Решение № 11096 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6092/2010 г.

Решение № 11096 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6092/2010 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалбата на Иванка Тодорова Колева от гр. Хасково, против заповед № РД-46-14/7.01.2010 г. на министъра на земеделието и храните, в частта, с която е отказано право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ на наследниците на Ивил Петков Палов, за земеделски земи послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция, обн., ДВ, бр. 87/1964 г. Наведени са доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на приложимия материален закон, поради което се претендира отмяната й. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Галя Василева, по изложени в писмено становище съображения относно законосъобразността на оспорения акт, моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваната заповед, министърът на земеделието и храните е отказал на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, признаване на правото на обезщетение, включително на наследниците на Ивил Петков Палов, б. ж. на гр. Хасково по заявление вх. № АО-2103/20.12.2007 г. на Иванка Тодорова Колева, по мотиви, че представените архивни документи на името на Ивил Петков Палов от досие № 10654, АЕ 162, опис № 1, фонд 719к на ЦДА, не установяват право на обезщетяване по посочения ред. Актът е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон, и неговата цел. Със заявление вх. № АО-2103/20.12.2007 г., подадено от Иванка Тодорова Колева е поискано обезщетяване по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, за имоти на нейния наследодател Ивил Петков Палов, намиращи се в с. Доган Хисар, околия Деде Агач, Беломорска Тракия, изселил се през периода 1913 г. - 1928 г. Със заявлението са представени архивни документи - свидетелство за етническо малцинство от 4.08.1924 г., молба за ликвидиране от кандидат емигрант от същата дата, обективираща подписан от наследодателя на жалбоподателката, списък недвижими имоти, ликвидационен лист от ДА - София, лист за оценка № 2919 във връзка с молба от Ивил Палов от 30.06.1925 г., съобразно извършена на 16.04.1926 г. експертиза. Документите носят заверка - печат от Централен държавен архив, досие № 10654, архивна единица 162, опис 1 на архивен фонд № 719к. Предвид това обстоятелство, по протокол № 86/7.01.2010 г. на комисията по чл. 19, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е предложено постановяването на отказ по искането за обезщетение, възприето от министъра на земеделието и храните с издадената от него заповед. Според чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ изселилите се през периода 1913 г. - 1928 г. български граждани, които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин се обезщетяват с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния и общинския поземлен фонд. Лица, неполучили облигации по смисъла на този текст, съгласно легалното определение по § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, са българските граждани, или техните наследници, чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по спогодбата Моллов - Кафандарис" на Централния държавен архив. Лицата, чиито имоти не фигурират в посочения опис, се считат за получили облигации и нямат право на обезщетение. В разпоредбата на § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, наред с горепосоченото изискване са визирани още три кумулативно дадени предпоставки, а именно: имотите да не са оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов - Кафандарис"; да не са били прехвърлени от собствениците им и да не са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или техни пълномощници до сключването на Спогодбата /ДВ, бр. 87/1964 г./; да са били изоставени от правоимащите, поради каквато и да е причина на гръцка територия. С оглед изложеното и обстоятелството, че по представените с административната преписка и в открито съдебно заседание документи е налице заверка по опис № 1, архивен фонд 719к на Централен държавен архив, което изключва изпълнението на първото от горепосочените изисквания, следва да се приеме, че наследниците на Ивил Петков Палов не са правоимащи лица по смисъла на чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ, вр. с § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. След като от приложените архивни документи не може да се направи извод, че наследодателят на жалбоподателката е притежавал неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к, послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция /обн., ДВ, бр. 87/1964 г./, правилно административният орган е приел за неоснователно искането за обезщетяване по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, по заявлението на Иванка Колева от 20.12.2007 г. Във връзка с доводите на процесуалния представител на жалбоподателката наведени в открито съдебно заседание следва да се отбележи, че ирелевантни за спора са конкретните данни от представения от заявителката, лист за оценка, след като този документ не отговаря на императивното изискване по чл. 19а, ал. 2, т. 2 ППЗСПЗЗ към заявленията за обезщетяване по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ да бъдат прилагани архивни документи, установяващи правата на собственика съобразно § 66 ПЗР ЗСПЗЗ - в т. ч. да имат заверка по опис № 12 на фонд № 719к "Българо-гръцка смесена комисия по спогодбата Моллов Кафандарис" на ЦДА, каквато в случая не е налице. По изложените съображения настоящият състав приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, а жалбата срещу него, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,