Решение № 10335 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5553/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (РУО на ОП НОИР) 2014-2020 г., чрез главен юрисконсулт Божинов, срещу решение № 634/19.01.2026 година на Административен съд - Пловдив по адм. д. № 1781/2024 година, в частта му, с която е отменено негово Решение № 0423-16 от 29.07.2024 г. Съдът е отменил административния акт, в частта с която на Медицински университет – Пловдив, по проект № BG05M20P001- 2.016-0007-С01 „ОМНИА“ е отказана на основание чл. 64, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), верификация на разходи в размер на 42 256 лева; определена е сума за възстановяване в размер на 1 093 192,51 лв. за разликата над 1 050 936,51 лв. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне в посочената част. РУО релевира касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК – недопустимост, допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Според РУО недопустимо съдът е осъществил контрол за законосъобразност върху т. 6 от разпоредителната част на административния акт, с която се определя сума за възстановяване в размер на 1 093 192,51 лв., тъй като в тази част липсва отказ от верификация и изявлението няма характеристиките на административен акт, а е част от открито производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), видно от т. 7 от разпоредителната част на решението. Отменяйки акта в частта, с която се определя сума за възстановяване в размер на 1 093 192,51 лв., за разликата над 1 050 936,51 лв., съдът е постановил недопустимо решение. При условията на евентуалност, касаторът претендира неправилност на съдебния акт в тази част поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Съгласно т.7 от разпоредителната част на решението, подлежащата на възстановяване сума в общ размер на 1 093 192,51 лв. била формирана като разлика между реално изплатените авансово и междинни плащания, начислената лихва и верифицираните общо допустими разходи по проекта. След като с решението си първоинстанционният съд е отменил акта в частта, в която не са верифицирани разходи за сумата от 42 256 лева, но той не е верифицирал този разход (съдът няма правомощия в тази насока), няма как да се промени стойността на подлежащата за възстановяване сума. В частта, с която съдът е отменил отказа от верификация в общ размер на 42 256 лв. (формирана като сбор от 4 896.00лв. по т.2.1 от мотивната част на акта; 27 360лв. по т.2.2 от мотивната част на акта; 10 200 лв. по т.2.4 от мотивната част на акта), съдебният акт се обжалва като неправилен поради липса на относима обосновка. Неправилно съдът се позовал на допълнително представените доказателства по делото, непредставени в производството по верификация пред РУО. Позоваването на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), базирана единствено и само на доказателства, представени едва в съдебното производство, при положение, че същите не са представени пред органа, въпреки дадената на бенефициера възможност, било недопустимо. Тежестта на доказване в процедурата по верификация била изцяло за бенефициера. Ето защо представянето на доказателства на съдебна фаза не можело да опорочи административния акт, тъй като последният бил постановен на база доказателства, представени от бенефициера в процедурата по верификация, започнала по инициатива на същия. Съдът неправилно и безкритично възприел констатациите на вещото лице относно сумарното време на проведените обучения, без да анализира правните основания за отказа по тези пунктове заявени от РУО във връзка с установяванията в хода на проверката. Недопустимо било с общи съображения за постигане на целта по проекта да се игнорират условията за верификация на разходите. Констатациите на вещото лице не били обсъдени от съда редом със съдържанието на представените доказателства от административната преписка и във връзка с правната квалификация дадена от органа за постановяване на отказа по пунктове. Никъде в административния акт не била отказвана верификация на разходи с аргумент относим към изчисляването на сумарното време на проведените обучения, поради което и изводите на вещото лице в тази насока, възприети безкритично и от съда, били неотносими към спора по същество. На следващо място твърди, че и при съобразяване на представените в хода на делото доказателства, не може да се направи извод за допустимост на всеки отказан разход на тези точки, тъй като проведените обучения и попълнените присъствени списъци не отменяли другите изисквания за признаване на разхода за допустим, като брой лица в групи, изисквания за продължителност на обученията и прочие. По подробни съображения в касационната жалба прави искане за обезсилване на процесното съдебно решение, в частта, с която съдът отменя негово Решение № 0423-16 от 29.07.2024 г., в частта, с която на Медицински университет - Пловдив е определена сума за възстановяване в размер на 1 093 192,51 лв. за разликата над 1 050 936,51 лв. и за прекратяване на спора между страните в тази част, евентуално за неговата отмяна и за връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав или за отхвърляне на жалбата. Прави искане за отмяна на процесното съдебно решение в частта, с която се отменя негово Решение № 0423-16 от 29.07.2024 г. за отказана верификация на разходи в размер на 42 256 лева и за връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав или за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски за две съдебни инстанции по приложен списък. Прави възражение за прекомерност на исканите от ответната страна такива.

Ответникът, Медицински университет - Пловдив, чрез главен юрисконсулт Деспотова, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски.

Подадена е и касационна жалба на Медицински университет - Пловдив, чрез главен юрисконсулт Деспотова, срещу решение № 634/19.01.2026 година на Административен съд - Пловдив по адм. д. № 1781/2024 година, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Медицински университет – Пловдив по проект № BG05M20P001- 2.016-0007-С01 „ОМНИА“ за извършена с акта финансова корекция на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ в размер на 9 855 лева; отказана на основание чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ верификация на разходи в размер на 701 635,16 лева и определена сума за възстановяване в размер на 1 050 936,51 лв. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът необосновано стигнал до извода за законосъобразно и правилно изпълнение на решение за определяне на финансова корекция №0423-35 от 29.01.2024г. УО е определил финансова корекция в размер на 25% върху допустимите разходи в искане за плащане № 4, Раздел IV „РАЗХОДИ ЗА УСЛУГИ“ по бюджетен ред 11.1, а именно 9 855лв. Но съдът не изложил никакви свои мотиви, нито пък е обсъдил възраженията му в тази насока, като в приетата съдебно-икономическа експертиза разходите по цитирания бюджетен ред 11.1. не били коментирани по никакъв начин. Съдът неправилно приемал, че това решение за ФК не е предмет на съдебния контрол. Оспорва и изводите на съда за неоснователност на подадената жалба срещу отказа по верификация на сума в общ размер на 46 404лв. (образувана като сбор от сумите по т.2.1. от мотивната част на административния акт за отказана верификация в размер на 144лв., по т.2.3. от същото решение за отказана верификация в размер на 46 080лв. и по т.2.4. от същото решение за отказана верификация в размер на 180лв.). Твърди, че е безспорно установено, че са проведени и отчетени 64 обучения на преподаватели, като съдът не указал на жалбоподателя в хода на първоинстанционното производство, че следва непременно да представи удостоверения/сертификати за успешно приключило обучение, както и не посочил евентуалните последствия за него от неизпълнението на това му задължение. Оспорва изводите на съда и по отношение на решението за неверифициране на сумата общо в размер на 655 031, 16лв. по ПОД 3 и ПОД 4 (образувана като сбор от сумите: 472 256,34лв. по т. 3, от които по ПОД 3/11.08.2023г. – 325 810,92лв, а по ПОД 4 – 146 445,42; 114234,27лв. по т. 4, от които по ПОД 3 – 21 316,56лв, а по ПОД 4 – 92 917,71лв. и 68 540,55лв. по т. 5, от които по ПОД 3 – 12 789,93лв., а по ПОД 4 – 55 750,62лв. от Решение №0423-16 от 29.07.2024г. на РУО на ОП „НОИР“ 2014-2020). Посочва, че не е ясно по какъв начин административният орган е определил общата сума на допустимите разходи в посочен размер по отделните т.3, т.4 и т. 5., като не е посочил отделно кои суми са включени в допустимите разходи, за да се установи по безспорен начин дали е налице надвишаване на разходите за нематериални активи по посочените бюджетни редове в т.3; за преки разходи за персонал по т.4 при прилагане на сочената единна ставка и за непреки разходи по т.5. Според касатора не е налице хипотезата на чл. 64, ал. 3, предл. 2 ЗУСЕФСУ, тъй като по безспорен начин не са установени недължимо платени и надплатени суми в резултат на извършено верифициране. По подробни съображения в касационната жалба прави искане за отмяна на съдебно решение в обжалваната му част и постановяване на друго, с което да се отмени решение № 0432-16/29.07.2024 година на ръководителя на УО на ОП НОИР в частите, с които му е извършена финансова корекция на осн. чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ в размер на 9 855лв, отказана е на основание чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ верификация на разходи в размер на 701 635,16лв. и е определена сума за възстановяваме в размер на 1 050 936,51лв. Претендира разноски за две съдебни инстанции по приложен списък.

Ответникът, ръководителят на УО на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (РУО на ОП НОИР) 2014-2020 г., чрез главен юрисконсулт Божинов, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Подадена е и частна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (РУО на ОП НОИР) 2014-2020 г., чрез главен юрисконсулт Божинов, срещу определение № 2796/10.03.2026 година по адм.д.№ 1781/2024 година по описа на Административен съд - Пловдив, с което се оставя без уважение молбата на РУО на ОП НОИР за изменение на решение № 634/19.01.2026 година на същия съд по същото дело в частта за разноските. Релевира възражения за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че съдът е обсъдил и анализирал несъществуващо в молбата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като същевременно не е обсъдено възражението му относно приложение на чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Посочва, че размерът на присъдените разноски не е съобразен с уважената част от жалбата. Иска се отмяната на съдебния акт и постановяване на друг, с който да се намалят присъдените от първоинстанционния съд разноски. Претендира разноски.

Ответникът по частната жалба, Медицински университет - Пловдив, чрез главен юрисконсулт Деспотова оспорва частната жалба като неоснователна по съображения, изложени в представено по делото писмено възражение.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и на частната жалба.

Относно касационната жалба на Медицински университет - Пловдив и касационната жалба на ръководителя на УО на ОП НОИР 2014-2020г.:

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от легитимирани страни, в срок и срещу съдебен акт, подлежащ на оспорване в съответните части.

Производството пред административния съд е образувано по жалба на Медицински университет - Пловдив срещу Решение № 0423-16 от 29.07.2024 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г., с което са: верифицирани разходи в размер на 219 228,12 лв., от които 55 258,20 лв. в режим на финансиране “de minimis”; на основание чл. 75 ал. 1 изр. първо и чл. 71 ал. 1 от ЗУСЕФСУ е извършена финансова корекция в размер на 9 855,00 лв.; на основание чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ е отказана верификация на разходи в размер на 383 973,75 лв. по ПОД №4; на основание чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ е отказана верификация на разходи в размер на 359 917,41 лв. по ПОД3; установен е общият размер на авансовите и междинни плащания на стойност 1 610 662,08 лв. и общият размер на верифицираните допустими разходи, финансирани с БФП по проекта на стойност 517 469,57 лв. и начислена лихва в размер на 0,00 лв.; определена е сума за възстановяване в размер на 1 093 192,51 лв. като надплатена по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG05M20P001- 2.016-0007-С01 „ОМНИА“, сключен по процедура BG05М20P001-2.016 „Модернизация на висшите училища”, Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г., с бенефициер - Медицински университет – Пловдив; открито е производство по издаване на АУПДВ за сумата в размер на 1 093 192,51 лв.

Първоинстанционният съд е приел:

1.За неоснователни възраженията на ответника за липсата на административен акт, подлежащ на съдебен контрол, в частта с която на жалбоподателя е определена сума за възстановяване в размер на 1 093 192, 51 лв., тъй като това волеизявление било част от стартирало производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ). Посочил е, че нареждането за възстановяване на посочената сума дава основание за иницииране на процедура по установяване на публично държавно вземане в конкретен размер; за адресата е налице пряк и непосредствен интерес да се брани срещу стабилизиране на процесния административен акт, който в противен случай ще даде законосъобразна предпоставка за издаване на АУПДВ. В тази част касационният жалбоподател РУО релевира пред касационната инстанция възражения за недопустимост на съдебния акт.

2.В частта, с която са верифицирани разходи в размер на 219 228,12 лв. жалбата е преценена от съда като подадена при липса на правен интерес, поради което на основание чл. 159, т. 4 АПК същата е оставена без разглеждане като недопустима и производството по делото е прекратено. Срещу прекратителната част на съдебния акт не са подавани жалби и същата е влязла в сила.

3. В частите му, с които е извършена финансова корекция на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ в размер на 9 855 лева; отказана е на основание чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ верификация на разходи в размер на 701 635,16 лева и е определена сума за възстановяване в размер на 1 050 936,51 лв., първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден във валидна писмена форма, от компетентен орган при спазване на процедурата по издаването му и при правилно приложение на материалния закон. В частта, с която е извършена финансова корекция (т.2 от диспозитива на административния акт), първоинстанционният съд е приел, че с решение № 0423-35/29.01.2024 г. на РУО е определена финансова корекция в размер на 25% върху предоставената безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове (сумата на допустимите, засегнати от нарушението разходи, които са поискани от бенефициера за възстановяване) по Договор № ОП-2022-027-НИ /08.11.2022г, сключен с „Трафик бул“ ООД, ЕИК: 203157560 на стойност: 32 850,00 лв. (без ДДС), съответно 39 420,00 лв. (с вкл. ДДС), в резултат на проведена обществена поръчка по чл. 18, ал. 1, т. 12 от ЗОП, с УНП в РОП: 00512-2022-0016 с възложител Медицински университет- Пловдив и предмет: „Организиране и провеждане на събития за кариерно ориентиране на студентите - публичност и популяризиране на кариерните събития“, по обособена позиция (ОП) № 1. На основание чл. 5, ал. 3 от Наредба за посочване на нередности, (обн., ДВ, бр. 27 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 68 от 2017 г., бр. 67 от 2019 г. и бр. 19 от 2020 г.), е определена максималната стойност на финансовата корекция в размер на 9 855,00 лв. с вкл. ДДС. Обосновал е, че това решение не е предмет на настоящия съдебен контрол, поради което изложените съображения за неговата незаконосъобразност не следва да се обсъждат. Посочил е, че жалбоподателят не ангажира доказателства решението да е отменено в резултат на проведен съдебен контрол, поради което следва да се приеме за проявена в обективната действителност заложената във волята на контролния административен орган правна последица, изразяваща се в извършена спрямо жалбоподателя финансова корекция в посочения размер, за която са налице фактическите и правни основания за извършване по реда на чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ с обжалваното в настоящото съдебно производство решение. Приел е, че в тази част жалбата се явява неоснователна и я е отхвърлил. В тази част решението на АС е оспорено пред ВАС от Университета с възражения за необоснованост, допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

4.По отношение на неверифицираните разходи в общ размер на 88 860 лева, за които са изложени фактически основания в т. 2 от мотивите на обжалваното решение, съдът е съобразил съдебно-техническата експертиза и е приел, че обученията по английски, френски и италиански език са проведени в електронна среда, за което са налице съответни доказателства, позволяващи да се идентифицират лекторите, продължителността на обучението и броя на участниците. Сумарното време на проведените обучения по английски и френски език е 231 часа 30 минути и 48 секунди, а по италиански е 26 часа и 20 минути и 3 секунди. Проведени са също обучения по чужд език в електронна среда с продължителност 257 часа 50 минути 51 секунди през платформата Microsoft Teams. Посочил е, че са проведени и обучения по придобиване/усъвършенстване на дигитални умения, включително ИКТ базирани иновационни образователни технологии с продължителност 51 часа 48 минути и 35 секунди. Обосновал е, че при наличието на доказателства, че обученията са проведени, изводът дали същите са осигурили като карен резултат постигане на максимален ефект и лично отношение към обучаваните лица не може да се крепи единствено върху заложените в Условията за кандидатстване принципи, като липсата на попълнени присъствени списъци също сама по себе си не изключва факта на провеждане на съответните обучения, респ. и постигане на заложените по програмата резултати. По тези съображения съдът е отменил оспореният административен акт за сумата от 42 256 лева, от които по т.2.1 – 4 896лв; по т.2.2 – 27 360лв; по т.2.4 – 10 200лв. Съдът е обосновал и че този резултат налага и извършване на корекция в размера на определената сума за възстановяване от 1 093192,51 лв., която следва да бъде редуцирана с размер на разходите от 42 256 лева, за които е приел жалбата за основателна. Срещу съдебния акт в тази част е подадена касационна жалба от РУО с възражения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

По отношение на отказа по верификация на сумата в общ размер на 46 404 лева (по т. 2.1 за отказана верификация в размер на 144 лева; по т. 2.3 в размер на 46080 лева и по т. 2.4. в размер на 180 лева) Административен съд – Пловдив е приел, че е установено, че лицето А. К. не е участвало в отчетеното за проведено интензивно обучение по латински език, което обстоятелство е потвърдено от жалбоподателя в кореспонденция рег. № BG05М2ОP001-2.016-0007-C01-M084/18.03.2024г., като възражения и доказателства в подкрепа на противния извод по делото не са ангажирани, поради което законосъобразно е отказано верифицирането на сумата от 144 лева. Безспорно било и обстоятелството, че за поисканите за възстановяване разходи в размер на 46 080 лева от жалбоподателя не са ангажирани доказателства под формата на удостоверения/сертификати за обучение на преподаватели с продължителност 160 часа/64 бр., при единична цена 720 лв., поради което правилно и законосъобразно на жалбоподателя е отказано верифицирането на разхода в размер на 46 080 лева. Обосновал е, че заявеният разход в размер на 180 лева по т. 2.4. от обжалваното решение не подлежи на верификация, тъй като издадените удостоверения за преминато обучение на лицата М. К., Н. С. и С. Н., не кореспондират с представените списъци за проведени обучения. В тази насока от кореспонденция рег. № BG05М2ОP001-2.016-0007-C01-M084/18.03.2024г. било установено, че издадените удостоверения са в резултат на техническа грешка. Тези обстоятелства не се оспорвали от жалбоподателя, който не ангажирал и доказателства в подкрепа на обратния извод. При това положение, според съда, правилно и законосъобразно на жалбоподателя било отказано верифицирането и на разхода в размер на 180 лева.

5.Относно неверифицираните разходи в общ размер на 655 031,16 лв. (472 256,34 лева, за които са изложени фактически основания в т. 3 от мотивите на обжалваното решение; 114 234,27 лева, обосновани в т. 4 и 68540,55 лева, обосновани в т. 5) съдът е посочил, че неблагоприятният за бенефициера резултат се дължи на обективни обстоятелства, а именно заявяването за възстановяване на разходи за материални активи, разходи за единна ставка и непреки разходи по проекта, които надвишават предвидените процентни прагове в Условията за кандидатстване по процедурата за представяне на БФП по процедура BG05M20P001-2.016 „Модернизация на висшите училища". Отхвърлил е и възраженията на жалбоподателя, че обжалваното решение в тези си части не съдържа яснота как административният орган е определил общата сума от допустимите разходи, тъй като не е посочил какви разходи по пера са включени в допустимите разходи, за да бъде установено надвишаване на разходите за материални активи от общо допустимите разходи по проекта. Според съда, това че отказаните за верификация разходите по т. 3, 4 и 5 от решението преди това са били верифицирани по междинни технически и финансови отчети не води до неоснователно възобновяване на приключилото административно производство, нито засяга принципа за предвидимост в действията на администрацията предвид фазата на окончателно плащане по проекта.

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК и след анализ на фактическите и правни установявания, и като взе предвид становищата на страните, касационният състав мотивира следното:

I.Страните не спорят, че Медицински университет - Пловдив е бенефициер по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № BG05M20P001- 2.016-0007-С01 „ОМНИА“ по „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г., по процедура № BG05М20P001-2.016 „Модернизация на висшите училища“, въз основа на одобрен за финансиране проект „ОМНИА“.

II. От страна на Медицински университет - Пловдив е подадено Искане за окончателно плащане № 4 на 30.01.2024 година (ПОД № 4) на стойност 212 380,65 лева по АДПБВП № BG05M20P001- 2.016-0007-С01, проект „ОМНИА“ и отчетени разходи в размер на 613 056,87 лв.

III. Във връзка с подаденото искане е издадено и оспореното Решение № 0423-16 от 29.07.2024 г., на ръководителя на УО на ОП НОИР, с което по точки от диспозитивната част на акта органът:

Т.1. Верифицира разходи в размер на 219 228,12 лв. (двеста и деветнадесет хиляди двеста двадесет и осем лева и дванадесет стотинки), от които 55 258,20 лв. (петдесет и пет хиляди двеста петдесет и осем лева и двадесет стотинки) в режим на финансиране - de minimis“. Разходите са допустими, съгласно условията на чл. 57- чл. 59 на ЗУСЕФСУ в т.ч.

-БФП - 219 228,12 лв. (двеста и деветнадесет хиляди двеста двадесет и осем лева и дванадесет стотинки)

-Съфинансиране от бенефициента - 0,00 лв. (нула лева).

Т.2. Извършва на основание чл. 75, ал. 1 изречение първо и чл. 71, ал. 1 ЗУСЕФСУ финансова корекция върху допустими, засегнати от нарушението разходи в общ размер на 9 855,00 лв. (девет хиляди осемстотин петдесет и пет лева и нула стотинка), в т.ч.

-БФП - 9 855,00 лв. (девет хиляди осемстотин петдесет и пет лева и нула стотинка)

Съфинансиране от бенефициента - 0,00 лв. (нула лева)

Т.3. Отказва да верифицира, на основание чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ разходите в размер на 383 973,75. лв. (триста осемдесет и три хиляди деветстотин седемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки) в т.ч.

-БФП - 383 973,75 лв. (триста осемдесет и три хиляди деветстотин седемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки)

-Съфинансиране от бенефициента - 0,00 лв. (нула лева), за които по мотивите и на основанията, изложени по-горе в решението не е потвърдена допустимост. Органът е посочил, че отказът по верификация по настоящата точка се отнася за разходите, включени в искане за плащане по ПОД № 4.

Т.4. Отказва да верифицира, на основание чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ разходите в размер на 359 917,41 (триста петдесет и девет хиляди деветстотин и седемнадесет лева и четиридесет и една стотинки) включени в искане за плащайте по ПОД № 3.

-БФП - 359 917,41 (триста петдесет и девет хиляди деветстотин и седемнадесет лева и четиридесет и една стотинки)

-Съфинансиране от бенефициента - 0,00 лв. (нула лева), за които по мотивите и на основанията, изложени по-горе в решение не е потвърдена допустимост.

Т.5. Установява при проверката на постъпилото искане за окончателно плащане, че общият размер на авансовите и междинни плащания е в размер на 1 610 662,08 лв. Общият размер на верифицираните допустими разходи, финансирани с БФП по проекта е на стойност 517 469,57 лв. и начислена лихва в размер на 0,00 лв.

Т.6. Определя сума за възстановяване в размер на 1 093 192,51 лв. (един милион деветдесет и три хиляди сто деветдесет и два лева и петдесет и една стотинки), като надплатена. Посочено е, че сумата е формирана като разлика между реално изплатените авансово и междинни плащания, начислената лихва по банковата сметка и верифицираните общо допустими разходи по проекта.

Т.7. Уведомява бенефициера, че на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, УО на ОП НОИР открива производство по издаване на Акт за установяване на публично вземане по реда и условията на чл. 35, ал. 3 от Наредба Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество, за сумата в размер на 1 093 192,51 лв. (един милион деветдесет и три хиляди сто деветдесет и два лева и петдесет и една стотинки).

IV.По делото пред АС Пловдив са допуснати и приети като доказателства съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи, чиито експертни заключения съдът приема и кредитира.

V. Поставеният пред касационната инстанция спор е в това:

Допустим ли е съдебният акт в частта, в която съдът се произнася по т. 6 от диспозитива на административния акт, с която се определя сума за възстановяване в размер на 1 093 192,51 лв. предвид на факта, че с т.7 от същия акт се уведомява бенефициера, че на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, УО на ОП НОИР открива производство по издаване на Акт за установяване на публично вземане по реда и условията на чл. 35, ал. 3 от Наредба Н-3 от 22.05.2018 г. за тази сума?

Мотивиран ли е оспореният съдебен акт в отменителната и отхвърлителната му част? И в тази насока, страда ли съдебният акт от необоснованост до степен на допуснато съществено процесуално нарушение поради липса на фактически и правни установявания?

Правилно ли е приложил материалния закон АС гр. Пловдив като е отменил административния акт, в частта с която на Медицински университет – Пловдив, по проект № BG05M20P001- 2.016-0007-С01 „ОМНИА“ е отказана на основание чл. 64, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), верификация на разходи в размер на 42 256 лева; определена е сума за възстановяване в размер на 1 093 192,51 лв. за разликата над 1 050 936,51 лв. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне в посочената част?

Правилно ли е приложил материалния закон АС гр. Пловдив като е отхвърлил жалбата на Медицински университет – Пловдив по проект № BG05M20P001- 2.016-0007-С01 „ОМНИА“ за извършена с акта финансова корекция на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ в размер на 9 855 лева; отказана на основание чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ верификация на разходи в размер на 701 635,16 лева и определена сума за възстановяване в размер на 1 050 936,51 лв.?

При извършена контрол на основанията по чл. 218, ал.2 АПК съставът на ВАС прави следните изводи от правна страна:

По въпроса: „Допустим ли е съдебният акт в частта, в която съдът се произнася по т. 6 от диспозитива на административния акт, с която се определя сума за възстановяване в размер на 1 093 192,51 лв. предвид на факта, че с т.7 от същия акт се уведомява бенефициера, че на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, УО на ОП НОИР открива производство по издаване на Акт за установяване на публично вземане по реда и условията на чл. 35, ал. 3 от Наредба Н-3 от 22.05.2018 г. за тази сума?“, касационният състав приема, че възражението на РУО е основателно, а съдебният акт в тази част е недопустим, при следните изводи от правна страна:

Съгласно чл. 35, ал. 1 от НАРЕДБА № Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество, бенефициерът възстановява предоставената с акта по чл. 2, ал. 1 финансова подкрепа, когато е: 1. определена индивидуална финансова корекция; 2. недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В алинея втора и трета на същата норма е определен реда, по който следва да бъде издадена акта по възстановяване на сумата. Според алинея втора, в случаите по ал. 1, т. 1 управляващият орган определя сумата за възстановяване и отчита вземане по програмата въз основа на акта по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ), а според алинея трета, в случаите по ал. 1, т. 2 управляващият орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане (АУПДВ), издаден във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Тъй като в случая очевидно не става въпрос за възстановяване в следствие на "определена финансова корекция", а настоящото производство е в процедура по верификация по искане за окончателно плащане, изцяло неприложим е редът по чл. 35, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-3/2018 г. Видно от т.6 във връзка с т.7 от диспозитива на оспорения административен акт, става въпрос за възстановяване на суми, съставляващи верифицирани разходи, за които в последствие е установено, че са неправомерно изплатени, като сторени в нарушение на нормативната уредба (според административния орган), поради което и приложим е редът на алинея трета на чл. 35 от Наредба № Н-3/2018 г., т. е. чрез издаване на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК. Посочената правна регламентация налага извод, че в тези случаи се извършва повторна преценка на вече верифицирани/платени средства, която не следва реда по ЗУСЕФСУ, а съвсем различен такъв – производството по чл. 166 от ДОПК, завършващо с акт за установяване на публично държавно вземане. Неправилен е извода на съда, че в процедурата по издаване на АУПДВ органът ще е обвързан от сумата по т.6 от диспозитива на административния акт. Константна е практиката на ВАС при проверка на АУПДВ в насока, че: Не може да се сподели становището, че във всички случаи АУПДВ в хипотезата на чл. 35, ал. 3 от Наредба № Н-3/2018 г. следва да бъде издаден след влизане в сила на друг, предхождащ го акт за установяване на вземането по основание и размер, доколкото по дефиниция призван на стори това е именно актът по чл. 166, ал. 2 ДОПК. Възприемането на становището на първоинстанционния съд за правилно би означавало застъпването на тезата, че в тези случаи следва да бъдат издадени и влезли в сила два индивидуални административни акта, с еднакво по същество съдържание – установяващи по основание и размер едно и също публично държавно вземане в обхвата на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, което извън въпроса за допустимостта на едно такова правно положение (виж например чл. 27, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК) е лишено от всякаква правна логика и е в пълно противоречие с основните принципи за бързина и процесуална икономия в административния процес (виж:Решение № 2386 от 11.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10710/2024 г.). Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - 68 ЗУСЕФСУ, съгласно които междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличието на физически и финансов напредък на проекта. Общите условия за допустимост на разходите са изложени в чл. 57 и 58 ЗУСЕФСУ. Верифицирането (признаването) на извършените разходи по изпълнението тук е предпоставено от преценката на тяхната допустимост с оглед съответствието им с нормативно регламентираните условия. Производството по установяване на недължимо платени или надплатени суми и това по верификация на заявени с искане за плащане разходи по чл. 60 и сл. ЗУСЕФСУ са две същностно различни по своя характер процедури, инициирани по различен ред, прилагани на различно основание и в различни производства. В единия случай органът, сезиран с искане за верификация на извършени по съответния проект разходи, извършва първична проверка за допустимост на тези средства, съобразявайки правилата по чл. 57 ЗУСЕФСУ и документите, приети по реда на чл. 26, ал. 1 с. з., в резултат на което се произнася с акт, обективиращ становището му относно съответствието на така заявените разходи с поставените от законодателя и УО изисквания, което предопределя и тяхното плащане или не. А във втория – се касае до извършване на повторна проверка на вече платени средства по конкретния проект, следваща съвсем различен ред, а именно – производството по чл. 166, ал. 2 ДОПК, завършващо именно с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане. В случая с т.7 от Решение № 0423-16 от 29.07.2024 г. РУО открива производство по издаване на АУПДВ по реда на посочения по-горе подзаконов нормативен акт; уведомява бенефициера за това стартиране; определя сума за възстановяване в рамките на така стартиралото производство в размер на 1 093 192, 51 лева; дава възможност на бенефициера да изрази съгласие по сумата и прочие. Касационният състав при тези съображения приема, че т.6 и т.7 от административния акт се отнасят като етап от процедура по издаване на АУПДВ и нямат характеристиките на самостоятелен административен акт в процедура по верификация по смисъла на чл. 57 и сл. ЗУСЕФСУ. Ето защо и решението на съда в частта, с която е отхвърлил жалбата на Университета за сумата определена за възстановяване в размер на 1 050 936,51 лв., както и с която е отменил административния акт за сумата над 1 050 936,51 лв. до 1 093 192,51 лв., следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал.3 АПК, като производството по делото в тази част следва да бъде прекратено, след като жалбата на Университета в така посочената част се остави без разглеждане.

По въпроса: „Мотивиран ли е оспореният съдебен акт в отменителната и отхвърлителната му част? И в тази насока, страда ли съдебният акт от необоснованост до степен на допуснати съществено процесуално нарушение поради липса на фактически и правни установявания?“, касационният състав приема възражението и на двете страни за допуснати от съда съществени процесуални нарушения и немотивираност на съдебния акт за неоснователни: Съдебното решение съдържа всички изискуеми реквизити на съдебен акт съгласно изискването на чл. 172а АПК. Съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения в допустимата на съдебен контрол за законосъобразност част от производството.

По въпросите: „Правилно ли е приложил материалния закон АС гр. Пловдив като е отменил административния акт, в частта с която на Медицински университет – Пловдив, по проект № BG05M20P001- 2.016-0007-С01 „ОМНИА“ е отказана на основание чл. 64, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), верификация на разходи в размер на 42 256 лева и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне в посочената част?“, както и: „Правилно ли е приложил материалния закон АС гр. Пловдив, в частта с която е отхвърлена жалбата на Медицински университет – Пловдив по проект № BG05M20P001- 2.016-0007-С01 „ОМНИА“ за извършена с акта финансова корекция на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ в размер на 9 855 лева и е отказана на основание чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ верификация на разходи в размер на 701 635,16 лева?“, касационният състав приема следното от правна страна:

В съответствие с правилното приложение на материалния закон са изводите на АС гр. Пловдив, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма. Доколкото процедурата по верификация започва по искане на бенефициера, негова е тежестта в рамките на тази процедура, да докаже допустимостта на предявените за верификация разходи, както и да представи доказателства за извършването им съобразно документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и одобрения проект категория разходи. В тази насока, правилни са изводите на АС гр. Пловдив за неоснователност на жалбата на Медицински университет – Пловдив срещу административния акт в частта в която е отказана верификация на сумата от 46 404 лева (по т. 2.1 е отказана верификация в размер на 144 лева; по т. 2.3 - в размер на 46 080 лева и по т. 2.4. - в размер на 180 лева) При анализ на доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че А. К. не е участвала в отчетеното за проведено интензивно обучение по латински език; за поисканите за възстановяване разходи в размер на 46 080 лева от жалбоподателя не са ангажирани доказателства под формата на удостоверения/сертификати за обучение на преподаватели с продължителност 160 часа/64 бр., при единична цена 720 лв.; а издадените удостоверения за преминато обучение на лицата М. К., Н. С. и С. Н., не кореспондират с представените списъци за проведени обучения. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на Медицински университет – Пловдив в насока, че съдът е следвало да даде указания какви доказателства да представи Университета. Както по-горе касационният състав посочи, необходимите документи в процедурата по верификация са част от Условията за изпълнение на проекта и бенефициерът се е задължил с условията и документите още на етап кандидатстване и сключване на договор за безвъзмездна финансова помощ. Тези документи са необходимо условие за оценка допустимостта на разхода и РУО в процедура по оценка на тази допустимост се произнася въз основа на анализ на същите. Липсата на доказателства за допустимост на разхода е основание за отказ за верификация на същия.

Неправилен обаче е съдебният акт в частта, в която съдът отменя административния акт за сумата от 42 256 лева, от които по т.2.1 – 4 896лв; по т.2.2 – 27 360лв; по т.2.4 – 10 200лв. Основателно е възражението на РУО в насока, че неправилно съдът се позовава на съдебно-техническата експертиза в тази част, която експертиза определя сумарно време на обучения въз основа и на доказателства, които не са били част от административната преписка. Както касационният състав по-горе посочи, в процедура по верификация на разхода РУО се произнася по искане на бенефициера въз основа на доказателствата представени пред него и след анализ на Условията за верификация на разхода заложени в Условията за кандидатстване и изпълнение на проекта към договора. В случая, в частта за сумата по т.2.1 в размер на 4 896лв. РУО е посочил, че не верифицира 34 обучения по единичен разход от 144.00лева, тъй като са в групи с повече от 7 участници, и на основание чл. 57, ал.1, т.2 ЗУСЕФСУ във връзка с т.14.2, подт.1.1 от Условията за кандидатстване. С оглед спецификата на дейността и осигуряването на възможност за постигане на максимален ефект и лично отношение към обучаваните, изрично в Приложение към Условията за кандидатстване е заложено изискване обученията да се провеждат в групи с не повече от 7 участници, като бенефициерът е приел това условие. В частта за сумата от 27 360лв. по т.2.2 РУО е отказал верификация на 76 броя обучения по 360лв. За 66 бр. от тях отказът е на основание чл. 57, ал.1, т.6 ЗУСЕФСУ във връзка с т.6 „Доказателствена документация към техническия отчет“, при констатирана липса на присъствени списъци или надлежни отразявания в тях; за 8 броя от тях отказът е на основание чл.57, ал.1, т.2 във връзка с т.13 „Дейности допустими за финансиране“, при констатирано несъответствие на продължителността на обученията; а за 2 броя отказът е на основание чл.57, ал.1, т.2 във връзка с т.14.2, подт.1.2, при констатирано несъответствие в броя на лицата в група. По т.2.4. за сумата от 10 200лв. РУО е отказал верификация за 170 обучения при единичен разход от 60.00лв, на основание чл.57, ал.1, т.2 ЗУСЕФСУ във връзка с т.13 „Дейности допустими за финансиране, подточка 3.3., поради несъответствие в продължителността на допълнителното обучение на студентите. Проверката за съответствие между фактическите и правните изводи на РУО сочи на извод за съответствие и правилно прилагане на закона от страна на РУО. Неправилен е изводът на АС гр. Пловдив в насока, че отказът не може да се основава на заложени в условията за кандидатстване изисквания, ако сумарно са изпълнени часовете по проекта. Този извод не съответства на условията по документацията по проекта и изискването разходът да съответства и на тези условия, за да бъде верифициран, поставен в чл. 57 ал.1 ЗУСЕФСУ. В тази част съдебният акт следва да бъде отменен и вместо него да се постанови друг, с който да се отхвърли жалбата на Медицински университет – Пловдив.

Касационната инстанция приема за правилен извода на първоинстанционния съд за неоснователност на жалбата на Медицински университет Пловдив срещу извършената с административния акт финансова корекция на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ в размер на 9 855 лева и отказана на основание чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ верификация на разходи в размер на 655 031,16 лв. (472 256,34 лева, за които са изложени фактически основания в т. 3 от обжалваното решение; 114 234,27 лева, обосновани в т. 4 и 68540,55 лева, обосновани в т. 5): В частта, с която е извършена финансова корекция (т.2 от диспозитива на административния акт), първоинстанционният съд правилно е приел, че с решение № 0423-35/29.01.2024 г. на РУО е определена финансова корекция в размер на 25% върху предоставената безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове (сумата на допустимите, засегнати от нарушението разходи, които са поискани от бенефициера за възстановяване) по Договор № ОП-2022-027-НИ /08.11.2022г, сключен с „Трафик бул“ ООД, ЕИК: 203157560 на стойност: 32 850,00 лв. (без ДДС), съответно 39 420,00 лв. (с вкл. ДДС), в резултат на проведена обществена поръчка по чл. 18, ал. 1, т. 12 от ЗОП, с УНП в РОП: 00512-2022-0016 с възложител Медицински университет- Пловдив и предмет: „Организиране и провеждане на събития за кариерно ориентиране на студентите - публичност и популяризиране на кариерните събития“, по обособена позиция (ОП) № 1. Размерът на корекцията е определен на основание чл. 5, ал. 3 от Наредба за посочване на нередности, (обн., ДВ, бр. 27 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 68 от 2017 г., бр. 67 от 2019 г. и бр. 19 от 2020 г.), като същият възлиза на 9 855,00 лв. с вкл. ДДС. Правилен е изводът на състава на АС гр. Пловдив в насока, че решението за финансова корекция не е предмет на настоящия съдебен контрол, поради което изложените съображения за неговата незаконосъобразност не следва да се обсъждат. Жалбоподателят в действителност не ангажира доказателства решението да е отменено в резултат на проведен съдебен контрол. Фактическите и правни основания за извършването на корекцията по реда на чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ с обжалваното в настоящото съдебно производство решение са съответни. В тази част решението на АС гр. Пловдив следва да бъде оставено в сила.

По отношение на сумата от 655 031,16 лв. (472 256,34 лева, за които са изложени фактически основания в т. 3 от обжалваното решение; 114 234,27 лева, обосновани в т. 4 и 68540,55 лева, обосновани в т. 5) правилен е изводът на състава на АС гр. Пловдив в насока, че неблагоприятният за бенефициера резултат се дължи на обективни обстоятелства, а именно заложените ставки, съотношения и изисквания поставени в Условията за изпълнение на проекта по отношение на вида на разходите на бенефициера. Условията за кандидатстване по процедурата за представяне на БФП по процедура BG05M20P001-2.016 „Модернизация на висшите училища" изрично предвиждат сочените съотношения и единни ставки, като изчисленията е коректно извършено, при анализ на доказателствения материал по делото. Решението на АС гр. Пловдив и в тази част следва да бъде оставено в сила.

По частната жалба и претенцията за разноски:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество е основателна, но по различни от изложените в нея съображения, а именно предвид промяната в изхода на спора на касационна инстанция:

Тъй като, с оглед изхода на спора на касационна инстанция, жалбата на Медицински университет - Пловдив срещу административния акт в една част е недопустима, а в друга част се явява изцяло неоснователна, определението на АС гр. Пловдив, с което искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските е отхвърлено, следва да бъде отменено; решението на АС гр. Пловдив в частта за разноските следва да бъде отменено, а касационната инстанция следва да осъди Медицински университет – Пловдив да заплати на РУО разноски за две съдебни инстанции в цялост по представен ред ВАС списък, както следва: 400 евро юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции (претендирани от юрк. Божинов съобразно представен списък пред ВАС); 172,84 евро държавна такса за касационна инстанция; 15,34 евро държавна такса за частна жалба.

Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 и ал.3 АПК, Върховният административен съд