Решение № 8778 от 1.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7056/2009 г.

Решение № 8778 от 1.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7056/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по жалбата на Асен Албенов Баков от с. Търън, Смолянска област против решение № 55 от 9.04.2009 г., постановено по адм. д. № 275/2008 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ на директора на Областна дирекция на МВР - Смолян, обективиран в писмо № РЯ-9067 от 27.10.2008 г., за възобновяване на административното производство, по което е издадена заповед № ЯС-328 от 9.10.2007 г. на началника на РУ на МВР - Смолян. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изложените доводи повтарят доводите по съществото на искането, отправено пред административния съд. Иска се отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на отказа и връщане на преписката на административния орган за произнасяне. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на ОД на МВР - Смолян не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира оплакванията на жалбоподателя за неоснователни. В производството няма спор за факти. Административният съд - Смолян правилно е възприел и подробно е изложил фактическите обстоятелства по делото. Жалбоподателят е адресат на заповед № ЯС-328/9.10.2007 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "отнемане на разрешения за носене на огнестрелно оръжие" на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ), издадена от началника на РПУ - Смолян. Нейната законосъобразност не е оспорена по съдебен ред. Жалбоподателят е атакувал заповедта с оплаквания за нейната нищожност, като с влязло в сила решение по адм. д. № 168/2008 г. на Административен съд - Смолян жалбата е отхвърлена като неоснователна. На Асен Баков е издадено наказателно постановление № 4/6.11.2007 г. на началника на РПУ - Смолян, с което му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 лв. на основание чл. 26 от ЗКВВООБ, при същата фактическа обстановка, при която е постановена и ПАМ. С решене по адм. д. № 593/2007 г. на на Смолянския районен съд административният акт е отменен. Решенето е влязло в сила на 26.02.2008 г. Жалбоподателят е поискал с писмена молба от 12.03.2008 г. препис от съдебния акт. Директорът на ОД на МВР - Смолян, като горестоящ на началника на РПУ - Смолян административен орган, е сезиран от Асен Баков с искане за възобновяване на административното производство по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, като се е позовал на основанията по чл. 99, т. 2 и т. 4 от АПК. Мотивите са в смисъл, че отмяната на наказателното постановление, с което му е вменено административно нарушение за същото деяние, за което му е приложена и принудителната мярка, е ново обстоятелство от съществено значение за административния спор по издаване на заповед№ ЯС-328/9.10.2007 г. и след като има влязло в сила съдебно решение за отмяна на административен акт при идентична фактическа обстановка, то по реда на чл. 99 и сл. от АПК процесната заповед подлежи на отмяна от административния орган. С писмо№ РЯ-9067 от 27.10.2008 г. директорът на ОД на МВР - Смолян е отказал възобновяване на административното производство, като е изложил подробни мотиви за това. Приел е, че искането е подадено след преклузивния тримесечен срок по чл. 102, ал. 2 от АПК и че не са налице основанията, посочени от Асен Баков, за възобновяване. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел оспорения отказ за законосъобразен, постановен от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Развити са подробни съображения по всяко от оплакванията, наведени с първоначалната жалба, които настоящата инстанция изцяло споделя. Първоинстанционният съд е разгледал спора по същество, тъй като се атакува изричен отказ на административния орган, мотивиран по оплаквания за неговата незаконосъобразност. С оглед данните за съобщаването на отказа на административния орган правилно е прието, че жалбата на Баков е процесуално допустима. Изводите за липса на предпоставките по чл. 99, т. 2 и т. 4 от АПК за възобновяване са съответни на материалния закон. Производството по чл. 99 и сл. от АПК е извънреден контролен способ за отмяна на влязъл в сила административен акт, необжалван по съдебен ред, от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред, от органа, който го е издал, при наличие на някое от изчерпателно изброените в чл. 99, т. от 1 до 7 от АПК основания. Основанието по чл. 99, ал. 2 от АПК изисква откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Основанията за възобновяване на производството по издаване на административните актове предполагат привеждане на актовете в съответствие с действителното правно положение към момента на тяхното издаване. Новооткритите и съществували към момента на постановяване на отменения акт доказателства не се преклудират с неоткриването им. Те са основания за възобновяване на производства по издаване на административни актове, предвид изискванията за законосъобразност на акта. В този смисъл е и целта на закона - съобразяване на откритите нови доказателства, които по обективни причини не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал за постигане на целените от правната норма законови последици. В конкретния случай отмененото наказателно постановление не е нито ново обстоятелство, нито ново писмено доказателство, което не е било известно на органа към момента на издаване на заповедта. Фактът, че двата административни акта са издадени при една и съща фактическа обстановка не изпълва съдържанието на посоченото основание. Правилен е изводът, че не е налице и основанието по чл. 99, т. 4 от АПК. При една и съща фактическа обстановка на адресата от една страна е приложена принудителна мярка, а от друга му е наложено административно наказание. Двете производства са независими едно от друго, с различен предмет. По своя характер ПАМ е превантивна мярка, за прилагането на която не се обсъжда въпросът за вината на адресата. В производството по налагане на административно наказание се изследват въпросите за вината, вредата, противоправността и причинната връзка. Правилно и в съответствие с данните по делото е прието, че искането пред административния орган е подадено след изтичане на предвидения в чл. 102, ал. 2 от АПК преклузивен срок. Тези срокове - тримесечен от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието, относим за хипотезите на чл. 99 по точки от 2 и 4, в случая отдавна са изтекли. Началните моменти, от които текат посочените срокове за възобновяване на административното производство са два, като краткият тримесечен срок се включва в едногодишния. Едногодишният срок започва да тече от възникване на основанието по чл. 99, т. 2 и 4 от АПК. Краткият срок започва да тече от узнаване на обстоятелството, което служи като основание за искането. След като са налице категорични данни за узнаване на обстоятелството, послужило като основание на искането - влизане в сила на съдебното решение за отмяна на наказателното постановление - и то е 12.03.2008 г. (датата на молбата за препис от влезлия в сила съдебен акт), то тези данни изключват предвидения в закона едногодишен срок. Именно в рамките на този едногодишен срок искането за възобновяване трябва да бъде подадено не по-късно от три месеца от узнаването за съществуването на основанието за отмяна. В случая молбата е подадена след изтичането му, поради което правото на Баков е преклудирано. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че заповедта за прилагане на ПАМ не е оспорена пред съд, поради което е изпълнено условието по чл. 99, пр. второ от АПК. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил подробни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция и не следва да се излагат повторно. Предвид изложеното жалбата на Асен Баков е неоснователна, а постановеното решение като правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода на правния спор разноски за жалбоподателя не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд