Решение № 15078 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8938/2012 г.
ВАСVI отделение28.11.2012 г.докладчик т Милка Панчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 134 от 21.05.2012 г., постановено по адм. дело № 208/2012 г. по описа на Административния съд - гр. Добрич. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15078 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8938/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Кънчо Тончев Кънев от гр. Балчик, чрез процесуалния му представител адв. Марине Галева, против решение № 134 от 21.05.2012 г., постановено по адм. дело № 208/2012 г. по описа на Административния съд - гр. Добрич, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 10/15.03.2012 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Добрич и потвърденото с него разпореждане № 4805228026 от 05.12.2011 г. на началник отдел администрация "Пенсии" при ТП на НОИ - гр. Добрич. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата му против административните актове. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - гр. Добрич, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административният съд - гр. Добрич, е отхвърлил жалбата на Кънчо Тончев Кънев против решение № 10/15.03.2012 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Добрич, с което е потвърдено разпореждане № 4805228026 от 05.12.2011 г. на началник отдел администрация "Пенсии" при ТП на НОИ гр. Добрич. С последното, на основание чл. 68, ал. 1-2 и чл. 94, ал. 1 КСО, му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради липса на прекратяване на осигуряването - чл. 94, ал. 1 КСО. При последвалото административно оспорване директорът на ТП на НОИ - гр. Добрич, е отхвърлил жалбата на Кънев срещу посоченото разпореждане като е възприел изцяло мотивите на началник отдел, администрация "Пенсии", че към датата на заявлението за отпускане на пенсия - 13.09.2011 г., не е било налице прекратяване на осигуряването на Кънев в съответствие с чл. 94, ал. 1 КСО. Посочил е, че действително бил представен протокол от общото събрание на съдружниците на "Кънчо 2010" ООД гр. Балчик от 24.05.2011 г. за освобождаването му като управител на дружеството, била подадена и декларация в НАП за прекратяване на осигуряването, считано от 25.05.2011 г., но впоследствие била подадена и декларация от 27.05.2011 г. за възобновяване на трудовата дейност. Приел е, че датата, на която е подал заявлението за отпускане на пенсия - 13.09.2011 г., е преди вписване на освобождаването му като управител в търговския регистър. При съдебното обжалване съдът е изложил мотиви за законосъобразността на оспореното пред него решение № 10/15.03.2012 г. на директора на ТП на НОИ гр. Добрич и потвърденото с това решение разпореждане. Развити са подробни съображения по въпроса за правните последици от липсата на вписване на освобождаването му в търговския регистър в съответствие с чл. 140, ал. 4 от Търговския закон (ТЗ). Извел е извод, че след като към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия не е било налице вписване, то осигуряването не е прекратено. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно, че към датата на придобиване право на пенсия Кънчо Тончев Кънев е управител на "Кънчо 2010" ООД гр. Балчик. На 24.05.2011 г. общото събрание на съдружниците взема решение за освобождаването му като управител на дружеството и възлага на лицето, останало управител, да впише настъпилите промени по партидата на дружеството в търговския регистър при Агенцията по вписванията. На 27.05.2011 г. подава декларация, че прекъсва дейност като самоосигуряващо се лице от 25.05.2011 г. Отново на същата дата - 27.05.2011 г., подава декларация, че възобновява дейността си като самоосигуряващо се лице, считано от 27.05.2011 г. На 28.10.2011 г. е вписано обстоятелството за освобождаване на Кънев като управител на дружеството и на тази дата е заличен като управител в регистъра при Агенцията по вписванията. Предвид събраните по делото доказателства правилно първоинстанционният съд е посочил, че към датата на подаване на заявлението - 13.09.2011 г., осигурителните правоотношения на касатора се определят от декларацията му, подадена на 27.05.2011 г., с която е декларирал, че възобновява дейността си като самоосигуряващо се лице. В разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО, посочена като основание за отказа за отпускане на ЛПОСВ, е предвидено, че при възникнало право по чл. 68 пенсиите за осигурителен стаж и възраст се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Прекратяването на осигуряването съставлява допълнителен юридически факт от сложния фактически състав за упражняване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. На основание чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а и продължава до прекратяването на същата. Основополагащо за възникване на задължението за осигуряване на управителя на търговско дружество е упражняване на съответната трудова дейност по КСО, срещу която лицето получава доходи като резултат от положен труд. Същото ще отпадне в хипотезата, при която управителят не упражнява трудова дейност. Съгласно разпоредбите на чл. 140, ал. 4 и чл. 231, ал. 4 от Търговския закон, решенията за избор и освобождаване на управител на ООД и АД, респ. ЕООД и ЕАД, пораждат действие след вписването им в търговския регистър. Едва тогава лицето придобива или престава да притежава качеството "управител". Правилото е императивно (задължително) и не може да бъде игнорирано, поради което правилно Добричкият административен съд е основал решението си на него. В този смисъл са неоснователни наведените твърдения, че за "уважаване на подаденото заявление за отпускане на лична пенсия КСО не изисква от лицето да е заличен като управител на дружеството." В касационната жалба са развити доводи, че през периода 25.05. - 27.05.2012 г. (от момента на подаване на декларацията за прекратяване до датата, от която възобновява дейността си като самоосигуряващо се лице) Кънев не е работил и не е подлежал на осигуряване. Така наведените оплаквания също са неоснователни. Съгласно общото правило, създадено с чл. 4а от Гражданския процесуален кодекс до отмяната й с ДВ, бр. 38/2006 г., което е възпроизведено и в чл. 7, ал. 2 от Закона за търговския регистър (ЗТР), на вписването в търговския регистър поначало е придадено декларативно действие и изключение от него се проявява само по изрична повеля на закона. Това от своя страна означава, че в изчерпателно предвидените от законодателя случаи, в които се включва и чл. 140, ал. 4 ТЗ, вписването има конститутивен ефект. Последното означава, че вписването се явява елемент от правопораждащия фактически състав - условие за настъпване на целената правна промяна. Но дори и при разпореденото от законодателя конститутивно действие на вписването в разглежданата законова хипотеза - чл. 140, ал. 4 ТЗ, правновалидният за търговеца момент на настъпване на подлежащите на вписване и произтичащи от взетото от върховния орган на ЮЛ решение на едноличния собственик на капитала промени, е моментът на постигане необходимото съгласие, формиращо волята на последното. В този смисъл решенията на едноличния собственик на капитала, касаещи избора и освобождаването на управител, във вътрешните отношения пораждат незабавно действие, като предвиденият в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването им намира своето проявление само спрямо трети за същото лица. Следователно в периода между датата на вземане на решението за прекратяване правомощията на управителя и датата на вписването му в търговския регистър, лицето подлежи на осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО в случай, че е упражнявало трудова дейност в качеството му на управител, за което му се дължи или му е изплатено възнаграждение. В чл. 7, ал. 1 от Закона за търговския регистър е посочено, че вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. Предвид анализа на цитираните норми, при преценката дали е налице прекратяване на осигуряването съгласно чл. 94, ал. 1 КСО, съдът правилно е преценил, че това е моментът, когато лицето загубва качеството си на управител на търговско дружество. Както се посочи по-горе, за да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, е необходимо лицето да не подлежи на осигуряване на нито едно от посочените в чл. 4 и чл. 4а от КСО основания, т. е. и като управител на ЕООД. В настоящия случай, моментът, от който се счита освобождаването на Кънев като управител е датата на решението на общото събрание на дружеството, с което се прекратяват правомощията му на управител. За да има реално прекратяване на осигуряването обаче в периода между датата на решението на общото събрание и датата на вписване на решението за прекратяване правомощията на управителя в търговския регистър, лицето не следва да полага труд. В случая категорично е установено, че датата на вписване в регистъра е 28.10.2011 г., установено е, че с декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице от 27.05.2011 г. е прекратил дейността си, считано от 25.05.2011 г., но с втора декларация от същата дата е възобновил дейността си (л. 11-12 от първоинстанционното дело). Следователно към датата на подаване на заявлението - 13.09.2011 г., осигурителните правоотношения на касатора се определят от декларацията му, подадена на 27.05.2011 г., с която е декларирал, че възобновява дейността си като самоосигуряващо се лице, тоест, към тази дата липсва прекратяване на осигуряването. Липсата на прекратено осигуряване въпреки придобитото право на пенсия, е пречка за отпускане на последната, поради което оспорените административни актове са законосъобразни както е приел и съдът. По изложените съображения, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд,