Решение № 7871 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5616/2016 г.

Решение № 7871 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5616/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Б. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 316 от 25.02.2016 г. по адм. дело № 2372/2014 г. по описа на Административния съд - Б. (АСБ), с което е отменен по жалба на "Б. О." АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б., акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 1408090 от 18.06.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - гр. Б., поправен с решение за поправка на АПВ № 1411948 от 10.11.2014 г., и потвърден с решение № 310 от 11.11.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Б., при ЦУ на НАП, като административната преписка е върната на ТД на НАП - Б. за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. С обжалваното решение Дирекция "ОДОП" - гр. Б., при ЦУ на НАП е осъдена да заплати разноски по делото на "Б. О." АД в размер на 6 550 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че с решението на Върховния административен съд по адм. дело № 5072/2014 г. е установено със силата на присъдено нещо, че на задълженото лице не се дължи възстановяване на сумата от 63 623.24 лв. Освен това се позовава, че са изтекли давностните срокове за възстановяване на сумата по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Иска решението да бъде отменено, като бъде отхвърлена изцяло жалбата на ревизираното лице срещу процесния АПВ. Ответникът - "Б. О." АД, чрез адв. Лулчева оспорва касационната жалба. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: Предмет на спора пред първоинстанционния съд е бил АПВ № 1408090 от 18.06.2014 г., издаден органи по приходите в ТД на НАП - гр. Б., поправен с решение за поправка на АПВ № 1411948 от 10.11.2014 г., и потвърден с решение № 310 от 11.11.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Б. при ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказано да бъде възстановена сума в размер на 63 623.24 лв. По делото е установено, че с оспорения акт на основание чл. 129, ал. 1 ДОПК, във връзка с ал. 5 и ал. 6 на "Б. О." АД е отказано да бъде възстановена сума в размер на 63 623.24 лв. АПВ е издадено въз основа на съдебно решение № 5072 от 11.04.2014 г., постановено по адм. дело № 9758/2013 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение. С посоченото решение е оставено в сила решение № 1137 от 23.05.2013 г., по адм. дело № 1484/2009 г. по описа на Административен съд - Б., което е постановено по реда на чл. 176 АПК. С обжалваното решение е отменено АПВ № 1408090 от 18.06.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - гр. Б., поправен с решение за поправка на АПВ № 1411948 от 10.11.2014 г., и потвърден с решение № 310 от 11.11.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Б., при ЦУ на НАП, като административната преписка е върната на ТД на НАП - Б. за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови спорното решение, първоинстанционният съд е приел, че АПВ е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, без да се допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е обсъдил предпоставките на чл. 128 и чл. 129 ДОПК и е посочил, че процесното АПВ е издадено по инициатива на приходния орган, във връзка с влязло в сила решение № 5072 от 11.04.2014 г., постановено по адм. дело № 9758/2013 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение. Първоинстанционният съд е приел, че постановеното решение по този спор, не предполага провеждане на ново производство по издаване на нов АПВ, от страна на приходните органи. АСБ е приел, че процесния АПВ е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с материалния закон, тъй като същият не е съобразен с относимите влезли в сила съдебни актове, във връзка с решаване на спора по същество. Прието е, че в случая е налице висящност на спора относно сумата от 63 623.24 лева, т. е. не е налице влязъл в сила отказ по същество и преписката следва да се върне на приходния орган, който да издаде нов акт като съобрази, както решение № 5072/2014 г., така и всички влезли в сила съдебни актове относно спорната сума от 63 623.24 лв., вкл. и решение № 3507 от 06.04.2007 г., постановено по адм. дело № 10339/2006 г. на Върховния административен съд, първо А отделение. По отношение на невъзстановения данъчен кредит в размер на 28 560.66 лв. и сумата от 11 626.40 лв., чиято дължимост е отменена с решение на административния орган, АСБ е приел, че сумите са предмет на решение № I- 369 от 23.12.2003 г. по адм. дело № 966/2003 г. по описа на Окръжния съд - Б., частично отменено, в това число и частично отменен ДРА с решение № 727 от 25.01.2005 г. по адм. дело № 2280/2004 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение (лист 192 - 193 по делото), поправено с решение № 7583 от 01.08.2005 г. за поправка на очевидна фактическа грешка (лист 194 - 195 по делото). С тези съдебни решения, посочените от дружеството суми са установени с влязъл в сила съдебен акт, поради което съдът е стигнал до извода, че същите е следвало да бъдат отразени при произнасянето на приходния орган по искането за възстановяване, но това не е било сторено. Посочено е, че отразяването на тези суми по сметката на дружеството е от съществено значение за крайния резултат на данъчните задължения, от което зависи и размера на надвнесената сума и сумата, която евентуално ще следва да се възстанови на дружеството, доколкото посочените суми подлежат на възстановяване или прихващане. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички представени по делото доказателства и въз основа на тях е стигнал до правилни и законосъобразни изводи. По делото не е имало спор по фактите пред административния съд, а спорът се е свеждал до направеното тълкуване от страна на приходните органи на влезлите в сила съдебни решение, постановени във връзка със спорната сума, т. е. дали правилно е приложено решение № 5072 от 11.04.2014 г., по адм. дело № 9758/2013 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение или е следвало да бъде съобразено решение № 3507 от 06.04.2007 г., по адм. дело № 10339/2006 г. по описа на Върховния административен съд, първо А отделение. Първоинстанционният съд правилно е приел, че спорния АПВ е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с материалния закон, тъй като същият не е съобразен с относимите влезли в сила съдебни актове. Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът правилно е отменил АПВ и е върнал преписката на административния орган, като правилно е посочил, че акта следва да бъде съобразен със всички влезли в сила решения, постановени във връзка със спорната сума. Неоснователен е довода на касатора, че са изтекли давностните срокове за възстановяване на сумата по чл. 110 ЗЗД. Във връзка с настоящият спор не следва да се прилага ЗЗД, тъй като спорната сума не е част от гражданско правоотношение. Касае се за различни сфери на правно регулиране и автоматичното пренасяне на правилата на гражданското право към тези на данъчното е изключено. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят разноски по делото в претендирания и доказан размер от 2 440 лв. Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение