Решение № 261 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12823/2016 г.

Решение № 261 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12823/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 142 от 04.10.2016 г. по административно дело № 136/2016 г., Административен съд - С. е: 1) отхвърлил като неоснователна жалбата на Г. Т. Д. от гр. С., ЕГН **********, срещу решение № 1012-19-46#01/07.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - гр. С., с което е отхвърлена жалбата му против отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, обективиран в разпореждане № 2113-19-457#2 от 03.02.2016 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - С.; 2) осъдил жалбоподателя да заплати на ТП на НОИ - С. разноски в размер на 500 лева. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Г. Т. Д. от гр. С., чрез пълномощника му адв. Алексиева. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на първоинстанционното съдебно решение и на потвърденото с него решение на директора на ТП на НОИ - С. (за чиято незаконосъобразност е преповторена аргументираната в тази насока пред Сливенския административен съд теза). Претендира се и присъждане на направените по делото разноски в двете съдебни инстанции. В проведеното съдебно заседание касаторът и повереникът му поддържат жалбата и навеждат допълнителни доводи в нейна подкрепа. Ответникът по касация - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - С., в писмени отговор и бележки оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на атакуваното с нея решение, като моли то да бъде оставено в сила. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на Административен съд - С.. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Проверяваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора и неговият повереник пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С разпореждане № 2113-19-457#2 от 03.02.2016 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - С. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-3 и чл. 69 от КСО и § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО на Г. Т. Д. по следните съображения: чл. 69 от КСО - няма осъществени 18 години действително изслужени като военнослужещ, § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО - няма 10 години осигурителен стаж по условията на първа категория, чл. 68, ал. 1-2 от КСО - няма навършена възраст 63 години и 8 месеца, чл. 68, ал. 3 от КСО - няма навършени 65 години и 8 месеца. Д. е атакувал пред ръководителя на ТП на НОИ - С. разпореждането в частта му, с която не му е зачетен стажът за периода от 17.01.1995 г. до 28.12.2009 г. (когато е работил на различни длъжности в системата на "Гражданска защита") като стаж от първа категория, като е поискал да му бъде отпусната лична пенсия на основание чл. 69, ал. 6 (ред. ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г.) или § 4 от ПЗР на КСО, като е обосновал в жалбата си теза, че през този период му е възлагано пряко участие в дейностите по чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗМВР (Закон за Министерството на вътрешните работи). При осъщественият административен контрол по реда на чл. 117 от КСО с решение № 1012-19-46#01/07.04.2016 г. директорът на ТП на НОИ - С. е отхвърлил като неоснователна жалбата на лицето срещу това разпореждане, а в мотивите на решението си е обосновал, че характерът на полагания от оспорващия труд не е свързан с пряко и непосредствено участие в извършването на дейностите, посочени в чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗМВР, поради което е приел, че трудът на Г. Д. през спорния период от 17.01.1995 г. до 28.12.2009 г. не може да бъде зачетен за първа категория по смисъла на чл. 17, ал. 2 от НПОС (Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж), тъй като не попада в приложното поле на чл. 69, ал. 6 от КСО. Решението на Административен съд - С., с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направения извод в мотивите му, че оспореното пред първоинстанционния съд решение е валиден административен акт, издаден при спазване на материалния закон и всички съществени административнопроцесуални правила. Съдът убедително е доказал, че решението на ръководителя на ТП на НОИ - С. е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната предметна и писмена форма и съдържа необходимите реквизити, като е постановено при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Съдебното решение се основава на задълбочена и обоснована преценка на събраните писмени и гласни доказателства и компетентно изготвените заключения на вещото лице по възложените му експертизи, и е издадено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби на чл. 69, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване (ред. ДВ, бр. 53/2014 г.), чл. 17, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, и чл. 17, ал. 2, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по съществото на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите за казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение на директора на ТП на НОИ - С. съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от Г. Д. за неговата незаконосъобразност. Съдът е изложил подробни и убедителни аргументи за отсъствието на законовите предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради неприложимост както на общите текстове на чл. 68 от КСО, така и на специалните норми, регламентиращи възможност за ранно пенсиониране - чл. 69, ал. 6 от КСО и § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, с оглед на което обосновано е приел законосъобразността на оспорения пред него акт и на отказа на административния орган за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Системата на "Гражданска защита" е претърпяла множество административни реформи, но изцяло дейността е преминала по § 63, § 64 и § 65 от ПЗР на ЗМВР (отм.) от Министерството на извънредните ситуации (МИС) в Министерството на вътрешните работи, и в частност в ГД "ПБЗН" на МВР. МВР се явява универсален правоприемник на МИС към момента на преназначаване на служителите в МВР - на 28.12.2009 г. Съобразно нормата на чл. 69, ал. 6 от КСО служителите в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на МВР, изпълняващи някоя от дейностите по чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗМВР, при прекратяване на правоотношението придобиват право на пенсия независимо от възрастта при общ осигурителен стаж, след от 1 януари 2012 г., от 27 години, от които две трети действително изслужени в системата на гражданска защита. С чл. 17, ал. 1, т. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж пък е предвидена възможност за зачитане на осигурителен стаж при пенсиониране по чл. 69 от КСО на изслуженото време от лица, изпълняващи дейности, посочени в чл. 69, ал. 6 от КСО, а ал. 2 на същия чл. от наредбата сочи, че осигурителния стаж по чл. 69 от КСО се зачита за първа категория. Съдът правилно е преценил за недоказано, че стажът, положен от Г. Т. Д. за спорния период 17.01.1995 г. - 28.12.2009 г., попада в обхвата на чл. 69, ал. 6 от КСО. Положеният от жалбоподателя труд в посочения период на длъжностите "инспектор МТО" (материално-техническо осигуряване) в Отдел "Гражданска защита" - Областно управление - Б., "инспектор МТО" в Отдел "Гражданска защита" - Областна администрация - С., "главен специалист" в Дирекция "Гражданска защита" - С. - ДАГЗ (Държавна агенция "Гражданска защита") към Министерски съвет, "главен специалист" в Дирекция "Гражданска защита" - област С. към МДПБА ГД "НСГЗ", и "главен специалист" в Дирекция "Гражданска защита" - област С. към МИС ГД "НСГЗ", не попада в приложното поле на чл. 69, ал. 6 от КСО, защото, видно от обилния доказателствен материал по делото, характерът на полагания от оспорващия труд не е свързан с пряко и непосредствено участие в извършването на дейностите, посочени в чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗМВР. Няма данни Д. през този период да е извършвал неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при наводнения и операции по издирване и спасяване, химическа, биологична и радиационна защита, което кореспондира с мотивите както на ръководителя на пенсионното осигуряване, така и на директора на ТП на НОИ - С., за отказа им да признаят на Д. право на ранно пенсиониране. Разпоредбата на чл. 69, ал. 6 от КСО дава право на служителите в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на МВР, изпълняващи някои от дейностите по чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗМВР, да се пенсионират при условията, посочени в нея. От изложеното по-горе явства, че условие за придобиване право на пенсия по чл. 69, ал. 6 от КСО е лицето да има 18 години действително изслужени в системата на гражданска защита и да е изпълнявало някоя от дейностите по чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗМВР. Първата предпоставка в случая е налице - касаторът има изискуемият осигурителен стаж в различни структури на гражданска защита. Четири години, осем месеца и девет дни от този стаж са зачетени като първа категория труд (но на различни длъжности и при различни функции), а положеният през целия процесен период от 17.01.1995 г. до 28.12.2009 г. - като такъв от трета категория. Не е доказано обаче наличието на втората кумулативно предвидена материалноправна предпоставка за придобиване право на пенсия в хипотезата на чл. 69, ал. 6 от КСО, а именно изпълняване на визираните в нормата дейности по чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗМВР: неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при наводнения, операции по издирване и спасяване, химическа, биологическа и радиационна защита. Останалите касаторови възражения също са изцяло неоснователни. Цитираната съдебна практика на ВАС е неотносима в случая, понеже касае други фактически хипотези, когато съдът е установил по несъмнен начин прякото и непосредствено участие на страните по тези дела в дейностите по чл. 69, ал. 6 от КСО (чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗМВР, респективно чл. 52, ал. 1, т. 8 и т. 9 от отменения ЗМВР). В настоящия случай не се установява от фактическа страна именно това пряко и непосредствено участие на касатора в такива дейности, а разграничението на труда при различните длъжности в случая е именно въз основа на вредностите и тежестите на труда при някои от дейностите, за които се предвиждат облекчени условия за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Доколкото нормотворецът е посочил като законов критерий действително извършваните дейности, а не описаните задължения в длъжностните характеристики на заеманите длъжности в системата на "Гражданска защита", следва да се отбележи, че по делото от заключенията на вещото лице по възложената му съдебна експертиза е установено, че не само длъжностните задължения на жалбоподателя в обсъждания период не са били свързани с прякото му участие в аварийно-спасителни дейности, но липсват и документи, които по безспорен начин да удостоверят обратното. Съдът е съобразил и императивното правило на чл. 104, ал. 10 от КСО, забраняващо категорията труд и дейността по чл. 69 и по чл. 69а (от същия кодекс) да се доказва със свидетелски показания. С оглед създадената процесуална забрана с тази разпоредба показанията на двамата разпитани свидетели относно полагания труд от Д. с основание не са кредитирани, защото не могат да служат като годно доказателство в това отношение. В мотивите на проверяваното съдебно решение са изложени подробни и отлично аргументирани съображения за отсъствието на някои от кумулативно изискуемите законови предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО, на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, и на чл. 69, ал. 6 от КСО във връзка с чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗМВР (изпълнението на визираните в нормата дейности), с оглед на което обосновано е приета законосъобразност на оспорения пред първоинстанционния съд акт и на отказът на административния орган за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Отричайки правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г. Т. Д. с разпореждането си от 03.02.2016 г. длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - С. е постановило акт, съобразен с материалния закон, който е приложен правилно и от директора на ТП на НОИ - С. в решението му от 07.04.2016 г., с което оспорването на Д. срещу това разпореждане не е било уважено. Достигайки до аналогични фактически и правни изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - С. е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски няма основание да бъде уважена, а ответникът по касация не е претендирал разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,