Решение № 2694 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6666/2012 г.

Решение № 2694 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6666/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Рила" ЕООД гр. Варна срещу Решение № 837/23.03.2012 г. по адм. дело № 2005/2011 г. по описа на Административен съд /АС/ - Варна. Касаторът излага подробно мотивирани оплаквания за необоснованост, процесуална и материална незаконосъобразност на решението в обжалваните му части- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението на административния съд в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло жалбата срещу ревизионния акт /РА/. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по касация - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /с предходно наименование Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"/ Варна не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна по делото, поради което е процесуално допустима.

Предмет на съдебен контрол пред АС Варна е бил РА № 1005445-В от 24.01.2011 г. на гл. инспектор по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 149/13.05.2011 г. на директор Дирекция "ОУИ" Варна, с който на "Рила" ЕООД за определение задължения по ЗДДС за периода 13.11.2006 г. - 31.05.2010 г. и по ЗКПО за периода 2005 - 2009 г. вкл. За да отхвърли жалбата срещу РА, съдът е приел, че в ревизионното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, налице са били предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи или доходи, поради което правилно ревизията е проведена при особени случаи, а данъчната основа е определена по аналог. По съществото на спора съдът е възприел изводите на приходните органи за наличието на материалноправните предпоставки за възникване на публични задължения на ревизираното лице /РЛ/ по ЗДДС и ЗКПО, в установените в РА размери на главница и лихви. При проверка на правилността на обжалваното решение на АС Варна, касационният съд намира следното по отделните пера на РА:

1. Относно определен за внасяне ДДС по възмезден договор за управление от 1.04.2006 г. между "Албена Стил" АД в качеството му на доверител и "Рила" ЕООД /РЛ/ в качеството му на довереник. Според приходните органи към всяка една от отчетните години /2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г./ е възникнало данъчно събитие предвид реално извършени услуги от РЛ по същия договор и анексите към него, изразяващи се в управление на търговски комплекс "Рила", собственост на "Албена стил" АД. Позовават се на уговорките между страните и данните за целия срок на действие на договора за сключвани договори за наем и получаване на заплащане на наемна цена между РЛ като наемодател и трети лица, на които са извършени насрещни проверки. Приходните органи са счели, че предвид настъпилото данъчно събитие към 31.12.2006 г., 31.12.2007 г. - 31.12.2008 г. и 31.12.2009 г., са налице облагаеми доставки на услуги, по които не е начисляван годишен приход от РЛ като доставчик, не са издавани данъчни фактури, съответно не е деклариран такъв приход. Приходните органи са формирали данъчната основа при РЛ, за всяка календарна година, като се увеличили същата с годишния сбор на от уговорените месечни възнаграждения по договора за управление /22500 лв. за 2006 г. и по 135 000 лв. за 2007 - 2009 г. вкл./, съответно са начислили допълнителен ДДС и лихви върху така променената основа, на основание чл. 55, ал. 1 ЗДДС отм. и чл. 86, ал. 1 ЗДДС, в размери от 4500 лв. за 2006 г. и по 27000 лв. за 2007 - 2009 г. вкл. Първоинстанционният съд от своя страна е приел заключение на съдебно-счетоводна експертиза, позовал се е на фактическите й констатации, като не е възприел крайния извод на вещото лице - предложение за неначисляване на допълнително ДДС. Според вещото лице и таблица към РД - "Рила" ЕООД е сключвало в процесния период наемни договори с трети лица, от свое име като наемател, получавало е възнагражденията по тези договори, счетоводно е отразявало получените приходи като собствени такива, фактурирало ги е и ги е отразявало в регистри по ЗДДС и СД по ЗДДС. В наемната цена не са били включени допълнителни разходи за комисионни услуги, получените наемни цени не са префактурирани на "Албена Стил" АД, счетоводно и при двете дружества /РЛ и "Албена Стил" не са осчетоводявани взаимни вземания, плащания доставки или приходи по договор за управление, нито са предявени вземания от РЛ към "Албена стил" в производството по несъстоятелност на последното дружество. Няма данни "Албена стил" да е ползвало данъчен кредит по облагаеми доставки по договор за управление с РЛ. Няма твърдения и не се сочат наличие на данни РЛ да се е отчитало по какъвто и да било начин - чрез предоставяне на информация, отчети или превеждане на суми към "Албена Стил". Не са събрани доказателства РЛ да е извършвало други уговорени дейности по договора за управление като покриване на експлоатационни разходи, поддръжка и ремонт на имотите и др. Тази фактическа обстановка не е спорна между страните, установява се и от събраните по делото писмени доказателства. Съдът е счел, че е налице реално извършена от страна на РЛ, но неотчетена доставка на услуги, даваща основание за облагане. Не е приел за основателно възражението на РЛ, че не са налице реално извършени услуги предвид липсата на отчитане и приемане на резултатите от доверителя на извършените от РЛ сделки. Изводите на съда за необосновани и незаконосъобразни. Спорът между страните е има ли реално извършени услуги от РЛ в полза на "Албена стил" АД, и в изпълнение на договора за управление. При положителен отговор са налице облагаеми доставки, които подлежат на облагане, а при отрицателен - не са налице такива доставки, съответно не е следвало да се начислява ДДС, не е дължим допълнителен ДДС от РЛ като доставчик на услуги. Както многократно е посочвал ВАС в своята практика за наличие на данъчно събитие при услуги, т. нар. реалността на доставките на услуги, следва същите да са извършени. Не е достатъчно само да са уговорени, заплатени или осчетоводени, а е необходимо да са установени кумулативно извършени действия по изпълнение от страна на изпълнителя /доставчика/, възможности на доставчика за извършването им, краен резултат според вида на услугата, действия по приемане от страна на получателя, съобразно уговореното или нормативните изисквания за това. В процесния случай не са налице всички тези условия.

Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение не споделя извода на съда за законосъобразно начисляване на ДДС в размер на 85500 лв. за данъчни периоди 2006 - 2009 г. на основание чл. 55 ЗДДС (отм.) и 86, ал. 1 ЗДДС. Касационната инстанция намира за неправилни констатациите на органа по приходите и на съда, че в случая дружеството е извършило облагаеми доставки по договор за управление, договорени и получени от "Албена Стил" АД. По този въпрос са основателни доводите на касатора, че в обсъждания казус само въз основа на уговорките по договор за управление и данните за извършени наемни сделки между РЛ и трети лица, не може да се обоснове извод за реално извършена доставка на услуга между страните. Наличието на договор доказва само наличието на възникнали облигационни взаимоотношения между страните но не и реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) и чл. 9 ЗДДС. По време на ревизията, както и в съдебното производство не са събрани каквито и да било доказателства, а именно наличието на първични счетоводни документи, както и извършено плащане. За да прецени налице ли е извършена услуга, съдът е следвало на първо място да квалифицира договорните отношения на страните, което не е сторено. Визираният от приходните органи "договор за управление" от 1.04.2006 г. по своята същност е договор за поръчка за извършване на действия по управление, в разновидността, при която довереникът действа от свое име и за чужда сметка. При този вид договори изпълнението на услугата се счита извършено при настъпване на сложен фактически състав, а именно -изпълнителна сделка между довереника и трети лица, в случая такива сделки са сключените договори за наеми, както и отчетна сделка между довереника и доверителя, при която се прехвърлят /предават и приемат/ изцяло получените права и задължения от довереника на доверителя. В процесния случай липсват каквито и да било данни за извършване на отчетни сделки, било чрез даване на отчет или информация, било чрез реално прехвърляне на права и задължения - отчитане на получените наемни суми. Обратното, налице са данни, че довереникът е действал изцяло и само в своя полза, тъй като освен, че е сключвал договорите от свое име, е фактурирал, осчетоводявал и декларирал по ЗДДС получените наемни суми като собствени. Ето защо не може да се приеме, че е налице изпълнение на възложените действия по управление, тъй като не е завършен фактическият състав на изпълнението чрез осъществяване на отчетните сделки. Не може да се приеме, че е налице такова отчитане и по силата на уговорките в анекс от 1.04.2006 г., според които получените наеми могат да се използват за покриване на експлоатационни разходи, тъй като по преписката и по делото липсват данни за такива извършвани дейности от страна на РЛ. Липсва изпълнение на уговореното, така както е прието и от страните предвид липсата на данни за заплащане на възнаграждение за поръчката, липсата на претенции в тази връзка, както и липсата на претенции от страна на възложителя за право на приспадане на данъчен кредит за извършени спрямо него облагаеми услуги. Липсва данъчно събитие по смисъла на чл. 24 и сл. от ЗДДС (отм.) и чл. 25 ЗДДС, поради което не е налице основание за начисляване на ДДС. След отмяна на обжалваното решение в тези му части следва да бъде отменен като незаконосъобразен и РА в същите части.

1.1. В частта на РА по ЗКПО са установени от приходните органи основания за увеличение на формирания финансов резултат за 2006, 2007, 2008 и 2009 г. в резултат на неотчетени приходи по договора за управление предвид установеното в частта на ревизията по ЗДДС. Сумите, с които са увеличени декларираните данъчни основи са съответно - 117 000 лв. за 2006 г. и по 135 000 лева за 2007 - 2009 г. вкл., на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗДДС отм. за 2006 г. - предвид наличие на положителна разлика между приходите и разходите, отнасящи се за и неотчетени в текущия отчетен период съгласно реда, определен в съответните нормативни актове; чл. 78 ЗКПО за 2007 - 2009 г. предвид наличие на приходи, неотчетени по реда, определен в нормативен акт. Начислен е върху положителния финансов резултат корпоративен данък в размер на 15 % за 2006 г. и по 10 % за периода 2007 - 2009 г., както и лихви за забава. Предвид изложеното по-горе в частта на т. 1 на настоящото решение, се приема, че по договора за управление не са налице приходи за РЛ, поради което увеличението на финансовия му резултат за ревизираните периоди е незаконосъобразно поради липса на изискуемите материалноправни предпоставки за това. Решението на АС Варна следва да бъде отменено в частта, в която се отхвърля жалбата на дружеството срещу РА в тази му част като вместо него се постанови друго, с което да се отмени РА като незаконосъобразен - относно определените финансови резултати, както следва: за 2006 г. - със сумата 117 000 лв. или в размера над 2142,73 лв. до 119 142,73., за 2007 г. със сумата 135 000 лв. или в размер над 60230,68 лв., за 2008 г. - със сумата 135 000 лв. или в размера над 160476,22 лв. и за 2009 г. със сумата 135000 лв. или в размера над 8194,98 лв. Съответно на това следва да се отмени РА и в частта относно допълнително начисления след ревизия корпоративен данък за 2006 г. - 17 550 лв. или в размера над 6,12 лв., за 2007 г. - 13 500 лв. или в размера над 1716,85 лв., за 2008 г. - 13500 лв. или в размера над 15 903,32 лв., за 2009 г. - 13500 лв. или в размера над 819,50 лв.

1. Относно определен за внасяне ДДС по договор за консигнация от 3.05.2007 г. между "Албена Стил" АД в качеството му на консигнант и "Рила" ЕООД /РЛ/ в качеството му на консигнатор. По силата на договора консигнантът възлага на консигнатора да продава от свое име и за сметка на консигнанта стоката, посочен в приложение към договора, срещу заплащане на възнаграждение - комисиона в размер на 25 % от стойността на продадената стока. В процесния случай не е спорно изпълнението на договора - продажба на стоки от името и за сметка на РЛ, както и отчитането на сделките в полза на "Албена Стил". За разлика от установеното по р. 1 от настоящото решение, в случая са налице, както изпълнителна, така и отчетна сделка като съдът правилно е установил приложимия материален закон спрямо договорките на страните, а именно разпоредбите на чл. 348 и сл. ТЗ относно уредбата на комисионния договор. По силата на извършените изпълнителни и отчетни сделки може да се приеме, че е са налице реално извършени услуги. Спорно е настъпването на данъчното събитие и заплащането на уговореното комисионно възнаграждение от страна на консигнанта. Настоящият касационен състав намира, че само по себе си липсата или наличието на заплащане на уговореното възнаграждение не е основание да се приеме ползващия РЛ извод, че липсва реалност на извършената услуга. В този смисъл касационната жалба и изложените в нея касационни оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност са неоснователни. Не са оборени от РЛ фактическите констатации в РА относно установено наличие на извършени комисионни услуги, поради което РА, с който е начислен ДДС върху облагаеми доставки, на основание чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС и чл. 67, ал. 2 и чл. 86 ЗДДС, в размер на 3228,37 лв. към данъчен период 31.12.2007 г. и в размер на 722,49 лв. към данъчен период 3.05.2008 г., се явява законосъобразен. Като е достигнал до същите правни и фактически изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила в тази си част.

2.1. В частта на РА по ЗКПО са установени от приходните органи основания за увеличение на формирания финансов резултат за 2007 и 2008 г. в резултат на неотчетени приходи по договора за консигнация предвид установеното в частта на ревизията по ЗДДС. Сумите, с които са увеличени декларираните данъчни основи са съответно - 16 141,85 лв. за 2007 г. и 3612,45 лв. за 2008 г., на основание чл. 78 ЗКПО предвид неотчетени приходи, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт. Начислен е съответно допълнителен корпоративен данък, установен при ревизията, при ставка 10 %, в размер на 1614,19 лв. за 2007 г. и 361,45 лв. за 2008 г., както и лихви за забава. Предвид изложеното по-горе в частта на т. 2 на настоящото решение, се приема, че по договора за консигнация са налице приходи за РЛ, които не са надлежно отчетени, поради което увеличението на финансовия резултат за ревизираните периоди е законосъобразно, извършено при наличие на изискуемите материалноправни предпоставки за това. Решението на АС Варна следва да бъде оставено в сила в частта, в която се отхвърля жалбата на дружеството срещу РА в тази му част.

1. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС по получени доставки:

3.1. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит за РЛ по две фактури, издадени от "Ремонтстрой" ЕООД от 21.11.2006 г. и 11.12.2006 г., с предмет съответно - хидроизолация на покрив в комплекс "Рила" и доставка на материали. Приходните органи са приели, че доставката на фактурираните СМР и стоки не е реална, липсва данъчно събитие, поради което и на основание чл. 64, ал. 1 вр. с чл. 6 и чл. 63 ЗДДС отм. Приходните органи са се позовали на недоказаната материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика да изпълни договора и на обстоятелството, че същият дерегистриран по ЗДДС от 29.11.2006 г. Съдът от своя страна също е приел нереалност на доставките поради недоказани възможности на доставчика за извършването им и поради липсата на протоколи за идентифициране и приемане на извършените работи. Решението в тази си част е необосновано и незаконосъобразно. Вярно е, че по делото е останала недоказана техническата обезпеченост на доставчика да извърши фактурираните услуги. Относно доставката на материали обаче не е необходимо установяване на такава обезпеченост. В случая се съобразява, че са налице всички други предпоставки, при наличието на които може да се направи обоснован извод, че услугите - хидроизолация на покрив - са извършени. В тази връзка освен договор между страните и издадена фактура са налице данни за изпълнение на услугата предвид наличния краен резултата от нея. Прието е заключение на съдебно-техническа експертиза, извършила проверка и на място, според което хидроизолацията на площ от 1528 кв. м за обекта в гр. Добрич, е изпълнена в уговорения и приет обем. Съдът необосновано не е съобразил наличието на двустранно подписани протоколи обр. 19 /л. 647 и 646 от делото/, по силата на които е извършена разбивка на извършените СМР по вид, стойност и количество и е извършено приемо-предаване на изпълнението им, заплатена е цената на услугата и материалите. В случая са изпълнени всички законови предвидени предпоставки за признаване на данъчен кредит. Не се допуска отказ от приспадане на такъв само поради причина, че доставчикът не разполага с материална обезпеченост или че неговият получател не се е уверил дали издателят на фактурата е бил в състояние да достави и изпълни договореното, при липса на данни за евентуални негови нарушения или измами.

Предвид изложеното дотук, са налице предпоставките за признаване на право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 7564,54 лв. по двете фактури, издадени от "Ремонтстрой" ЕООД. Решението на АС Варна, с което е прието обратното следва да се отмени като необосновано и незаконосъобразно в тази му част като вместо него се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отмени РА за главница и лихви в същите части.

В тази частта на ревизията по ЗДДС не е извършвана промяна на финансовия резултат по ЗКПО за 2006 г.

3.2. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит за РЛ по две фактури, издадени от "Строй финанс 2006" ЕООД от 1.06.2007 г. и 27.06.2007 г., с предмет - СМР по договор, относно обект - магазин в гр. София, пл. "Св. Неделя" № 19. По фактурите е извършено разплащане в брой, издадени са касови бонове.

Приходните органи са приели, че доставката на фактурираните СМР не е реална, липсва данъчно събитие, поради което и на основание чл. 70, ал. 5 вр. с чл. 9 и чл. 25 ЗДДС. Приходните органи са се позовали на недоказаната материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика да изпълни договора и на обстоятелството, че същият не е представил при проверка изисканите документи, дерегистриран е по ЗДДС от 3.09.2008 г. Съдът от своя страна също е приел нереалност на доставките поради недоказани възможности на доставчика за извършването им и поради липсата на протоколи за идентифициране и приемане на извършените работи. Решението в тази си част е необосновано и незаконосъобразно. С оглед вида на извършваните СМР - събаряне на стени, шпакловане, боядисване, къртене и др. достатъчно е да се установи наличието на кадрови ресурс от общи строителни работници, за да се установи наличие на материална обезпеченост. В случая са налице данни за такава. Налице са и останалите предпоставки, при наличието на които може да се направи обоснован извод, че услугите са извършени. Съдът необосновано не е съобразил наличието на тристранно подписан протокол обр. 19 /л. 651 от делото/, по силата на които е извършена разбивка на извършените СМР по вид, стойност и количество и е извършено приемо-предаване на изпълнението им. В случая са изпълнени всички законови предвидени предпоставки за признаване на данъчен кредит. Не се допуска отказ от приспадане на такъв само поради причина, че доставчикът не разполага с материална обезпеченост или че неговият получател не се е уверил дали издателят на фактурата е бил в състояние да достави и изпълни договореното, при липса на данни за евентуални негови нарушения или измами. В този смисъл се съобразява установеното в решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г. Предвид изложеното дотук, са налице предпоставките за признаване на право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 4800 лв. по двете фактури, издадени от "Строй финанс 2006" ЕООД. Решението на АС Варна, с което е прието обратното следва да се отмени като необосновано и незаконосъобразно в тази му част като вместо него се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отмени РА за главница и лихви в същите части.

В тази част на ревизията по ЗДДС не е извършвана промяна на финансовия резултат по ЗКПО за 2007 г.

3.3. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит за РЛ по фактура, издадена от "Конкурент 66" ЕООД на 28.11.2007 г., с предмет - СМР по договор от 5.11.2007 г., относно обект - магазин в комплекс "Рила", ет. 3, гр. Добрич. По фактурата е извършено разплащане в брой, издаден е касов бон.

Приходните органи са приели, че доставката на фактурираните СМР не е реална, липсва данъчно събитие, поради което и на основание чл. 70, ал. 5 вр. с чл. 9 и чл. 25 ЗДДС. Аналогично на основанията по р. 3.1 и 3.2. от настоящото решение приходните органи са се позовали на недоказаната материална обезпеченост на доставчика да изпълни договора и на обстоятелството, че същият не е представил при проверка изисканите документи, дерегистриран е по ЗДДС от 7.01.2008 г. Съдът е приел нереалност на доставките като извършени от доставчика, издал фактурата. Решението в тази си част е необосновано и незаконосъобразно. Налице са предпоставките, при наличието на които може да се направи обоснован извод, че услугите са извършени. Съдът необосновано не е съобразил наличието на тристранно подписан протокол обр. 19 /л. 659 от делото/, по силата на които е извършена разбивка на извършените СМР по вид, стойност и количество и е извършено приемо-предаване на изпълнението им. В случая са изпълнени всички законови предвидени предпоставки за признаване на данъчен кредит. Съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза, според което приетите СМР са изпълнение, са налице и данни за наличието на краен резултат. Не се допуска отказ от приспадане на такъв само поради причина, че доставчикът не разполага с материална обезпеченост или че неговият получател не се е уверил дали издателят на фактурата е бил в състояние да достави и изпълни договореното, при липса на данни за евентуални негови нарушения или измами. В този смисъл се съобразява установеното в решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г. Предвид изложеното дотук, са налице предпоставките за признаване на право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 5544 лв. по фактурата, издадена от "Конкурент 66" ЕООД. Решението на АС Варна, с което е прието обратното следва да се отмени като необосновано и незаконосъобразно в тази му част като вместо него се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отмени РА за главница и лихви в същите части.

В тази част на ревизията по ЗДДС не е извършвана промяна на финансовия резултат по ЗКПО за 2007 г.

3.4 Отказано е право на приспадане на данъчен кредит за РЛ по фактура, издадена от "Метал Ком" ЕООД на 29.08.2008 г., с предмет - СМР по договор, относно обект - магазин в комплекс "Рила", ет. 1, гр. Добрич. По фактурата е извършено разплащане в брой, издаден е касов бон. Приходните органи са приели, че доставката на фактурираните СМР не е реална, липсва данъчно събитие, поради което и на основание чл. 70, ал. 5 вр. с чл. 9 и чл. 25 ЗДДС. Аналогично на основанията по р. 3.1,3.2. и 3.3 от настоящото решение приходните органи са се позовали на недоказаната материална обезпеченост на доставчика да изпълни договора и на обстоятелството, че същият не е представил при проверка изисканите документи, дерегистриран е по ЗДДС от 18.02.2009 г. Съдът е приел нереалност на доставките като извършени от доставчика, издал фактурата. Решението в тази си част е законосъобразно. В случая не са налице предпоставките, при наличието на които може да се направи обоснован извод, че услугите са извършени. Това е така, защото няма надлежни данни за приключване на възложената дейност. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническа експертиза не се установява наличие на краен резултат, а именно изпълнение на фактурираните СМР - поставяне на дървена настилка, а по силата на представения акт обр. 19 и план-сметка /л. 102, 101 от делото/ не се удостоверява надлежно предаване и съответно приемане на изработеното. На протокола обр. 19 печат и подпис за изпълнител е положен от "Рила" ЕООД, който по силата на фактурата има качество на възложител, а за другата страна положените подпис и печат са абсолютно нечетливи. Ето защо в случая не е доказано при условията на пълно доказване, че фактурираните услуги са извършени. Няма данни нито за приключване чрез изпълнение на облигационните отношения на страните, нито за реално извършване на уговореното. Не е налице данъчно събитие, поради което и на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС не се дължи право на приспадане на данъчен кредит, тъй като данъкът /ДДС/ се явява начислен неправомерно. Решението в тази си обжалвана част следва да се остави в сила.

3.4.1 В частта на РА по ЗКПО, е увеличен финансовият резултат на РЛ за 2008 г. със сумата 14000 лв. и е определен съответно допълнителен корпоративен данък в размер на 1400 лв. за 2008 г., на основание чл. 77, ал. 1 ЗКПО поради разходи, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство предвид издадена фактура №.. 435/29.08.2008 г. на стойност 14000 лв. от "Метал ком" ЕООД за доставка на СМР предвид липсата на реално извършена услуга и оттам на документална обоснованост на разхода по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗСч. Предвид изложеното по-горе по р. 3.4. от настоящото решение, се приема, че липсва реална доставка, поради което е налице основанието- направени разходи в нарушение на счетоводното законодателство. Ето защо решението, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА в тази му част, е правилно и следва да се остави в сила.

3.5. По договор за наем от 27.11.2000 г. между "Албена Стил" АД като наемодател и "Рила" ЕООД като наемател, са издадени 6 броя фактури от м. 05., 06, 07, 09,10 и 11.2008 г. относно предмет -ползване на помещение с площ от 200 кв. м в гр. Добрич по бул. "25-ти септември". Според анекс от с. дата, наемната цена за периода от 27.11.2000 г. - до 30.11.2008 г. се дължи на шест вноски през 2008 г. /м. 05. - 11/, в общ размер 141 360 лв. Издадени са фактури за тези периоди, разплащане не е извършено. Според приходните органи правото на приспадане на данъчен кредит по тези фактури не е възникнало за периода 27.11.00 г. - 31.12.2007 г. поради липса на данъчно събитие по см. на чл. 25 ЗДДС. Спорът е правен, фактите са изяснени. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена. В процесния случай за периода 27.11.2000 г. - 31.1.2007 г. наемната услуга - предоставяне на вещ се счита извършена към края на всяка календарна година, при липса на уговорен по-малък наемен срок. Съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС /предишна ал. 5 в ред. си до изм. с ДВ, бр. 95/2009 г./ - данъкът /ДДС/ става изискуем на датата на настъпване на данъчното събитие, когато е възникнало задължение за начисляването му от наемодателя "Албена Стил". По смисъла на чл. 72 ЗДДС, в приложимата редакция - регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите три данъчни периода. В случая правото на приспадане на данъчен кредит за периода до 31.12.2007 г. не е упражнено своевременно, когато услугата е извършена, нито в последвалите три данъчни периода, а към датите, когато е упражнено чрез подаване на СД по ЗДДС не е било налице данъчно събитие за същия период, поради което правото на приспадане правилно е отказано. Не е спорен механизмът на извършената корекция на поискания данъчен кредит съобразно дължимостта за 2008 г. по начина, посочен в РА и РД. РА е законосъобразен в тази си част, поради което правилно е потвърден от съда. Обжалваното решение следва да се остави в сила в същата част като обосновано и законосъобразно.

3.5.1 По ЗКПО увеличеният финансов резултат със сумата 103 075,04 лв. и определен съответно допълнителен корпоративен данък в размер на 10 307,04 лв. за 2008 г., на основание чл. 77, ал. 1 ЗКПО предвид разходи, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство по издадени от "Албена Стил" АД като наемодател на "Рила" ЕООД като наемател - 6 фактури по договор за наем от 27.11.2000 г. Предвид изложеното по-горе по р. 3.5. от настоящото решение относно облагането по ЗДДС, се приема, че в случая са налице разходи, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство. Отчетеният разход не може да бъде обвързан с приходи, при което е нарушен принципът на съпоставимост на приходи и разходи, а именно - разходите да се отразяват в периода, в който предприятието черпи изгода от тях, приходите - в периода, в който са отчетени разходите за тяхното получаване. Налице са предпоставките за промяна декларирания финансов резултат. Приходните органи са процедирали законосъобразно. Решението на АС Варна, с което РА е потвърден в тази му част е правилно и следва да се остави в сила.

1. По ЗКПО, извън обсъдените по-горе основания за промяна на установения финансов резултат по т. 1.1, 2.1 и 3.4.1 от настоящото решение:

4.1. Решението на АС Варна, с което се потвърждава РА в частта му по ЗКПО, се обжалва изцяло. Не са изложени конкретни касационни оплаквания относно частта на решението, с което се потвърждава РА в частта му по ЗКПО относно: 4.1.3 увеличеният финансов резултат със сумата 40,83 лв. и определен съответно допълнителен корпоративен данък в размер на 6,12 лв. за 2006 г., на основание чл. 23, ал. 1, т. 11 ЗКПО отм. поради неотчетени приходи от лихви по договор за заем от 1.09.2006 г. между "Рила" ЕООД "Албена Стил" АД като заемател, 4.1.4. увеличеният финансов резултат със сумата 1026,67 лв. и определен съответно допълнителен корпоративен данък в размер на 102,67 лв. за 2007 г., на основание чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 3 ЗКПО поради неотчетени приходи от лихви по договори за заем от 1.09.2006 г. и 20.12.2007 г. между "Рила" ЕООД "Албена Стил" АД като заемател, 4.1.5 увеличеният финансов резултат със сумата 38 345,73 лв. и определен съответно допълнителен корпоративен данък в размер на 3834,73 лв. за 2008 г., на основание чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 3 ЗКПО поради неотчетени приходи от лихви по договори за заем от 01.09.2006 г. и 20.12.2007 г. между "Рила" ЕООД "Албена Стил" АД като заемател, 4.1.6. увеличеният финансов резултат със сумата 41828,54 лв. и определен съответно допълнителен корпоративен данък в размер на 4182,54 лв. за 2009 г., на основание чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 3 ЗКПО поради неотчетени приходи от лихви по договори за заем от 1.09.2006 г. и 20.12.2007 г. между "Рила" ЕООД " "Албена Стил" АД като заемател. При служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в тези му части, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, касационният съд не констатира пороци на решението, поради което намира, че същото следва да се остави в сила в тази част.

По отношение на направените и дължими разноски. С оглед изхода на спора, съразмерно на уважената част от жалбата срещу РА и данните за направени и поискани разноски пред първата инстанция /550 лв. от жалбоподателя за експертизи и такси, и 5778 лв. от ответника за юрисконсултско възнаграждение/, в полза на бюджета на приходните органи следва да се присъди сумата от 1484 лв., съразмерно и по компенсация. Над този размер решението следва да се отмени в частта за постановените разноски. В касационната инстанция следва да се присъдят само разноски за касационния жалбоподател, съразмерно на уважената част от жалбата, или 762 лв. В полза на ответника по касация, който не е представляван от юрисконсулт, не се дължат разноски по компенсация.

Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,