Решение № 2759 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15409/2010 г.

Решение № 2759 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15409/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 12, ал. 3 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, обн., ДВ, бр. 69 от 22.08.2000 г. (наредба/та). Образувано е по касационна жалба на министъра на образованието, младежта и науката (министъра), подадена чрез процесуалния му представител Диляна Гърбовска, против решение № 11932 от 14.10.2010 г., постановено по административно дело № 2485 по описа на Върховния административен съд за 2010 г. от тричленен състав на седмо отделение на ВАС. Наведени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Маргаритка Иванова Танева срещу решение № 06-00-806 от 13.01.2010 г. на министъра. Ответницата по касация - Маргаритка Иванова Танева от с. Нови хан, обл. София, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в петчленен състав на втора колегия намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на Маргаритка Иванова Танева от с. Нови Хан, ул. "Рибарица" № 5, срещу решение № 06-00-806-2009 от 13.01.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката, с което й е отказано признаване на висше образование по специалността "Психология" на образователно- квалификационна степен "бакалавър" от Киевския славистичен университет, Украйна. Министърът се е мотивирал с посочените от заявителката данни за мястото и формата на обучение, а именно, че обучението е проведено на територията на България, а не в страната, издала дипломата за висше образование. Издателят на акта е заключил, че лицето се е обучавало в нарушение на § 4, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование (ДР на ЗВО). Мотивирайки отказа си, министърът е възприел изцяло съображенията на Комисията за признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища (комисията). Върховният административен съд - седмо отделение, с оспорения по настоящото дело съдебен акт е отменил отказа на министъра на образованието, младежта и науката и му е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. За да постанови този резултат, тричленният състав е акцентирал на обстоятелството, че според заявеното от М. Танева обучението й е проведено дистанционно, а провеждането на дистанционно обучение от чуждестранно висше училище на територията на страната ни не е равнозначно на разкриването на филиал на чуждестранно учебно заведение в противоречие с изискванията на ЗВО и само по себе си не обективира нарушение на правилото на § 4, ал. 1 от ЗВО. В тази връзка следва да се отбележи, че дистанционната форма на обучение предполага, че обучаемият и преподавателя са разделени по местоположение, но не непременно и по време, като съществуващата дистанция се компенсира с технологични средства и поради това придобиването на висше образование в чуждестранно висше училище по метода на дистанционно обучение, през който период М. Танева се е намирала на територията на страната ни, не съставлява нарушение на забраната по § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО. С касационната жалба е инвокиран довод, че в случая не се касае за висше образование, придобито в чужбина, а за обучение в България, и ако Киевският славистичен университет желае да провежда обучение на свои студенти на територията на Република България, би следвало да създаде по законоустановения ред свое поделение съгласно ЗВО, и тъй като това не е направено, в случая не се касае за висше образование, придобито в чуждестранно висше училище. Тези фактически и правни основания са обстойно разгледани от първоинстанционния съд. Настоящият състав изцяло възприема изложените в решението доводи по този повод. Компетентната в случая администрация в нарушение на приложимите за казуса административнопроизводствени правила не е провела процедурата по чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 11 от наредбата. Установените факти, преценени поотделно и в съвкупност, не осъществяват фактическия състав на посоченото от административния орган правно основание на чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата, поради което съдът обосновано е приел, че липсва основание за прилагане на цитираната разпоредба. Развитите съображения в касационната жалба за обучението на Танева в търговско дружество, представляващо учебното заведение на територията на страната по споразумение с Киевския славистичен университет, и че документът, издаден от университета, не представлявал диплома за висше образование, са относими към евентуална процедура по § 12 от ПЗР на ПМС № 150 от 26.07.2010 г. във връзка с чл. 7а, ал. 1, т. 2 от наредбата, но не кореспондират на възприетата правна квалификация на постановения отказ. При условие, че не е осъществен фактическият състав на чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата, отказът, издаден на това основание, се явява незаконосъобразен, както правилно е приел тричленният състав. Разпоредбата е ограничителна и разширителното й тълкуване е недопустимо. Формите на обучение във висшето училище са редовни, задочни, вечерни и дистанционни (чл. 42, ал. 10 от ЗВО), а дистанционно обучение се осъществява само от висши училища, получили акредитация и създадени при условия и по ред, определени от този закон (чл. 42, ал. 11 от ЗВО). От факта, че Танева е посочила като място на провеждане на обучението "България, София", министърът е направил необоснования извод, че е нарушена нормата на § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО, съгласно която чуждестранните висши училища не могат да разкриват свои поделения на територията на Република България. Комисията по чл. 7, ал. 2 от наредбата и министърът не са изследвали възможността висшето образование на лицето да е придобито при дистанционна форма на обучение, каквато изрично е посочена в заявлението му. Въпросът, на който административният орган е бил длъжен да даде отговор, е какви са утвърдените държавни изисквания за признаване на придобито в чуждестранни висши училища висше образование с професионална квалификация чрез дистанционно обучение. В частност министърът на образованието, младежта и науката е бил длъжен да отговори и на въпросите дали Киевският славистичен университет е висше учебно заведение, създадено и функциониращо по законоустановения ред в Украйна, и по какъв начин (в каква форма) е било проведено обучението на Маргаритка Танева и съответства ли този начин на обучение на установените в Украйна правила и изисквания. В крайна сметка министърът е следвало да отговори на съществения въпрос дали Република България признава дипломи за висше образование и професионална квалификация, издадени въз основа на проведено дистанционно обучение в чуждестранно висше училище. Развитите доводи в касационната жалба не са обосновани и представляват немотивирано отричане на правните изводи, изведени от тричленния състав. Предвид изложеното, не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - Втора колегия,