Решение № 1455 от 3.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11764/2008 г.

Решение № 1455 от 3.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11764/2008 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП чрез процесуалния му представител юрк. Бонев касационна жалба срещу решение № 1175/6.08.08 г. на Варненския административен съд, постановено по адм. д. № 463/08 г., в частта му, в която е отменен като незаконосъобразен РА № 08000396/16.11.07 г., издаден от данъчен орган при ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с решение № 984/23.01.08 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е отменил РА в частта му, в която е извършено преобразуване на финансовия резултат в посока на увеличение на осн. чл. 23, ал. 2, т. 23 от ЗКПО (отм.) за 2005 г. и 2006 г. със сумата в размер общо на 25 605.31 лв., като е приел, че не се касае за провизии, а за приходи за бъдещи периоди. Твърди се, че в случая става въпрос за поето задължение за гаранционно обслужване, което е с неопределена стойност. Неправилно е отменен РА и в частта му, в която за 2005 и 2006 г. финансовият резултат е увеличен на осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) с разходите, които задълженото лице не може да докаже документално. Решението се обжалва и в частта му, в която са присъдени разноски на жалбоподателя, като според касатора, адвокатското възнаграждение е прекомерно завишено. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди РА изцяло, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "НИКО - АГРОТЕХНИКА" - ООД - гр. Добрич чрез процесуалния си представител адв. Каменова оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 08000396/16.11.07 г., издаден от данъчен орган при ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с решение № 984/23.01.08 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. Със същия органът по приходите е преобразувал в посока на увеличение финансовия резултат на дружеството за 2005 г. със сумата 10 027 лв., а за 2006 г. със сумата 15 578.31 лв. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 23 от ЗКПО (отм.), като е приел, че посочените суми за гаранционно обслужване неправилно са отчетени като приходи за бъдещи периоди, вместо да се създадат провизии в съответствие с изискванията на СС 37 "Провизии, условни задължения и условни пасиви", като задължения с неопределена срочност или размер. На осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) е увеличен финансовият резултат за 2005 г. с 3 192.19 лв. - сума, заделена за гаранционно обслужване по договор за продажба на трактор и прикачена пръскачка № 7/3.11.05 г., по който машината е предадена с приемо-предавателен протокол на 17.02.06 г. На същото правно основание е увеличен финансовият резултат за 2006 г. със 7 882.38 лв., представляващи суми, заделени за гаранционно обслужване по договори №№ 8/16.02.05 г., 10/10.05.06 г. и 13/2.08.06 г., тъй като машините са предадени през следващата година. За посочените суми органът по приходите е приел, че представляват разходи, които задълженото лице не може да докаже документално по реда, определен в съответните нормативни актове. Съдът е отменил РА в посочените части, като е изложил следните съображения: Видно от договорите за продажби, приемо-предавателните протоколи и протоколи за извършено гаранционно обслужване, ревизираното лице отделя за последващо обслужване суми в точно определен процент от продажната цена в зависимост от това дали продаденото оборудване е ново или втора употреба, в зависимост от неговия вид и срока на гаранцията. Съгласно договора с "Рапид КБ"-ООД - гр. София, вносител на селскостопанска техника CLAAS, жалбоподателят поема задължение за гаранционно и следгаранционно обслужване на продадената техника, като заделя по договор определен процент от продажната цена. Срещу тази сума дружеството извършва безплатно обслужване и гаранционна поддръжка, изразяваща се в периодични прегледи, извършване на настройки, регулиране и др. В рамките на гаранционния срок са предвидени работи по техническа поддръжка, които следва да бъдат извършени. Съгласно определението, дадено в СС 37, провизията е задължение с неопределена срочност или размер. В случая задължението за гаранционно обслужване е предварително определено по обем и разходи. От обхвата на стандарта са изключени потенциалните задължения на предприятието, които произтичат от обичайната му търговска дейност. Гаранционното и следгаранционно обслужване на продаваната селскостопанска техника представлява обичайна търговска дейност на предприятието. Съгласно Националния сметкоплан, в сметките от група 70 се отчитат продажбите. При отчитането на продажби, при които в цената на стоката е включена конкретна сума за гаранционно обслужване, по кредита на тези сметки се отчита продажната цена, намалена със сумата за гаранционно обслужване. Тази сума се отчита по сметка 704 "Приходи за бъдещи периоди" и се признава за приход при извършване на разходите за гаранционното обслужване след изтичането на гаранционния срок. В този смисъл е и заключението на вещото лице по назначената ССЕ, което съдът е кредитирал изцяло като обективно и безпристрастно. По отношение на увеличението на финансовия резултат на осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) за 2005 г. и 2006 г. съдът е посочил, че отново се касае за суми за гаранционно обслужване, които не са отчетени като разходи, а като приходи за бъдещи периоди. Решението е правилно. Установено е по делото, че по силата на сключените договори за продажба на селскостопанска техника, "НИКО АГРОТЕХНИКА"-ООД е поело задължение за гаранция по § 5, според което гаранцията се свежда до ремонт и подмяна на дефектна част за срок от 12 месеца или достигане на 800 работни часа от пускане в действие. Така поетият ангажимент за гаранционно обслужване действително предполага начисляване на провизия по реда на СС 37. Освен това задължение обаче, според § 6 от договорите, дружеството се е задължило да извършва поддръжка, ремонтни работи и сервизни работи извън гаранцията. От представените сервизни книжки и протоколи за обслужване се установява, че се извършва и удостоверява технически преглед, контрол, поддръжка и настройка след определен брой работочаса (100, 250, 500, 750, 1000 и т. н.). Клиентът е уведомен, че за да може да предяви гаранционен иск, е необходимо всички работи по поддръжка и ремонт да бъдат провеждани от пласментния партньор, като се съблюдават описаните в заводското ръководство дейности по пъддръжката и интервали за поддръжка. Правилно е прието от съда, че се касае не за гаранционното обслужване, свързано с подмяна на дефектни части, а за поетото по договора задължение за последващо обслужване, във връзка с което от получената цена се отделя сума в определен процент. Тази сума правилно и законосъобразно е отчетена като приход за бъдещи периоди, тъй като съгласно принципа на съпоставимост между приходите и разходите, така разсрочения приход следва да се признае за периода, през който са направени разходите за неговото получаване, т. е. при извършването на услугата, свързана с последващото обслужване и поддръжка. В този смисъл е и изискването на т. 2, б. Б от Приложението към СС 18 Приходи, приложим за процесните периоди от време. Според нея, включените в продажната цена суми за последващо обслужване след продажбата на стоката се разсрочват като приход за бъдещ период и се признават за текущ приход през периода, през който са извършени услугите. Поради това, правилно е отменен РА в частта му, в която с отчетените суми като приходи за бъдещи периоди е преобразуван финансовият резултат за 2005 г. и 2006 г. на осн. 23, ал. 2, т. 23 от ЗКПО (отм.) Сумите, с които е увеличен финансовият резултат за 2005 г. и 2006 г. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.), по отношение на които също следва да се приеме, че правилно са отчетени като приходи за бъдещи периоди, не представляват разходи и незаконосъобразно са приети като такива от органа по приходите. С оглед на гореизложеното, обжалваното решение на Варненския административен съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Неоснователен е доводът на касатора за това, че адвокатското възнаграждение в размер на 532 лв. е прекомерно с оглед правния интерес и следва да бъде намалено от съда. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение