Решение № 14062 от 20.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6069/2016 г.

Решение № 14062 от 20.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6069/2016 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Г. Я. от гр. С., против решение № 1931 от 21.03.2016 г., постановено по адм. дело № 11573/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, П. отделение, 3 състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 229з-334 от 05.11.2015 г., издадена от началника на 05 РУ - СДВР. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост на изводите на съда и нарушение на материалния закон - отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на 05 РУ - СДВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Цановска, в писмено становище оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Изложени са подробни мотиви. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебния контрол пред Административен съд - С.-град е заповед № 229з-334 от 05.11.2015 г. на началник на 05 РУ - СДВР, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че в периода от 10.12.2014 г. до 20.05.2015 г. същата в качеството си на разследващ полицай не е извършила нито едно процесуално действие и не е изпълнила указанията, дадени й от прокуратурата. Това деяние е прието от административно-наказващия орган, за виновно нарушение на задължения, вменени й с длъжностната характеристика и такива по смисъла на чл. 195, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Заповедта е издадена на основание чл. 204, т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Първоинстанционният съд е приел, че конкретните факти, обосноваващи нарушението са установени от данните в преписката. В хода на дисциплинарното производство, разследващият орган служебно е събрал доказателства, от които безспорно се установява извършеното дисциплинарно нарушение. При така установените факти, съдът е приел, че оспореният акт е обоснован и законосъобразен, издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му правомощия, в изискуемата форма и съдържание, съгласно чл. 210 от ЗМВР. Издаден е при спазване на административно производствените правила и на материалния закон. Налице е нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, като наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Касационните оплаквания за необоснованост на съдебния акт са неоснователни. Всички доводи в първоначалната жалба за допуснати в рамките на дисциплинарното проиводство нарушения са осъдени от съда и правилно са отхвърлени. Понастоящем същите оплаквания се подържат като такива за необоснованост на изводите на съда, но не намират опора в данните по делото. Решаващият съд, подробно е обсъдил всички доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Установено е, че с постановление от 12.05.2009 г. на прокурор от СГП е образувано досъдебно производство 3М-15070/2009 г. по описа на 05 РУ-СДВР, което е възложено за разследване на жалбоподателката като старши разследващ полицай. Досъдебното производство е спряно с постановление от 16.12.2009 г. на прокурор от СГП, но е възобновено с постановление от 08.02.2013 г. При възобновяването му от прокурор Русинов са дадени конкретни указания какви процесуални действия по разследването следва да бъдат извършени - изискване на справки по БДС, адресна картотека, ГДГП-МВР, ГДИН за установяване на местонахождението на лицата, заподозрени в извършване на престъпление, съответно след издирване да бъде извършен разпит и разпознаване. Преписката отново е разпределена на жалбоподателката. По нейни искания срокът на разследване е удължаван многократно, до 30.04.2014 г., когато същата е изготвила заключително мнение за прекратяване на досъдебното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК. С постановление от 21.05.2014 г. прокурор Пастованов от СГП е приел, че не са налице основания за прекратяване на наказателното производство, по делото са допуснати съществени процесуални нарушения, които следва да бъдат отстранени и се налага и провеждане на действия по разследването. В постановлението са дадени подробни указания за извършване на посочените действия по разследването. След този момент, по искане на жалбоподателката, срокът на разследването многократно е удължаван, като не са извършени указаните действия. С постановление от 20.05.2015 г., прокурор от СГП е приел, че е налице фактически отказ от разследване от разследващия полицай, тъй като за една календарна година е проведено само едно действие, поради което е постановено отстраняване на Янакиева от разследването, делото е иззето и е разпределено на друг разследващ орган. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен начин от приложените писмени доказателства - копия от прокурорски постановления, искания, заключително мнение и др. Същото е съвсем ясно дефинирано и като деяние и като като период от време на извършване - неизпълнение на служебните задължения по длъжностна характеристика и неизпълнение на разпореждания на наблюдаващия прокурор - процесуално бездействие от 10.12.2014 г. до 20.05.2015 г. Правилно е отхвърлено възражението, че жалбоподателката не е била запозната с длъжностната си характеристика. Задълженията й пряко произтичат от законовите разпоредби на ЗМВР и НПК, като чл. 15, ал. 4 от ЗМВР постановява, че писмените указания на прокурора по разследването са задължителни за разследващите органи. Съгласно чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от НПК задължение на разследващия орган е да събере необходимите доказателства и да взема всички мерки за успешно завършване на разследването. Вярно е, че лицата по отношение които се води разследването не са били открити, но в постановленията на прокуратурата се съдържат указания за извършване и на други действия по разследването, а не само за разпит и очна ставка с участието на заподозрените лица, които действително не могат да бъдат извършени без тези лица да са установени. Възражението в касационната жалба, че последното удължаване на срока за разследване е до 10.04.2015 г., т. е. че неправилно наказващият орган е визирал период на нарушението до 20.05.2015 г., тъй като след 10.04.2015 г. жалбоподателката не може да силата на НПК да извършва действия по разследването е основателно, но нарушението не е от категорията на съществените и не може да се отрази на законосъобразността на оспорения акт, а оттам и на правилността на съдебното решение. Датата 20.05.2015 г. е посочена, тъй като до този момент преписката е била разпределена на жалбоподателката, когато е била иззета. Фактическите установявания не се променят съществено. Впрочем обективността изисква да се посочи, че процесната преписка е образувана през 2009 г., като разследването продължило до момента на изземването й от жалбоподателката е твърде продължително, но административнонаказващият орган е посочил само последния период на бездействие. Доводът, че съдът не е изискал в цялост досъдебното производство, за да установи какво точно е извършила жалбопадателката също не може да бъде възприет. Съдът е осигурил на жалбоподателката и нейния процесуален представител възможността да ангажират доказателства, за да установят твърденията, които са благоприятни за защитната им теза и от които желаят да черпят права, но в с. з. на 22.02.2016 г. адв. Попадичов е заявил, че няма доказателствени искания, не е поискано от съда да изиска други доказателства, извън тези, приложени в административната преписката. В жалбата против акта липсват доводи, за които в касационното производство се твърди, че съдът не е събрал доказателства. Съдът правилно е приложил и материалния закон. Правилни са изводите за материална законосъобразност на оспорения акт. Налице са основанията за налагане на дисциплинарното наказание. Правилно е отхвърлено възражението за липса на мотиви в обжалваната заповед относно вида на наказанието. Наказващият орган е изложил макар и кратки мотиви, с които е обосновал наказанието, с оглед тежестта на нарушението, последиците, обстоятелствата, при които е извършено, цялостното поведение на служителя. В заповедта изрично е посочено, че са взети предвид и данните от справка № 229р-13548 от 23.07.2015 г., които установяват натовареността на служителя от 2009 г. до 2015 г. включително, липсата на наказания и награди, ползвани отпуски, относими към цялостната дейност. В този смисъл неоснователно е възражението в касационната жалба, че не е отчетена натовареността на жалбоподателката. Не е нарушен чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Възраженията в касационната жалба са неоснователни, не са налице пороци на съдебния акт. Постановеното решение е правилно - обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение