Решение № 15309 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8116/2011 г.

Решение № 15309 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8116/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет срещу решение № 5455 от 18.04.2011 г. по адм. дело № 15014/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. В нея са развити доводи за неправилност на административния акт и се иска отмяната му. Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител изразява писмено становище, че касационната жалба е неоснователна. Ответникът - Петър Крумов Златев, не е представил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение Върховният административен съд, състав на седмо отделение, е отхвърлил жалбата на Инспектората към Висшия съдебен съвет против решение по дисциплинарно дело № 21/2010 г., прието по т. 36 на Висшия съдебен съвет по протокол № 41 от заседанието, проведено на 11.11.2010 г., с което е отхвърлено предложението на Инспектората към ВСС за налагане на дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 25% за срок от 6 месеца до 2 години " на Петър Крумов Златев - съдия в РС Нова Загора и е изпратил преписката на административния ръководител на съдия Златев за преценка с оглед разпоредбата на чл. 314, ал. 1 и чл. 311 във вр. чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е прието при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Излага доводи, че в обсъждания случай констатираните факти по време на проверката представляват нарушения, свързани с образуването, движението и приключването на частни граждански дела по реда на част Четвърта от ГПК - Обезпечително производство. Прави възражения, че неправилно съдът е приел, че осъществените действия от съдия Златев не могат да бъдат квалифицирани като нарушения на служебните задължения и съответно не съставляват основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. При тези съображения, подробно развити в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение и се реши спора по същество като се отмени оспорения административен акт. Настоящият петчленен състав, като обсъди доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е неоснователна. Съдът вярно е установил от фактическа страна следното: Дисциплинарното производство против Петър Крумов Златев е образувано с решение на ВСС от 17.06.2010 г. по протокол № 23 по предложение на Инспектората към ВСС за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ за извършени от магистрата нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 5 от ЗСВ. ВСС, с обжалваното пред тричленния състав решение, след обсъждане на релевантните за спора обстоятелства е възприел изцяло предложението на дисциплинарния състав да се отхвърли предложението на Инспектората към ВСС за налагане на дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 25% за срок от 6 месеца до 2 години" на Петър Крумов Златев - съдия в РС Нова Загора. Според изложените мотиви в решението на дисциплинарния състав, правилно кредитирани изцяло от тричленния състав, действията и бездействията на съдия Златев, изразяващи се в неспазване на правилата на местната подсъдност, определени с разпоредбата на чл. 390, ал. 1 от ГПК - допускане на обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на обезпечителна мярка "спиране на изпълнението" без да е поискал представяне на обезпечение, не съставляват дисциплинарни нарушения по смисъла на ЗСВ, тъй като правилността на съдебните актове могат да бъдат контролирани за тяхната законосъобразност само по предвидения в съответните процесуални закони ред от горестоящата инстанция. Съдът точно е посочил, че е допуснато нарушение на служебните задължения само по гр. дело № 660/2009 г., по което съдия Златев е издал обезпечителна заповед без да се е уверил, че определената парична гаранция е внесена. Правилно е кредитирал становището на дисциплинарния състав, че качеството на съдебните актове и познаването на съдебната практика се контролират по реда на инстанционното обжалване, поради което не може да се квалифицират като дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ констатираните от ИВВС некомпетентност и неподготвеност на съдията по някои от проверените дела. Тричленният състав правилно е счел за коректна и обоснована позицията на кадровия орган, че липсват доказателства съдия Златев в качеството си на административен ръководител на РС гр. Нова Загора да е бил непоследователен при разпределението на делата по случаен принцип и с това да е нарушил служебните си задължения. При това фактическо положение съдът правилно е приел, че единствено извършеното от Златев нарушение по ч. гр. дело № 660/2009 г., изразяващо се в издаване на обезпечителна заповед от съдията, без да се е уверил, че определената парична гаранция е внесена, може да се квалифицира като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ. Счел е, че след като това нарушение е извършено от Златев в качеството му на съдия и към момента на приемане на оспореното решение жалбоподателят вече не притежава качеството административен ръководител, правилно ВСС е приел с обжалваното решение, че правомощието да му наложи дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗСВ принадлежи на неговия административен ръководител. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Правилно тричленният състав е приел, че действията и бездействията на съдия Златев, установени от ВСС не обективират фактическите състави на дисциплинарни нарушения по чл. 304, ал. 4, т. 3 и т. 5 от ЗСВ, с изключение на действията по администриране на ч. гр. д. № 669/2009 г.. Въз основа на точен и обективен анализ на релевантните факти съдът е достигнал до правно обосновани изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съдът правилно е приел, че към датата на постановяване на оспореното решение на административния орган магистратът вече не е имал качеството на административен ръководител, а дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗСВ се налагат на магистратите от съответния административен ръководител. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,