Решение № 1747 от 10.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13772/2015 г.

Решение № 1747 от 10.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13772/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Й. Б. против решение № 377 от 20.10.2015 г., постановено по адм. дело № 454/2015 г. по описа на Административен съд гр. В. Търново. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - директорът на Регионална дирекция по горите гр. В. Търново, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. В. Търново отхвърля жалбата на Е. Й. Б. против заповед № 13/16.06.2015 г. на директора на Регионална дирекция по горите гр. В. Търново, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание "порицание". За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Законосъобразен и съответен на събраните доказателства е изводът, че при издаване на заповедта е спазено императивното изискване на чл. 93, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), като от служителката са поискани писмени обяснения и същата е изслушана. В тази връзка доводите в касационната жалба, че протоколът от проведеното изслушване е съставен предварително, като в него са вписани само мястото и часът на изслушването не обосновава нарушение на чл. 93, ал. 1 ЗДСл. Протоколът е подписан от жалбоподателката без възражение и същият не е оспорен по предвидения за това в закона ред. Освен това за провеждане на изслушването не е необходимо да се съставя протокол, а съставеният такъв, носещ и подписа на служителя удостоверява факта на изслушването. Законосъобразен е и изводът на съда, че при постановяване на оспорената заповед са спазени и изискванията на чл. 91, ал. 1 ЗДСл. Правилно е прието, че след като на служителката е наложено предходно наказание "забележка" за идентично нарушение на служебната дисциплина, то наложеното с оспорената заповед дисциплинарно наказание "порицание" съответства на тежестта на извършените нарушения - съставени доклади за утвърждаване на горскостопански програми за пет имота, като определената за тези имоти вид на сечта не отговаря на предпоставките за този вид сеч. Неправилното определяне на вида на сечта, която следва да се извърши в описаните в заповедта имоти като например вместо частична санитарна сеч е определена 100 % санитарна сеч също обосновава тежестта на извършените нарушения и съразмерността на наложеното наказание. В тази връзка твърдението в касационната жалба, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма съобразно чл. 91, ал. 1 ЗДСл, е неоснователно. Формата на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е регламентирана в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл., като същата съдържа всички задължителни реквизити съобразно изискването на цитираната норма. Законосъобразен и обоснован е и изводът на съда, че жалбоподателката осъществява описаните в заповедта дисциплинарни нарушения. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че служителката не изпълнява служебните си задължения съгласно т. 5.11. от длъжностната й характеристика и т. 5 от индивидуалния работен план относно спазване на нормативните изисквания за проверка на документи и на терен като съставя доклади за утвърждаване на горскостопански програми в нарушение на законовите изисквания предвид установеното в констативните протоколи, че не са били налице основанията на чл. 34 и чл. 39, ал. 2, т. 2 (отм.) от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите. Доводите в касационната жалба, че не са налице доказателства, установяващи, че жалбоподателката е извършила описаните в заповедта дисциплинарни нарушения са неоснователни. Противно на твърдението на касаторката по делото са приложени 4 бр. горскостопански програми, в които се съдържат и докладите, изготвени от жалбоподателката, като са приложени и констативните протоколи, с които са установени нарушенията. Констативните протоколи са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК вр. чл. 2 и сл. от Наредба 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии и същите не са оспорени по реда и в сроковете по чл. 193, ал. 1 ГПК и не са представени каквито и да било доказателства за опровергаване на съдържанието им. Твърденията в касационната жалба, че в двамата имота, в които е определена санитарна сеч 100 % към момента на проверката сечта е приключила, поради което не може да се установи налице ли са били законоустановените изисквания за това, са неоснователни. Условията за извършване на санитарна сеч са регламентирани в чл. 34 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите и предвид констатираното в протоколите, че в имотите към момента на проверката има неотсечени дървета, които не отговарят на изискванията за извършване на санитарна сеч 100 %, то извършеното нарушение е установено. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно проверява валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен извода, че оспорената заповед е законосъобразна. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,