Решение № 6228 от 23.6.2022 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности Пловдив при ЦУ на НАП против решение 318/23.07.2021 г., постановено по адм. дело 271/2021 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което по жалба на Креми 04 ЕООД срокът на определената със Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-58-0080440/22.02.2021 г. мярка е намален от 14 дни на 3 дни. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че в оспорената заповед са изложени необходимите мотиви относно продължителността на срока, като е спазен и принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. В тази връзка излага доводи, че при определяне на срока на ПАМ е отчетен характерът на извършеното нарушение, като е взета предвид установената положителна касова разлика между регистрираните във фискалното устройство /ФУ/ обороти и наличните парични средства в касата, както и поведението на задълженото лице в хода на проверката. На следващо място счита, че от значение е и фактът, че извършената проверка е след подаден до НАП сигнал за неиздаване на фискални касови бонове от този търговец. В заключение твърди, че съдът неправилно е преценил мярката като непропорционална, а определения срок на запечатване на обекта от 14 дни немотивиран. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на издадената ЗНПАМ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Креми 04 ЕООД, гр. Казанлък, чрез процесуален представител адв. Станимиров в подаден писмен отговор, изразява становище за неоснователността на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗПНАМ ФК-58-0080440/22.02.2021 г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности - Пловдив в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на Креми 04 ЕООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект баничарница, находящ се в гр.Казанлък, ул. Пушкин 19 стопанисван от Креми 04 ЕООД, като е забранен и достъпа до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни, за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, което се явява основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС за прилагане на ПАМ и на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 12.02.2021 г. в 11:58 часа при извършена оперативна проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - баничарница, находящ се в гр.Казанлък, ул. Пушкин 19 стопанисван от Креми 04 ЕООД, е извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, а именно не е издаден ФКБ или касова бележка от кочан от работещото в обекта ФУ при контролна покупка на 1 бр. закуска /кренвиршка/ на стойност 1,30 лева, платени в брой от орган по приходите. Извършеното нарушение според административния орган се доказва и от установените в повече средства в касата с 7,65 лева. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА 0080440/12.02.2021 г. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от надлежно оправомощен административен орган, в задължителната писмена форма и е материално законосъобразна относно вида на наложената ПАМ с оглед безспорно установеното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, но е издадена при допуснато нарушение на принципа на съразмерност, установен по чл. 6 от АПК. По отношение на определената в заповедта продължителност на мярката съдът излага мотиви, че е неоснователно завишена, като същата не се намира в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на търговеца и охраняваните с прилагането на ПАМ обществени отношения. Счита, че характерът и тежестта на установеното нарушение не обосновават засягане на права и законни интереси на лицето в степента, в която ще бъдат засегнати при прилагането на процесната ПАМ. Обосновава краен извод, че приложената ПАМ е несъразмерна, а обжалваната заповед, в частта на определения срок на действие на мярката се явява незаконосъобразна. Поради изложеното е изменил заповедта в частта й, определяща срока на действие на ПАП, намалявайки го от 14 дни на 3 дни. Така постановеното решение е правилно. По делото няма спор относно фактите. Установено е, че при извършената на 12.02.2021 г. в 11:58 часа контролна покупка в търговски обект - баничарница, находящ се в гр.Казанлък, ул. Пушкин 19 стопанисван от Креми 04 ЕООД, на 1 бр. закуска /кренвиршка/ на стойност 1,30 лева, заплатени в брой от орган по приходите, не е издаден фискален касов бон от наличното и регистрирано в обекта ФУ, каквото е нормативно установено задължение на търговеца, регламентирано в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. Извършеното нарушение е обективирано в съставения ПИП сер. АА 0080440/12.02.2021 г. - л. 20 - л. 21 от първоинстанционното дело. В резултат на проверката е издадена и процесната заповед от страна на началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ запечатване на обекта и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Предвид това следва да се приеме, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, като административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Настоящият състав намира, че неправилно съдът е изменил срока на наложената принудителна административна мярка. При определяне на срока на мярката по чл. 186, ал. 1 ЗДДС в рамките на предвидените от закона до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. В този случай, съгласно чл. 169 АПК съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. Законът не предоставя на съда правомощие да се произнесе вместо органа по приходите, като измени административния акт и определи по-кратък срок на наложената принудителна мярка. Ако установи, че срокът е определен в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло. В настоящия случай предмет на касационен контрол е решението само в частта, в която срокът е намален от 14 дни на 3 дни, при липсата на редовна и допустима касационна жалба, подадена от Креми 04 ЕООД, поради което и касационната инстанция се произнася единствено и само по въпросът е ли е правилна преценката на първоинстанционния съд относно продължителността на приложената ПАМ, спрямо фактите по делото. Настоящият тричленен състав на ВАС, споделя изводите на съда, че по отношение на срока на ПАМ са изложени общо формулирани изявления, които нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на интереса на държавния бюджет и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. Не става ясно как е формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер, респ. кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. В оспорената заповед са изложени данни относно местоположението на обекта, с голям клиентопоток, големината и вида на обекта, както и цялостното поведение на задълженото лице при извършването на оперативната проверка, но тези обстоятелства не са достатъчни да обосноват налагането на ПАМ за такъв срок, като същите не са достатъчно конкретизирани и обосновани съобразно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Липсата на конкретни мотиви, относно продължителността на мярката, препятства преценката на съда за спазването на материалния закон и съответствието й с целта на закона. Целите на закона се постигат чрез спазване на основните принципи, общите и специални правни норми за поведение, поради което е необходимо пълно и всестранно обсъждане на фактите за всеки конкретен случай, тъй като само по този начин може да се установи дали издаденият административен акт преследва законна цел, дали намесата в правата и свободите на засегнатите лица е пропорционална на преследваната цел и дали е спазен справедлив баланс между обществения интерес и интереса на индивида. С оглед изложеното, като е приел е, че срокът от 14 дни е необосновано дълъг и на практика засяга правата на субекта в по-голяма степен от необходимото в нарушение на принципа на съразмерност и не може да се обоснове и с конкретните цели по чл. 22 от ЗАНН, поради което частично е отменил оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който в тази си оспорена пред касационната инстанция част, не страда от релевираните в касационната жалба пороци. При така установеното настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което оспореното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение