Решение № 14505 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7102/2012 г.

Решение № 14505 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7102/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Иванов Бързанов против решение № 2054 от 18.04.2012 г. по адм. дело № 11335/2011 г. на Административен съд София - град, с което жалбата му против заповед рег. № з - 13 431/30.11.2011 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, тъй като не е извършил описаните в заповедта нарушения на служебната дисциплина и при постановяване на заповедта са допуснати съществени нарушения на формата на акта и на административнопроизводствените правила, които не са отчетени от съдебния състав. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски пред двете инстанции. Ответникът - директорът на СДВР оспорва касационната жалба и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила, като се присъди възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган и при спазване формалните изисквания на закона. Заповедта е подписана от дисциплинарно наказващия орган и съдържа посочените в нормата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР реквизити, като действията на Бързанов са изяснени подробно по характер, време и място на извършване и в съпътстващите акта документи (справки, докладни и др.). Законосъобразна е и преценката на съдебния състав, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. В съответствие с чл. 230, ал. 1, т. 2 от ЗМВР дисциплинарното производство е образувано със заповед на директора на СДВР (заповед № з - 11531/17.10.2011 г.), извършена е проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), като резултатите от проверката са обобщени в справка, в която са описани, допуснатите от служителя нарушения. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, тъй като заповедта е издадена по- малко от два месеца след извършване на нарушението. В съответствие с чл. 229, ал. 1 от ЗМВР наказанието е наложено след приемане на писмените обяснения на служителя от 18.10.2011 г. и след като на Бързанов е осигурена възможност да предостави допълнителни обяснения и възражения след запознаване със справката от приключилото дисциплинарно производство (покана, отбелязване върху справката, 2 бр. протоколи). Спазени са и изискванията на чл. 229, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР, тъй като заповедта е издадена след оценка на всички доказателства и отчитане на всички релевантни обстоятелства. Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на административния съд, че предпоставките на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя с най - тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съгласно цитирания текст, дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително за извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение, а по смисъла на нормата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР в тази категория попадат и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с които се уронва престижът на службата. В конкретния случай е установено, че на 07.10.2011 г. жалбоподателят, държавен служител кат. Е - I степен, старши полицай в група "Охрана на вододайни зони и съоръжения", "Охрана на обети на "Софийска вода" към отдел "Охранителна полиция" при СДВР", управлява личен автомобил УАЗ, без регистрационни номера и спрян от движение с удостоверение № 2562/29.07.1994 г., в който е натоварил 8 листа гофрирана ламарина, която не е негова собственост. Това поведение на жалбоподателя правилно е квалифицирано като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата. Извършените от служителя действия са в противоречие с правилата на т. 4, т. 7, т. 8, т. 17 и т. 18 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да съблюдава законността на действията, които предприема, да пази доброто име на институцията, да насърчава гражданите да уважават закона, като дава личен пример за това, а в качеството си на участник в пътното движение да спазва нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България, както и да защитава от посегателства личната и обществена собственост. В случая действията на жалбоподателя по управление на спрян от движение автомобил са в нарушение на правилата за движение по пътищата и съответно на т. 17 от Етичния кодекс, а фактът, че автомобилът е натоварен с ламарина, която не е собственост на служителя, налага извода, че поведението на Бързанов не е свързано с осъществяване на полицейските правомощия, а е насочено към извършване на правонарушение и лично облагодетелстване. Това поведение е неприемливо от нравствена гледна точка, тъй като е предприето от полицейски служител, призван да съблюдава законността и да пази доброто име на полицейската институция, като дава личен пример в тази насока. Действията на Бързанов са основание да се направи извод, че поведението на полицейските служители не се подчинява на закона, а се мотивира от подбуди, при които съблюдаването на правовия ред не е от значение. Това, заедно с обстоятелството, че извършеното от жалбоподателя става достояние на граждани и полицейски служители, води до уронване престижа на полицейската институция и е основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Доводът, че не са налице основания за реализиране дисциплинарната отговорност на служителя, тъй като образуваното против него досъдебно наказателно производството за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) е прекратено, е неоснователен. Дисциплинарната отговорност е различна от наказателната (чл. 224, ал. 3 от ЗМВР), поради което служителят може да бъде санкциониран дисциплинарно, независимо, че деянието не съставлява престъпление, още повече, че в случая Бързанов е наказан за нарушения на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, т. е. за действия, които са в противоречие с морално - етични правила и норми, а не за извършени закононарушения. Освен това описаните в заповедта за налагане на наказание действия на служителя не попадат в изпълнителното деяние, включено в нормата на чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК. Поради това прекратяването на наказателното производство в случая не води до отпадане на дисциплинарната отговорност на служителя, тъй като действията му не се обхващат от състава на престъплението, за което е преценено, че няма достатъчно данни да е извършено от него. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразността на административния акт на всички, предвидени в чл. 146 от АПК основания. Доказателствената тежест в процеса е съобразена с изискванията на чл. 170 от АПК, като на страните и конкретно на жалбоподателя е предоставена възможност да ангажират доказателства във връзка с направените твърдения. Решението на съдебния състав е постановено след анализ на събраните в производството пред административния орган доказателства (чл. 171, ал. 1 от АПК), както и на тези представени в хода на делото пред съда. Показанията на свидетелите са обсъдени от съда, като тяхната достоверност е преценена с оглед останалите доказателства по делото, включително с показанията на свидетелите, дадени в хода на образуваното наказателно производство, приобщени към административната преписка съгласно чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Решението на съдебния състав е подробно мотивирано и в частта относно изводите за отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ето защо възраженията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Доводът за необоснованост на съдебния акт, направен с писмената защита не следва да бъде обсъждан, тъй като това касационно основание не е посочено в касационната жалба и е въведено от касатора след изтичане на срока за обжалване. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касаторът следва да заплати на СДВР сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,