Решение № 6002 от 25.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11818/2014 г.

Решение № 6002 от 25.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11818/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД). Образувано е по касационна жалба на Филип Иванов Датков от гр. Габрово, срещу Решение № 4871/14.07.2014 г., постановено по а. д. № 2294/2014 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение на АССГ е: А. Обявена нищожността на Решение № 57/30.01.2014 г. постановено по Преписка № 88/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията) в частта му, с която последната е установила пряка дискриминация по смисъла на чл. 5 във вр. с чл. 4, ал. 2 от ЗЗД по отношение на Датков, изразяваща се в поддържане на недостъпна архитектурна среда в сградата на Съдебната палата, гр. Габрово и посредством непредвиждане на капиталови разходи в бюджета на Министерството на правосъдието (МП) за проектиране, изпълнение и експлоатация на съществуващата сграда за осигуряване на достъпна архитектурна среда, съобразена със специфичните нужди на хората с намалена подвижност, в т. ч. на хората с увреждания, в нарушение на § 6 от Закона за интегриране на хората с увреждания (ЗИХУ) и конкретно изразяваща се в нереализирани ремонтни дейности, съобразени със стандартите за достъпна архитектурна среда на обществени сгради, регламентирани в Наредба № 6/2003 г. за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии (Наредба № 6/2003 г., отм.) и Наредба № 4/14.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания (Наредба № 4/2009 г.). Б. Отменено е Решение № 57/30.01.2014 г. на КЗД: 1/ в частта му, с която Комисията е предписала на МП да предприеме действия по осигуряване на необходимите бюджетни средства за извършване на капиталови разходи за привеждане на Съдебната палата в гр. Габрово в съответствие със архитектурните стандарти за достъпна среда по смисъла на § 1, т. 3 от Наредба № 4/2009 г. 2/ в частта му с която е установено, че е отстранено нарушението, изразяващо се в поддържане в периода 09.03.2009 - 13.04.2010 г. на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до "Диагностично консултативен център" ЕООД, Габрово (ДКЦ ЕООД), което води до предоставяне при по-неблагоприятни условия на услуги за хора с увреждания като жалбоподателя. Същото представлява нарушение по смисъла на чл. 4, ал. 2 във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗЗД и е пряка дискриминация, поради по-неблагоприятното третиране на основата на признак "увреждане" на засегнатото лице Датков и 3/ в частта му, с която е установено, че не е извършена дискриминация под формата на "тормоз" по смисъла на чл. 5 във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗД спрямо Датков от Никола Иванов Иванов и е оставена жалбата на Датков срещу Никола Иванов без уважение. В. Жалбата на Филип Датков в останалата й част е отхвърлена. Г. Преписката е изпратена на КЗД за произнасяне на решение в частта, в която производството пред нея не е приключило и в отменената част за произнасяне в съответствие със задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона Д. Осъдена е КЗД да заплати на МП сумата 300 лева разноски по делото. Недоволен от решението на АССГ, Датков го обжалва. Счита, че същото в частта му по т. А (съгласно описанието на обжалваното решение на АССГ, направено по-горе от Върховният административен съд, което ще се използва и по-надолу в настоящото изложение), с която се обявява частично нищожността на Решение № 57/2014 г. на КЗД, е недопустимо. Решението по т. Б. 1. счита за незаконосъобразно, т. е. постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Относно решението на АССГ по т. Б. 2. възразява относно периода, през който е поддържана архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до ДКЦ ЕООД, като счита, че той трябва да се продължи назад във времето, предвид факта, че той е посещавал този център и преди 2006 г. Счита, че против него "се води война", която е особено засилена през последните 8 години. Изразява несъгласие с отхвърлянето на иска му срещу посочените в първоначалната жалба лица. Иска призоваването им в КЗД и същите да отговорят на въпросите му. Протестира против отхвърлянето от страна на АССГ на искането му за осъждане на КЗД да му заплати направените от него разноски за двете му пътувания от Габрово до София и обратно. Моли ВАС да отмени изцяло решенията на АССГ и КЗД и се върне преписката на Комисията за изпълнение на указанията, дадени й с решението по а. д. № 12884/2010 г. на ВАС. Ответната страна - КЗД, не взема становище по касационната жалба. Ответните страни - МП и ДКЦ ЕООД, считат касационната жалба на Датков за неоснователна. Молят оставянето в сила на обжалваното решение. Чрез процесуалния представител на МП, поддържат изразеното в становището мнение. Останалите ответни страни - Висш съдебен съвет, Маргрета Колева Колева, административния ръководител на Окръжен съд - Габрово, Марийка Христова петрова и Стоянка петкова Иванова, редовно призовани, не вземат становище по касационната жалба. Прокурорът дава становище за частична недопустимост на касационната жалба в частна относно т. Б. 2. на решението и неоснователност на същата в останалата й част. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба на Датков, възприе изцяло установеното от фактическа страна от състава на АССГ. То не се оспорва от касатора. Предмет на касационната жалба са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, жалбата се явява неоснователна по следните съображения: Видно от съдържанието на подадената касационна жалба, в същата липсват касационни основания за отмяна на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК с изключение на доводите против т. Б. 1., където се претендира нарушение на материалния закон. В жалбата касаторът излага повече житейски съображения за несправедливост на решението, част от които са неверни, а друга - неоснователни. Общо от съдържанието й може да се извлече извод за постановяване на решението при допуснати от АССГ нарушения на материалния закон. Този довод се преценява от ВАС като неоснователен. С частта от касационната жалба, касаеща неправилността на решението по т. "А", с която се обявява частично нищожността на Решение № 57/2014 г. на КЗД касаторът излага фактически доводи, изцяло покриващи се с тези, изложени от АССГ. Безспорно е, че с тази част на Решение № 57/2014 г., Комисията се е произнесла повторно по въпрос, по който има вече влязъл в сила административен акт. Видно от доказателствата по делото, с първият абзац от диспозитива на Решение № 180/30.07.2010 г. (л. 18) на КЗД, последната е установила пряка дискриминация по чл. 5 във вр. с чл. 4, ал. 2 от ЗЗД спрямо Датков, изразяваща се в поддържане на недостъпна архитектурна среда в сградата на Съдебната палата, гр. Габрово и посредством непредвиждане на капиталови разходи в бюджета на МП за проектиране, изпълнение и експлоатация на съществуващата сграда за осигуряване на достъпна архитектурна среда, съобразена със специфичните нужди на хората с намалена подвижност, в т. ч. на хората с увреждания, в нарушение на § 6 от ЗИХУ и конкретно изразяваща се в нереализирани ремонтни дейности, съобразени със стандартите за достъпна архитектурна среда на обществени сгради, регламентирани в Наредба № 6/2003 г. (отм.) и Наредба № 4/14.07.2009 г. Т. е. налице е диспозитив, идентичен с постановения в първия абзац на Решение № 57/2014 г., който не е бил обжалван. По въпроса има влязъл в сила административен акт - решение на КЗД и той не може да се пререшава. Излагайки доводи, идентични с тези на решаващият съд, касаторът не оспорва, а фактически подкрепя постановеното решение в тази му част. За него то не е неблагоприятно, тъй като отговаря положително на първоначалното му искане до Комисията. По посочената причина и на основание чл. 210, ал. 1 АПК, касационната му жалба в тази й част се явява процесуално недопустима. Като такава тя следва да се остави без разглеждане, а производството по делото се прекрати. Касационната жалба в частта й, касаеща т. "Б. 1." от решението на АССГ е неоснователна. От доказателствата по преписката е видно, че въпреки указанията на ВАС дадени с негово Решение № 11097/10.08.2011 г., постановено по а. д. № 12884/2010 г. за участие на МП в производството пред КЗД по даване на задължителни указания, предписанията на МП дадените от Комисията с нейно Решение № 57/2014 г., да предприеме действия по осигуряване на необходимите бюджетни средства за извършване на капиталови разходи за привеждане на Съдебната палата в гр. Габрово в съответствие със архитектурните стандарти за достъпна среда по смисъла на § 1, т. 3 от Наредба № 4/2009 г. повторно са дадени в административно производство пред Комисията, в което МП не е участвало. Решение № 57/2014 г. в тази му част се явява постановено от КЗД в нарушение на административнопроизводствените правила (което правилно е констатирано от АССГ), поради което законосъобразно е отменено като неправилно и преписката повторно е върната за ново разглеждане от Комисията. Касационната жалба против решението на съда в тази му част се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Касационната жалба в частта й, касаеща неправилността на решението по т. "Б. 2." също е неоснователна. Съставът на Комисията е установил, че съгласно изразеното писмено и устно становище по преписката от страна на Нели Атанасова Ноева - Метева - управител на ДКЦ ЕООД, същата е признала, че вратите на тоалетните в двете здравни заведения на центъра не отговарят на изискванията за обслужване на инвалиди. По време на административното разследване, след направения оглед от представител на Комисията, в двете заведения е бил направен ремонт, довел до промяна на конструктивните решения в тези помещения, като се твърди, че е създадена възможност те да се ползват безпроблемно от хора с увреждания. Сам касаторът, в неговата първоначална жалба до Комисията вх. № 44-00-656/09.03.2009 г. (л. 1 от адм. пр.) въвежда най-общо оплакване за дискриминация от страна на ръководството на ДКЦ Габрово, изразяващо се в липса на тоалетни, пригодени за ползване от хора с увреждания. В тази жалба, в допълнението към нея от 03.04.2009 г. (л. 6), другите негови молби до КЗД или заседанията на Комисията, проведени на 19.11.2009 (л. 98) и 13.04.2010 г. (л. 166), той не въвежда начална дата на срока за твърдяната дискриминация. При липса на изрично указана от жалбоподателя начална дата на срока, за който иска да се признае наличие на дискриминация спрямо него, административният орган, който е изследвал въпроса е определил като начален момент датата на сезирането му с жалба, както е постъпила и КЗД в случая с постановяването на Решение № 57/2014 г. При това, ноторно и безсмислено е да се посочва начало на този срок преди датата на подаване на първоначалната жалба до Комисията. След като по преписката е установено, че към дата 09.03.2009 г. тоалетните на двете здравни заведения на ДКЦ ЕООД, Габрово не са отговаряли на изискванията за осигуряване на архитектурна среда, незатрудняваща достъпа на хора с увреждания до тях, банална истина е, че това фактическо положение е съществувало и преди тази дата, с начален момент построяването на сградите, предвид липсата към това време на нормативни изисквания от типа на въведените с Наредба № 6/2003 г. (отм.) и Наредба № 4/2009 г. ВАС счита, че в тази му част (периода на установена дискриминация), при липса на изрично формулирано искане от страна на Датков за друг, различен от него такъв, което да е останало неразгледано, решението на КЗД и съответно това на АССГ се явяват правилни и законосъобразни. Такова е и решението на АССГ в частта му, с която е постановено, че по преписката не са били събрани доказателства дали действително извършените преустройства на тоалетните помещения в сградите на ДКЦ ЕООД отговарят в цялост на изискванията на посочените нормативни актове, поради което връщането на преписката за изясняване на въпроса също е правилно. Касационната жалба в тази й част се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Санкционирането на управителя на ДКЦ ЕООД, Габрово, което иска с касационната си жалба Датков е въпрос, преждевременно поставен. Това може да стане само в случай, че се установи с влязло в сила решение на КЗД, наличието на дискриминация от страна на ръководството на това дружество спрямо хората с увреждания. Доводите на Датков, изложени в т. 4 от касационната му жалба, не касаят правилността на решението на АССГ. Въпросът, с водена против него "война" не е въпрос на разглеждане от страна на административния орган и съда. Проблемите с лишаването на касатора от добавките и полагащата се пенсия за трудова злополука и инвалидност не са въпроси за дискриминационно отношение към него, а ако се твърди такава, то те не са поставени в първоначалната му жалба до Комисията с вх. № 44-00-656/09.03.2009 г., поради което не са били предмет на работа от страна на Комисията и съдилищата. Неоснователни са и доводите, изложени в т. 5 от касационната жалба на Датков. Както изрично е посочено в чл. 143, ал. 1 АПК, озаглавен "отговорност за разноски", при отмяна на административния акт или отказът да се издаде такъв, "държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ". Разноските за пътуването на касатора до София и обратно, не са от категорията "разноски по производството". Последните изрично са уточнени в т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК ВАС установи, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да се остави в сила решението на АССГ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение