Решение № 3883 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14959/2018 г.
ВАСVIII отделение18.03.2019 г.докладчик Мирослав Мирчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 432/29.10.2018 г. по адм. д. № 265/2018 г. по описа на АДмС - В. Търново в обжалваните части. ОТХВЪРЛЯ искането на "БОБИ ТРАНС 2009 - БП" ЕООД за отправяне на преюдициално запитване, на основание чл. 631 ГПК до СЕС по всичките седем въпроса, описани в мотивите на настоящото решение. ОСЪЖДА "БОБИ ТРАНС 2009 - БП" ЕООД, притежаващо ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 504,23 лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3883 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14959/2018 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството по делото е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по две касационни жалби, подадени от и. д. директор на Д "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП и от "БОБИ ТРАНС 2009 - БП" ЕООД, притежаващо ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], против Решение № 432/29.10.2018 г. по адм. д. № 265/2018 г. по описа на АДмС - В. Търново.
Дирекция "ОДОП" - В. Т. обжалва съдебното решение в частта, отменяща РА № Р - 04000417004752 - 091 - 001/11.01.2018 г., в потвърдената му с решение № 74/02.04.2018 г. на директора на Д "ОДОП" - В. Т. част, с която на "БОБИ ТРАНС 2009 - БП" ЕООД, е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 2102, 17 лева по фактури, издадени от "Биоагро 91" ООД, ведно със съответните лихви за забава, както и в частта за разноските в размер на 15, 27 лева. Касаторът твърди, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Според и. д. директорът на Д "ОДОП" - В. Т., съдебното решение в тази си част е постановено при неправилна преценка на доказателствата, довела до погрешно установена фактическа обстановка, мотивите на съда са вътрешнопротиворечиви. Касаторът счита, че съдът не е изяснил какъв е механизма на доставките с оглед на противоречията в обясненията на Б. Б.. Нямало документи, доказващи на кои дати, с кое специално транспортно средство, какво количество гориво е доставено на РЛ. Липсват пътни листи и товарителници, като съдът неуместно вменил на страната процесуални пропуски във връзка с оспорването на писмените документи. В КЖ са дадени примери във връзка с оплакванията на и. д. директора на Д "ОДОП" - В. Т.. Касаторът моли за пререшаване на делото в процесната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
"БОБИ ТРАНС 2009 - БП" ЕООД обжалва решението на АДмС - В. Т. обжалва съдебното решение в частта, отхвърляща жалбата на дружеството срещу РА. Касаторът твърди, че решението в тази част е неправилно в хипотезата на чл. 209, т. 3 АПК, т. к. е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Според представителя на дружеството, фактическите и правни изводи на съда несъответстват на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят доказал своята добросъвестност при прилагане на съответните документи. Съдебното решение в обжалваната му част е постановено в нарушение на Директива 206/2011 г. на ЕС, чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, в противоречие с трайната практика на СЕС, ВКС и ВАС. Ц. практика касае транспортирането на стоките от доставчика до получателя, приемо - предаването на стоките, прехвърляне правото на собствеността върху тях, разтоварване и съхранение на стоките, добросъвестността на получателя, задълженията на приходните органи. Касаторът счита, че са събрани доказателства за това, че "Биоагро 91" ООД е предоставило директно на "БОБИ ТРАНС 2009 - БП" ЕООД различни по обем количества дизелово гориво. В конкрентния случай са установени предпоставките по чл. 25, ал. 2 ЗДДС по всяка отделна доставка.
Юрисконсултското възнаграждение било определено в нарушение на пар. 2 ДР на ДОПК вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 24 НЗПП. В КЖ на дружеството е направено искане на основание пар. 2 ДР ДОПК вр. с чл. 228 вр. чл. 144 АПК вр. с чл. 628 ГПК съставът на ВАС, Осмо отделение да отправи преюдициално запитване до СЕС по въпроси, описани в жалбата.
Представителят на ВАП дава заключение за допустимост и неоснователност на жалбите.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационните жалби, валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение в обжалваните части прие за установено следното: Касационните жалби са депозирани от страните по делото и в срок, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество двете КЖ са неоснователни.
С РА са установени задължения за ДДС за процесните периоди в размер общо на 6581, 62 лева и лихви 1942, 56 лв., в следствие непризнаване правото на данъчен кредит по фактури за стоки и услуги, издадени от "Ронин" и "Биоагро 91" ООД. Фактурите са конкретизирани в РД и са обсъдени в съдебното решение. Исканията до доставчиците са били връчени по реда на чл. 32 ДОПК. Ревизираното лице е депозирало оборотни ведомости, писмени обяснения, заповед за определяне разходната норма на горивото. С протокол са приобщени доказателства във връзка с доставките от "Биоагро 91" ООД, събрани в производството по отменения РА, като приемо - предавателни протоколи, документи за мястото на доставката, изпитвателни протоколи, писмено обяснение, АДД, преписи от фискални бонове. Доставчикът е подал ЕДД за продажбата на горивата към РЛ, но дължимият ДДС не е внесен от доставчика.
По КЖ на Д" ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП:
Относно механизма на доставките не са представени писмени договори по повод на което съдът коректно е анализирал обясненията на управителя на РЛ, л. 222 от папка 6 от преписката. В същите е пояснено, че дружеството няма собствена база и самостоятелна колонка за горива, ползва под наем гаражни клетки на ТА - В., а зареждането с гориво на МПС е директно при доставчика и на мястото на неговото установяване. Закупеното гориво се заприходява количествено и стойностно, неговото изписване е на база пробега и разходните нормативи. Изводите на административния съд не се опровергават от писмени документи, поради което и съдът обосновано е възприел гореизложеното като механизъм за осъществяване на доставките от "Биоагро 91" ООД. В съдебното решение са обсъдени несъответствията между част от вписванията в АДД и в превозните документи за обобсоваване разполагаемостта на стоките, но за всички описани в АДД горива са събрани товарителници, надлежно оформени, подписани, съпътствани с пътни листи. Вярно е, че ответникът е оспорил част от документите и съдът ги е изключил от доказателствата по делото, но обосновано е зачел доказателствената сила на неоспорените документи.
Решението в тазди част е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила.
По КЖ на "БОБИ ТРАНС 2009 - БП" ЕООД:
Не е налице соченото от касатора несъответствие между фактическите, правните изводи на съда и събраните доказателства. В първоинстанционното решение административния съд е изложил изключително задълбочено мотивите си на 19 страници, обсъждайки подробно всички доказателства и обосновавайки правните си изводи, формулирани въз основа на тях. В КЖ се цитират отделни мотиви от съдебни решения, за които е направено възражение от процесуалния представител на Д "ОДОП" - В. Т., че са извадени от контекста на съдебните актове, както и че цитираните по този начин решения не дават пълна представа за константната съдебна практика. Съдът е обсъдил материалноправните изисквания на чл. 168, б. "а" на Директивата, за да може съответното лице да ползва правата си, както и практика на СЕС. О. част от фактурите, липсват доказателства за освобождаване на документираните в тях акцизни стоки за потребление, за транспортирането им, за отчитането им по реда на Наредба № Н - 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, както и за фактическата разполагаемост при доставчика на акцизните стоки. Оттук е формулиран правилния извод за неналичието на доказателства касателно разместване на имуществото, отбелязано във фактурите. Доставчикът също не е потвърдил осъществяване на доставките, поради което и съдът обосновано е преценил жалбата на дружеството като неоснователна в тази нейна част. Касационната инстанция не споделя и оплакването във връзка с присъденото юрисконсултско възнаграждение, което правилно е определено в размера по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (в редакцията му към ДВ, бр. 8/2017 година).
Касационната инстанция споделя останалите мотиви на първоинстанционния съд, на основание чл. 221, ал. 2, предложение последното АПК.
Искането на "БОБИ ТРАНС 2009 - БП" ЕООД е за отправяне на преюдициално запитване на основание чл. 631 ГПК до СЕС по следните въпроси:
- Следва ли да се приеме, че липсва реална доставка, когато посочения във фактурата доставчик не разполага с необходимите персонал, материали и съоръжения да достави стоката "гориво", няма назначени лица по трудов договор и е декларирал пред органа по приходите основна дейност, различна от дейността по доставката на стоката "гориво"? Следва ли да се отнесат към "данъчна измама" за целите на приспадане на ДДС по правото на Съюза, фактически положения, при които посоченият във фактурата доставчик не разполага с необходимите персонал, материали и съоръжения да достави стоката "гориво", няма назначени лица по трудов договор и е декларирал пред органа по приходите основна дейност, различна от дейността по доставка на стоката "гориво"?
- Следва ли да се приеме, че липсва реална доставка, когато както посоченият във фактурата доставчик, така и посоченият във фактурата получател не е представил пред органа по приходите доказателства за транспортирането, разтоварването и съхранението на стоката "гориво"? Следва ли да се отнесат към "данъчна измама" за целите на приспадане на ДДС по правото на Съюза, фактически положения, при които както посоченият във фактурата доставчик, така и посоченият във фактурата получател не е представил пред органа по приходите доказателства за транспортирането, разтоварването и съхраняването на стоката "гориво"?
- Следва ли да се приеме, че липсва реална доставка, когато посоченият във фактурата получател не е представил пред органа по приходите доказателства за притежавани от него съдове за вместимост (включително цистерни и/или други контейнери) на стоката "гориво"? Следва ли да се отнесат към "данъчна измама" за целите на приспадане на ДДС по правото на Съюза, фактически положения, при които посоченият във фактурата получател не е представил пред органа по приходите доказателства за притежавани от него съдове за вместимост (включително цистерни и/или други контейнери) на стоката "гориво"?
- Следва ли да се приеме, че липсва реална доставка, когато както посоченият във фактурата доставчик, така и посоченият във фактурата получател не е представил пред органа по приходите доказателства за произхода на стоката "гориво"? Следва ли да се отнесат към "данъчна измама" за целите на приспадане на ДДС по правото на Съюза, фактическите положения, при които както посоченият във фактурата доставчик, така и посоченият във фактурата получател не е представил пред органа по приходите доказателства за произхода на стоката "гориво"?
- Следва ли да се приеме, че липсва реална доставка, когато както посоченият във фактурата доставчик, така и посоченият във фактурата получател не е представил пред органа по приходите доказателства за съответствието на качеството на стоката "гориво"? Следва ли да се отнесат към "данъчна измама" за целите на приспадане на ДДС по правото на Съюза, фактически положения, при които както посоченият във фактурата доставчик, така и посоченият във фактурата получател не е представил пред органа по приходите доказателства за съответствието на стоката "гориво", а ако такива са представени - следва ли те да бъдат издадени непременно от прекия доставчик?
- Следва ли приеме, че липсва реална доставка, когато предходните доставчици не са посочили в подадените декларации за съответствие на качеството на стоката "гориво" извършени доставки на стоки "гориво" с получател прекия доставчик по фактурата? Следва ли да се отнесат към "данъчна измама" за целите на приспадане на ДДС по правото на Съюза, фактически положения, при които предходни доставчици не са посочили в издадени декларации за съответствие на качеството на стоката "гориво" извършени доставки на стоката "гориво" с получател прекия доставчик по фактурата?
- Следва ли да се приеме, че липсва реална доставка, когато предходни доставчици не са декларирали в подадените справки - декларации и дневници за продажба извършени доставки на стоката "гориво" с получател прекия доставчик по фактурата? Следва ли да се отнесат към "данъчна измама" за целите на приспадане на ДДС по правото на Съюза, фактически положения, при които предходните доставчици не са декларирали в подадените справки - декларации и дневници за продажби извършени доставки на стоката "гориво" с получател прекия доставчик по фактурата?
Искането е неоснователно. На основание разпоредбата на чл. 628 ГПК българският съд прави запитване до СЕС, когато следва да извърши тълкуване на разпоредба на правото на ЕС или тълкува валидността на акт на органите на ЕС - когато е от значение за правилното решаване на делото. Съгласно чл. 629, ал. 3 ГПК съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.
Видно е по делото, че отправеното искане няма за предмет конкретна разпоредба от правото на ЕС, свързана с правилното решаване на спора по процесното дело. Липсват твърдения за несъответствие на разпоредба от националното законодателство с разпоредба от европейски норми. Обосновано е възражението на представителя на ВАП, че така формулираното искане за преюдициално запитване цели получаването на правен отговор относно прилагането на конкретни спрямо установените по делото факти, включително че въпросите относно правото на данъчен кредит са многократно обсъждани в предишни актове по сходни казуси.
Разноски: Съразмерно на защитения интерес, направените разноски в касационното производство и след компенсация, в полза на Д "ОДОП" - В. Т. трябва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 504, 23 лева.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение