Решение № 142 от 13.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1982/2017 г.

Решение № 142 от 13.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1982/2017 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 304 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 848 от 10.05.2016 г. по гр. д. № 3129/2015 г. на Пловдивския окръжен съд. Молителят твърди, че е взискател по изпълнително дело, по което ипотекарни длъжници са С. К. Л. и С. Б. Л.. Изпълнението е насочено върху имот на длъжниците, представляващ апартамент, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес]. Едно трето лице - П. С. М., е подало молба за отмяна на изпълнителните действия, тъй като имотът, предмет на изпълнението, е негова собственост. Позовало се е на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска в настоящото производство. С това решение е признато за установено по отношение на длъжниците, че ищцата П. С. М. е собственик по давност на имота, върху който е насочено принудителното изпълнение. Молителят счита, че въпреки неучастието му като страна в производството по иска за собственост, той е обвързан от влязлото в сила решение и затова иска отмяната му на основание чл. 304 ГПК. Поддържа, че е следвало да бъде конституиран като страна в производството по спора за собственост, тъй като ищцата имала правен иск не от положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, а от иск по чл. 440 ГПК, в който задължително като ответник участва взискателят в изпълнителното производство. Ответникът П. С. М. оспорва молбата. Счита, че тя е процесуално недопустима, тъй като молителят [фирма] нито е участвал като страна в производството по делото, решението по което иска да отмени, нито е бил необходим другар на страна по това дело. Ответниците С. К. Л. и С. Б. Л. не вземат становище по молбата. С определение по чл. 307 ГПК № 121 от 02.06.2017 г. по настоящото дело е прието, че молбата за отмяна е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Допълнително представените в съдебно заседание писмени доказателства не обосновават извод за недопустимост на молбата. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Молба за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК на влязло в сила съдебно решение може да подаде само страна по приключилото дело, както и трето лице, което не е било страна, но е обвързано от силата на пресъдено нещо на постановеното решение. Разпоредбата на чл. 304 ГПК препраща към чл. 216, ал. 2 ГПК, която регламентира необходимото другарство. Следователно - молба за отмяна на влязло в сила решение може да подаде само това трето лице, което е имало качеството на необходим другар, но въпреки това не е било конституирано като страна по делото. В настоящия случай предмет на отмяна е съдебно решение по спор за собственост на недвижим имот. Страни по това дело са лицата П. С. М., С. К. Л. и С. Б. Л. Молителят [фирма] не е бил страна по това дело. Той не е имал и качеството на необходим другар, тъй като не претендира да е собственик на спорния имот и не разполага с право на иск за собственост на този имот. Възможността да насочи изпълнение върху имота за събиране на паричното си вземане от длъжниците С. К. Л. и С. Б. Л. не е застрашена от влязлото в сила решение по иска за собственост, чиято отмяна се иска. П. М., която е била призната с това решение за собственик по давност на имота, върху който е насочено принудителното изпълнение, се явява трето лице в изпълнителния процес, което е имало правата по чл. 435, ал. 4 ГПК и чл. 440 ГПК, а при проведена и приключила публична продан тя би могла да противопостави на купувача само тези права, които са били противопоставими на взискателя - чл. 496, ал. 2 ГПК. Иск по чл. 440 ГПК не е бил предявен, а само в този случай взискателят [фирма] би бил страна по спора за собственост. При липса на позитивно решение по чл. 440 ГПК взискателят не е заплашен от последицата на чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК да бъде прекратено изпълнителното производство. По изложените съображения молбата на [фирма] за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото на ответницата П. С. М. следва да бъдат присъдени разноските за касационното производство. Разноските са поискани с отговора на молбата за отмяна. В приложеното пълномощно се съдържа и изявление, че договореното възнаграждение от 1200 лв. е изплатено. Това е и сумата, която следва да бъде присъдена с решението. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,