Решение № 17061 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12594/2013 г.

Решение № 17061 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12594/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Призводството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Общинския съвет гр. Варна чрез неговия пълномощник срещу решение № 2051/23.07.2013 г. по адм. д. № 4493/2012 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба Николай Минев Николов и Миню Николов Стоянов в писмено становище чрез своя процесуален представител намират същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Николай Минев Николов и Миню Николов Стоянов срещу решение № 552-6/2012 г. на касатора, с което е одобрен план за улична регулация на улици и поземлени имоти, публична собственост на кв. "Изгрев" в частта за имоти № 123 и № 124 / нов 1101/ по отношение на предвидената с плана задънена улица-тупик от о. т. 2150 до о. т. 2305. С обжалваното решение съдът е отменил админстративния акт в оспорената му част. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: При изработването на оспорения ПУР по отношение на имот № 124 е използвана кадастралната карта от 2008 г, а същият е нанесен в действащата кадастрална карта от 2009 г. като ПИ № 1101. По отношение на имот 123 е безспорно наличието на различни от кадастралната карта от 2008 г. граници с оглед попълването на имот № 1102. Предвидената улица -тупик с цел обслужването на имот № 123 е спрямо терен, явяващ се преобладаващо стръмен, поради което не е съобразена със спецификата на терена. За имот № 1102 с приетият вариант на тупик не е предвиден достъп. От заключението на вещото лице се установява, че е възможен друг вариант на прокарване на тупик, който в по-малка степен да засегне имоти № № 123 и 124 и с възможност за обслужване и на имот № 1102, което сочи на нарушение на нормата на чл. 6 АПК, въвеждаща принципа на съразмерност в дейността на административния орган. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите от съда фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че при одобряване на процесния ПУП-ПУР не е използвана актуалната кадастрална карта относно засегнатите имоти, която съществено се различава от използваната такава преди изменението й през 2009 г., което се явява в нарушение на чл. 115 ЗУТ. Това е достатъчно основание за отмяната на оспорения акт в обжалваната му част, а възражението в касационната жалба, че планът е изработен изцяло на базата на кадастралната карта и регистър от 2009 е неоснователно и в противоречие с установените по делото факти. При липсата на съобразяване с актуалната кадастрална карта предвижданията спрямо процесните имоти не биха могли реално да изпълнят функцията си и ще се окажат безпредметни. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че преценката за целесъобразност и икономичност на плана е с оглед целия квартал, а не по отношение на конкретен имот, тъй като, според касатора, целесъобразното за един имот води до нецелесъобразност за съсъдните. Целта на закона е именно гарантиране устойчиво развитие на територията на страната и създаване на благоприятни условия за живеене и отдих на населението, при запазване както икономичността и целесъобразността на плана с оглед съдържащите се в него предвиждания, така и правата и интересите на всеки отделен адресат на тези предвиждания. Видно от заключението на вещото лице тази цел е постижима при търсене на по-благоприятен устройствен вариант, който е не само възможен, а съобразен с конкретните теренни условия и в много по-голяма степен способства за постигане целта на закона в сравнение с одобрения такъв. Поради това изводът на съда за нарушение на принципа на съразмерност съгласно чл. 6 АПК е законосъобразен. При възможността за по-малко засягане при отнемането на части от отделни имоти административният орган не е задължен да приеме именно заключението на вещото лице при промяна на предвижданията, а да изготви именно такава промяна, която да удовлетвори изискването за съразмерност, след като има и други, технически възможни варианти. Предвид изложеното, като е приел незаконосъобразност на оспорения акт в обжалваната му част, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което решението следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение