Решение № 8356 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14340/2010 г.

Решение № 8356 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14340/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Цветанка Деянова Берберска от гр. София, подадена чрез упълномощен адв. Денков, против решение № 1573 от 19.05.2010 г., постановено от Административен съд София - град, Второ отделение, 26 състав по адм. д. № 4618/2007 г., в частта, с която жалбата й е отхвърлена. Релевират се касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се твърди, че съдът не е съобразил, че към помощния план липсва регистър на новообразуваните имоти и списък на собствениците по чл. 28, ал. 10, т. 4 от ППЗСПЗЗ и не е спазена процедурата по чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Според жалбоподателката съдът в нарушение на закона не е отчел факта, че има решение на ПК от 06.09.1995 г. Касаторката заявява, че съдебното решение е неправилно и в частта за присъдените разноски, които са прекомерни по размер. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и претендира заплащане на направените по делото разноски. Ответникът - областният управител на област с административен център София не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - кметът на Столична община район "Панчарево" и Виктор Георгиев Петков, Здравка Стефанова Мирчева, Милчо Борисов Петров Кираджийски, Любен Александров Попов, Ятевка Младенова Галова, Цветанка Григорова Дандова, Стефка Борисова Николова, Иван Борисов Младенов също не заявяват мнение по касационната жалба. Заинтересованата страна - Мария Николова Дренчева оспорва касационната жалба чрез упълномощени адв. Л. Дренчева и адв. Кр. Иванова, които с писмен отговор и в съдебно заседание пледират за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. Заинтересованата страна - Спас Станимиров Кираджийски оспорва касационната жалба с писмено възражение и чрез упълномощени адв. Кръстева и адв. Илиева, които в съдебно заседание изразяват становище за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение и претендират присъждане на направените разноски. Заинтересованите страни - Методи Генчев Арделски, Емил Генчев Арделски и Светла Василева Сотирова оспорват касационната жалба чрез упълномощен адв. Ценков, който с писмен отговор и в съдебно заседание развива доводи за отхвърляне на касационната жалба и за потвърждаване на съдебното решение и оспорената заповед на областния управител като законосъобразно издадени. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба, тъй като правилно като собственици на имоти № 27, 28 и 29 са записани бившите ползватели или техните приобретатели, а не бившите собственици, чиято собственост е възстановена в реални граници с решение № 1644 на ПК - с. Лозен от 6.09.1995 г. Относно възражението против размерите на присъдените разноски участващият в делото прокурор дава становище за прекомерност на адвокатските възнаграждения. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Касационната жалбоподателка атакува решение № 1573 от 19.05.2010 г. в частта, с които е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-15-201 от 13.08.2007 г. на областния управител на област София относно имоти, съгласно ПНИ с № 27, 28, 29, 30, 31, 26, 25, имот без планоснимачен номер и път, които или части от които са идентични със стар имот № 22. За да достигне до този резултат Административният съд София - град се е позовал на приета и неоспорена съдебно-техническа експертиза и на приетите по делото и неопровергани писмени доказателства. В мотивите на обжалваното решение е преценено, че законосъобразно като собственици на новообразувани имоти № 27, 28 и 29 са записани бившите ползватели или техните приобретатели, а не бившите собственици, чиято собственост е възстановена в реални граници, тъй като законодателят е дал предимство на ползвателите на имоти пред бившите собственици. В конкретния случай процедурата по § 62 от ПЗР за всички ползватели е приключила и цената на имотите е надлежно внесена, от което е изведено обосновано заключение, че те правилно са вписани в регистърната част на одобрения план на новообразуваните имоти. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на всички страни и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото чрез изслушаната съдебно-техническа експертиза е установено по безспорен начин, че върху стар имот № 22 с площ по графични данни 2,106 дка, описан в т. 5 от решение № 1644 на ПК - с. Лозен от 06.09.1995 г., са обособени с одобрения ПНИ три новообразувани имоти - № № 27, 28 и 29 с обща площ по графични данни 1,826 дка и разликата до 2,106 дка е отредена за път. Експертът, изготвил съдебно-техническата експертиза е дал категорично заключение, че планът на новообразуваните имоти отговаря на изискванията на чл. 28 и чл. 28б от ППЗСПЗЗ. Изслушаното вещо лице е установил, че обжалваният ПНИ съответства и на изискванията по чл. 28, ал. 11 от ППЗСПЗЗ, както и на съвместната заповед № РД-46-494/22.08.2003 г., според която новообразуваните имоти следва да отговарят на условията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ относно максималната допустима площ - ПИ № 27 е с площ 619 кв. м, ПИ № 28 е с площ 600 кв. м и ПИ № 29 е с площ 607 кв. м. Първоинстанционният съд правилно се е позовал и е кредитирал приетата съдебно- техническа експертиза, защото тя не е оспорена от страните по делото, не са поставени допълнителни задачи към вещото лице и не е поискано назначаване на тройна съдебно-техническа експертиза. В касационната жалба се развива възражение, че за лицата, записани като собственици на имоти с № 27,28 и 29 от ПНИ не е приключила процедурата по № 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В мотивите на атакуваното съдебно решение, точно е констатирано, че заповедите, с които се одобряват оценките за съответните имоти, са издадени през 2001 г., 2002 г. и 2005 г. и те са влезли в законна сила. Заповедите не са съобщени на жалбоподателката, защото решението, с което тя се легитимира като собственик и с което е възстановена собствеността на нейния наследодател е влязла в сила на дата 2.04.2007 г., което обстоятелство е видно от положения печат със съответното вписване върху него, което не е оборено от касаторката в хода на настоящото съдебно производство. Касационната жалбоподателка релевира твърдение, че при изготвяне на оспорения ПНИ било допуснато нарушение, тъй като към помощния план липсва регистър на новообразуваните имоти и списък на собствениците по чл. 28, ал. 10, т. 4 от ППЗСПЗЗ и не е спазена процедурата по чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Върховният административен съд намира тези оплаквания за неотносими към конкретния правен спор, който има за предмет законосъобразността на одобрения план на новообразуваните имоти, а не на помощния план и неговите отделни части. По отношение възраженията на касаторката срещу присъдените разноски - адвокатски възнаграждения, настоящият съдебен състав счита, че са неоснователни. Първоинстанционният съд законосъобразно е осъдил жалбоподателката да заплати на заинтересованите страни - лицата, за които административният акт е благоприятен, реално заплатените от тях адвокатски възнаграждения в размери, съобразени с вписаните действително внесени суми. Това е в съответствие с изискванията на чл. 143, ал. 3 от АПК, в който текст не е регламентирано ограничение до минималния размер на адвокатските възнаграждения. Административният съд София - град правилно не е приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, защото при даване ход на делото по същество пред първоинстанционния съд не е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатските възнаграждения. Относно твърдението на касаторката, че в полза на заинтересованата страна Мария Дренчева недопустимо са присъдени разноски в размер на 1000 лв., а тя е била представлявана от двама адвокати и е следвало да се присъди 1/2 от този размер само за един адвокат, решаващият съдебен състав счита, че също е неоснователно. Лицето Мария Дренска е представлявана от упълномощен адв. Красимира Иванова, с приложено по делото пълномощно с договор за защита и съдействие (на стр. 184 от адм. д. № 4618/2007 г.), в който е вписано договорено възнаграждение и внесена сума 1000 лв. Именно този размер е присъдил първоинстанционният съд, който не е следвало да се дали на 1/2, тъй като е заплатен само на горепосочения един адвокат. С оглед изхода на спора претенцията на касаторката за присъждане на направените по делото разноски следва да се остави без уважение. По искането на заинтересованата страна Спас Станимиров Кираджийски за присъждане на разноски, настоящият съдебен състав констатира, че пред касационната инстанция той е представляван от двама адвокати, които са упълномощени с две отделни пълномощни с вписани внесени суми в тях - 100 лв. и 150 лв. Предвид на това, че се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение само за един адвокат, касационната жалбоподателка следва да заплати на Спас Станимиров Кираджийски сумата 150 лв. - адвокатско възнаграждение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,