пакета от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК (Наредба 9/2019 г.), е въведено определението, че "Амбулаторна процедура" е система от определени с националния рамков договор за медицинските дейности изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти при изпълнението на определени по вид и обхват дейности в лечебни заведения за болнична помощ, комплексни онкологични центрове, центрове за кожно-венерически заболявания и лечебни заведения за извънболнична помощ с легла, съответно с диализни постове (диализни места) по отношение на пациенти, чието състояние не налага непрекъснат престой в лечебното заведение. По делото безспорно е установено, че амбулаторната процедура 31 по ИЗ 1569/22.01.2024 г. не е завършена, но е отчетена от ЛЗ и му е заплатена от РЗОК. На същото ЗОЛ е заявена за плащане същата АПр по ИЗ 2213/30.01.24 г., което обаче е отказано, поради отчитане на тази АПр повече от един път за едно лице. (л.64 от делото на АдмС Бургас) Едва след отхвърлянето на това искане за плащане е подадено пояснението от ответника по касацията. След като не е завършил АПр по ИЗ 1569/22.01.2024 г. лечебното заведение не е следвало да заявява същата за плащане от РЗОК, поради което заявявайки за плащане незавършена АПр, ответника по касацията е извършил нарушение на чл.357 ал.1 НРД за МД 2023 - 2025 г. В случая административният орган материално законосъобразно е ангажирал отговорността на изпълнителя на БМП, който е страна по сключения с Касата административен договор. Предвид изложеното следва да се приеме, че като е отменил обжалваната пред него заповед, Административен съд Бургас невярно е преценил фактите по спора и не е приложил коректно материалния закон, поради което постановеното от съда решение трябва да бъде отменено, а жалбата на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас АД, срещу заповедта на директора на РЗОК Бургас, в обжалваната част, следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора е основателно искането на касатора за присъждане на сторените деловодни разноски, което следва да се уважи в размер на 300 лв., от които 200 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение