Решение № 2054 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4155/2012 г.

Решение № 2054 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4155/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Николов Бодуров от гр. Пазарджик, подадена чрез процесуалния му представител против решение № 65 от 17.02.2012 г., постановено по а. д. № 548/2011 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Счита, че същото е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли да се отмени то и се постанови друго, по съществото на спора, като се уважи първоначалната му жалба. Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски. Ответникът - Директорът на ОДМВР, в представен писмен отговор на процесуалния си представител, дава становище за неоснователност на касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение състав на АС - Пазарджик е отхвърлил жалбата на Бодуров против заповед рег. № з-1693 от 27.06.2011 г. на Директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, Пазарджик (ОДМВР) в частта й, с която е временно отстранен от длъжност, считано от 8.06.2011 г. За да постанови този резултата съдът е изяснил фактическата обстановка, като е събрал относимите доказателства, а и по отношение на същата страните не спорят. От писмо рег. № 1017/15.06.2011 г. на директора на Дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР адресирано до Директора на ОДМВР се установява, че на 8.06.2011 г., във връзка със следствено дело № 9-П/2011 г. на Следствен отдел при Софийска градска прокуратура, касаторът е бил задържан, заедно с други служители на ОДМВР във връзка с повдигнати им обвинения за извършени престъпления от общ характер. С определение на Пазарджишкия окръжен съд от 11.06.2011 г. е потвърдена мярката за неотклонение "задържане под стража", взета спрямо всички задържани лица, включително и Бодуров. От изложеното следва, че от датата 8.06.2011 г. Даскалов е бил във фактическа невъзможност да изпълнява функциите си на полицейски служител поради задържането му под стража, както правилно е приел и първоинстанционният съд. При така установеното, касационната жалба се явява частично основателна. Доводът за липса на фактическите основания по смисъла на чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е частично основателен. Към датата на издаване на обжалваната заповед - 27.06.2011 г., с т. 1 от същата, е разпоредено и образувано дисциплинарно производство против служителя, при което първото от двете необходими законови предпоставки е е налице. Настоящият състав намира, че в конкретния случай е съществувало и второто такова - "служебното положение на касатора да може да затрудни разкриването на обективната истина", макар в заповедта да не са изложени мотиви в тази насока от органа. ВАС приема обаче, че този извод на издателя на заповедта произтича от цялостната фактическа обстановка, характера на работата на Бодуров и отношенията му с лицата, с които той контактува при изпълнение на служебните си задължения. Налице са били достатъчно основания за да приеме директорът на ОДМВР, че действително служебното положение на касатора би могло да препятства разкриването на обективната истина по делото. Освен това, към момента на издаване на заповедта, не е било известно до кога спрямо касатора ще действа взетата мярка за неотклонение "задържане под стража", препятстваща възможността му да затрудни разкриването на обективната истина. Касационната жалба е основателна относно началната дата на действие на обжалваната заповед. Административните актове действат занапред, освен когато по силата на нормативен акт им е придадено обратно действие. Такъв, в случая липсва, поради което заповедта има действие от момента на връчването на адресата. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от Закона за нормативните актове може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, което се отнася изцяло и за административните актове. От така установеното следва, че в частта й, с която е определен начален момент на действие на заповедта от 8.06.2011 г., заповедта се явява нищожна. Обстоятелството, че от тази дата Бодуров е бил задържан и е бил във фактическа невъзможност да изпълнява функциите си на полицейски служител е ирелевантно за валидността на заповедта в тази й част, тъй като с нея е придадено обратно действие на същата. При тези данни, ако с акта на прокурора или съда за вземане спрямо служителя на мярка за неотклонение "задържане под стража", Бодуров е бил и временно отстранен от длъжност, директорът на ОДМВР е следвало да издаде друга заповед, в която да посочи тези обстоятелства и да се разпореди относно изплащането на трудово възнаграждение на лицето. В останалата му част решението на АС Пазарджик е законосъобразно и следва да се остави в сила. При така направените изводи на ВАС, искането на двете страни за присъждане на разноски по делото следва да бъде оставено без уважение след компенсацията, която следва да се извърши между дължимите суми от всяка от тях на другата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС,